Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 08.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 276/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
08.01.2025
В сила
18.06.2025
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500276 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 143 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 485/2022 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗАД "ОЗК - Застраховане" да заплати на Р. Х. Я. сумата от 20000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 05.02.2021 г. в гр. Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за разликата до 50000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р. Х. Я., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 50000 лв., със съответните на това разноски. В нея се излагат доводи за неправилност на постановения 1 съдебен акт, тъй като според жалбоподателката не е спазен принципът, заложен в чл. 52 ЗЗД, за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното произшествие ищцата е претърпяла черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и рана на челото. Сочи се, че претендираният размер е справедлив, с оглед болките и страданията, които е претърпяла ищцата, с оглед икономическата обстановка в страната и съдебната практика в подобни случаи.

Застрахователят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинени от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10420 млн. лв., като заместващото обезщетение има за предназначение да бъде морално удовлетворен пострадалия, като емоционално бъдат подтиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. С оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на произшествието – 2021 г. и наложилите се морални норми в обществото, жалбоподателката сочи, че справедливия размер при подобни травматични увреждания възлиза на 50000 лв., поради което изводът на съда относно този размер се явява неправилен.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се осъди ответникът да заплати допълнително сумата от 30000 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, с което оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и съобразена с прилагането на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав 2 констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Велико Търново е предявен иск от Р. Х. Я. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ за заплащане на сумата от 50000 лв. /след изменението, допуснато с определение от 17.11.2023 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени при ПТП от 05.02.2021 г., причинено от виновния водач на лек автомобил Ситроен Берлинго И. С. И., чиято отговорност е покрита със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Изложени са обстоятелства, че на 05.02.2021 г. около 16,35 ч. в гр.

Горна Оряховица, водачът И. И., при управление на лекия автомобил, при приближаване към пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак и пътна маркировка, не пропуска стъпилата пешеходка Р. Я., като я удря с предна част и реализира ПТП, от което на Я. е причинена телесна повреда. Съставен е Констативен протокол с пострадали лица № 19/05.02.2021 г., срещу виновния водач е образувано досъдебно производство. След настъпване на инцидента Я. е настанена за лечение в Неврохирургично отделение към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, където е пребивавала в периода от 05.02.2021 г. до 15.02.2021 г., с поставена диагноза в резултат на произшествието дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма. Наред с физическите травми тя е преживяла и душевни такива – често сънувала кошмари, и до момента избягва да излиза и да се придвижва по улиците, изпитвайки страх да не бъде ударена отново. Не можела да спи, често си спомняла за случилото се и изпитвала постоянна тревога. Предявила претенция пред застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на 17.05.2021 г., който отказал да й изплати застрахователно обезщетение. Смята, че справедлив размер на причинените й неимуществени вреди е сумата 50000 лв. /след изменението, допуснато с 3 определение от 17.11.2023 г./, за която предявява иск, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2021 г. – датата на изтичане на 15-дневния срок за доброволно плащане до окончателното погасяване на задължението.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на настъпване на произшествието, наличието на вина на застрахования водач. Оспорват се вредите, тъй като в представената епикриза е записано, че тя е получила хематом, възстановяването е настъпило в рамките на 10 дни, през които е пребивавала в болница. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като силно завишен. Направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в несъобразяване с приближаващия се автомобил, с атмосферните условия, в бавно пресичане, с което е удължила ненужно пресичането. Оспорва се началният момент на лихвата за забава.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение, и като е анализирал правно значимите към определяне на размера на обезщетението по справедливост факти, е счел, че справедлив паричен еквивалент на претърпяните от ищцата неимуществени вреди се явява сумата от 20000 лв.

Възражението за съпричиняване е отречено, поради което предявеният иск е счетен за основателен и доказан за сумата от 20000 лв., до който размер е уважен, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2021 г., като за разликата до 50000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 19 от 05.02.2021 г. се установява, че в гр. Горна Оряховица, на ул. Св. Княз Борис І, 19, на същата дата е настъпило ПТП с пострадал пешеходец – Р. Х. Я., настанена за лечение в НХО в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Относно механизма на произшествието е разпитан свидетелят И. И. – водачът, участвал в пътно-транспортното произшествие. Според него, той не е блъснал жената, а тя се е блъснала в него. На въпросната дата се движил с автомобила си с 20 км/ч, било светло, сухо, при добра видимост. Пешеходната пътека не си личала, нямало и знак, но свидетелят знае, че там има пешеходна пътека. Един водач бил спрял на нея и жената излязла пред него. Ударила се в огледалото от 4 дясната страна на автомобила на свидетеля. Съставили акт на водача на паркиралата лека кола, жената не видяла идващия автомобил, управляван от свидетеля. Ударила се в огледалото и паднала по гръб, нямало кръв, не е губила съзнание, приказвала, не казала да я боли нещо. Свидетелят я закарал до болницата във Велико Търново.

