Решение № 16 от 09.01.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Разград, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20233330101665 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, вр. с чл. 26 ЗЗД във вр. с чл.23, чл.143 ЗЗП във вр. с чл.10а, чл.11, чл.19, чл.22 ЗПК.

Ищецът А. М. П., чрез адв. М. Е., твърди, че е страна по договор за кредит Профи Кредит Стандарт 14 No 40014370842 - 22.12.2022г подписан с ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД. Твърди, че характеристиките на договора са: главница 500.00 лева, ГПР 48.43%, годишен лихвен процент 40.90 % и лихвен процент на ден 0,11 %, срок на кредита 11 месеца, вноска 54.30 лв. Твърди извършени плащания по кредита в общ размер на 601.06 лв. Сочи, че съгласно раздел VI от договора е предвидено и заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 200 лева и „Флекси“ в размер на 300 лева.

Твърди, че така уговорените допълнителни услуги с размер равен на този на главницата по кредита, са неравноправни, противоречащи на морала и добрите нрави и нищожни. Твърди още, че представляват скрито възнаграждение на кредитора, водещо до неоснователното му обогатяване, което не е включено в ГПР и води до несъответствието на стойността на разходите по кредита с нормативно определения максимален размер на същия, отделно се явява и невярна информация. Сочи, че клаузите не са индивидуално договорени и не е имала възможност да влияе върху тяхното наличие/размер. Моли съда да прогласи нищожността на клаузите, касаещи дължимостта на допълнително възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради тяхната неравноправност, както и да установи тяхната недължимост.

Претендира адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за процесуалния представител адв.

Е..

С Разпореждане № 2460/06.10.2023г ищецът е освободен от заплащане на разноски, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, във връзка с Молба вх.№ 8440/29.09.2023г. и приложени към нея удостоверителни документи.

Исковата молба е връчена на ответника и в срока по чл.131 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК признава иска и моли за произнасяне на съда с решение в условията на чл. 237, ал.2 ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, вр. с чл. 26 ЗЗД във вр. с чл.23, чл.143 ЗЗП във вр. с чл.10а, чл.11, чл.19, чл.22 ЗПК.

Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока в проведеното о.с.з., с протоколно определение в съдебно заседание от 19.12.2023 г., е прекратил съдебното дирене. Затова и предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото 1 доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. Настоящият съдебен състав намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е признал иска по основание и размер, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Твърдението на ищеца за съществуване на вземането се подкрепя от представените по делото писмени доказателства – договор за кредит. При тези факти, съдът приема, че следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска.

С оглед изхода от делото и предвид факта, че ответникът е признал иска, а доколкото договорът за кредит и параметрите в него са изготвени от ответника и са утвърдени от същия, прилагат се въпреки явното им противоречие с морала и добрите нрави и неравноправността на част от тях, то съдът счита, че с това свое поведение ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, и съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК в негова тежест следва да бъде възложено заплащането на дължимите по делото разноски. Съдът съобрази обстоятелството, че ищецът, с оглед затрудненото му материално положение, е освободен от заплащане на държавна такса, поради което същата следва да бъде внесена от ответника по сметка на РС – Разград, в размер на 50 лв. За процесуалният представител на ищеца следва да бъде определено минимално адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, доколкото определеният от съда хонорар е в минимален размер, с оглед цената на иска и в съответствие с чл. 38 ЗА.

По гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожни клаузите договор за кредит Профи Кредит Стандарт 14 No 40014370842 - 22.12.2022г, подписан между ищеца А. М. П., ЕГН **********, чрез адв. М. Е., и ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, касаещи дължимостта на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 200 лева и „Флекси“ в размер на 300 лева, поради противоречието им с добрите нрави и наличие на неравноправност.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на Районен съд – Разград, сумата от 50лв. /петдесет лева/ - дължима държавна такса.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адв. М. Е. сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

2