С определение от 04.07.2023 г. по НОХД № 344/2023 г. на Районен съд Горна Оряховица е одобрено споразумение, с което И. С. И. се признава за виновен за това, че на 05.02.2021 г. в гр. Горна Оряховица, ул. Св. Княз Борис І до № 19, при управление на МПС – лек автомобил Ситроен Берлинго, с рег. № ВТ65****, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. посл. ЗДвП, като при възникнала опасност за движението – пресичаща платното за движение от север към юг пешеходка Р. Я., не изпълнил задължението си да намали скоростта и при необходимост да спре, и по чл. 119, ал. 1 ЗДвП – като водач на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека, не пропуснал преминаващата по нея пешеходка Р. Я., в резултат на което я ударил в дясното странично огледало на лекия автомобил и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, за което на водача е наложено наказание.

Във връзка с механизма на ПТП е изготвена и изслушана съдебно – техническа експертиза. Вещото лице констатира, че мястото на произшествието представлява прав пътен участък, ориентиран в посока изток – запад и видимост в двете посоки. Пътното платно е предназначено за двупосочно движение на ППС, като от двете страни на платното за движение са обособени ленти за паркиране. На южният тротоар е поставен знак Д17 – пешеходна пътека, а в района на ПТП има поставена пътна маркировка за пешеходна пътека. От анализа на характера на удара и обективните находки, вещото лице прави извода, че мястото на удара е върху пешеходната пътека.

Скоростта на движение на пешеходката при нормален ход, според възрастта за жени, вещото лице приема, че е 3,2 км/ч /0,89 м/сек/, а скоростта на движение на автомобила към момента на удара изчислява на 24,2 км/ч, в района на ПТП – на 35,4 км/ч. Вещото лице е разработило варианти на произшествието – при спрял автомобил, който ограничава видимостта, според показанията на св. И., водачът на Ситроен има възможност да възприеме пешеходката, когато 5 автомобилът се намира на 29,8 м от мястото на удара, разстояние по-голямо от опасната зона за спиране – 20,8 м. В тази ситуация автомобилът има възможност да преустанови движението преди мястото на удара. В случай, когато няма обстоятелства, които ограничават видимостта, опасността възниква в момента, в който пешеходката стъпи на пътното платно, т.е. на разстояние на автомобила 36,9 м от мястото на удара. Предвид действията на водача, той е реагирал на опасност, когато автомобилът се е намирал на 15,88 м от мястото на удара, разстояние по-малко от опасната зона, поради което водачът не е имал възможност и време да предотврати удара. На база тези изчисления вещото лице определя механизъм на произшествието: товарен автомобил Ситроен Берлинго, управляван от И., се е движил по ул. Св. Княз Борис І в гр. Горна Оряховица от изток на запад към центъра на града в полагащата му се лента за движение, със скорост 35,4 км/ч. В същото време пешеходката Р. Я. започва пресичане в посока от север на юг по пешеходна пътека М 8.1. Когато пешеходката изминава разстояние 1,71 м по пешеходната пътека и достига на 3,64 м от мястото на удара, автомобилът се намира на 15,88 м от мястото на удара, като в този момент водачът предприема аварийно спиране. С оглед на това, че опасната зона за спиране от 20,6 м е по-голямо разстояние от 15,88 м, траекториите на движение на пешеходката и автомобила се пресичат и между тях настъпва удар, при който тялото на пешеходката е отхвърлено на 3,79 м напред и вдясно от автомобила /данни от обективните находки в протокола за оглед/. От техническа гледна точка причини за произшествието според вещото лице се явяват неправилна преценка на пътната обстановка от водача на товарния автомобил Ситроен Берлинго, който е следвало да пропусне пешеходката да пресече платното за движение, закъсняла реакция за аварийно спиране, както и неправилна преценка на пътната ситуация от пешеходката, която е имала възможност да възприеме визуално идващия към нея автомобил. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в досъдебното производство няма данни за паркиран автомобил, който е възпрепятствал видимостта към пешеходката. С оглед показанията на св. И. вещото лице е дало и този вариант, с уточнението, че няма данни за габаритните размери на автомобила и къде точно е бил паркиран, поради което вещото лице приема условно височина на паркирания автомобил лимузина хечбек от 1,5 м.