Решение № 660 от 18.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. С., 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И. Гражданско дело № 20215530105530 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в законния срок, поради което предявявал процесните искове. Обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповедта, били подписан договор за паричен заем № 3753033/28.01.2020 г. между И., като заемодател, и ответника, като заемател, който бил сключен при спазване на ЗПК. Ответникът се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 548.34 лева, ведно с договорната лихва, на 13 погасителни вноски, за срок от 26 седмици, всяка по 42.18 лв.

(включваща първоначална главница и договорна лихва). Ответникът извършил плащания по задължението в размер на 60 лева. Към момента дължимата главница по договора за паричен заем била в размер на 464.55 лева. Съгласно клаузите на договора за заем, ответникът се задължил в 3-дневен срок от подписването му да предоставел на заемодателя едно от следните обезпечения: 1). две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на посочените подробно в исковата молба изисквания; 2). банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3). одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставяло гаранционни сделки. В тази връзка на 28.01.2020 г. между ответника, като потребител и Ф., като поръчител, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3753033, по който потребителят възлагал, а поръчителят се задължавал да сключи договор за предоставяне на поръчителство с И., по силата на който да отговарял солидарно с ответника пред И., за изпълнението на всички 1 задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следвало: 1). задължение за връщане на заемната сума; 2). задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3). задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. В договора за предоставяне на поръчителство било уговорено, че същият влизал в сила, в случай, че заемателят неизпълнел задълженията по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Страните уговорили, че за поемане на всички задължения по договора за паричен заем потребителят дължал възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), на поръчителя, в размер на 231.66 лева, което било платимо разсрочено, на вноски, които били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с И.. Ф. било търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като в това си качество, на търговец, дружеството следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем. С оглед изложеното следвало да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на ТЗ. За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 41.61 лева за периода от 11.02.2020 г. - датата на първата вноска, до 28.07.2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът не бил изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 01.10.2020 г. заемодателят отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задължения поръчител, което представял с исковата молба. Вследствие на това дружеството-поръчител заплатило дължимата сума в пълен размер на 543.26 лева към заемодателя на 01.10.2020 г., като прилагал доказателство за направеното плащане. След това съгласно клаузите от договора за предоставяне на поръчителство, дружеството-поръчител встъпило в правата на удовлетворения кредитор и от този момент за него възниквал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу ответника, който трябвало да изплати целия заем на 28.07.2020 г. - последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, както и до момента на подаване на исковата молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си съгласно договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство, поради което дължал лихва за забава /мораторна лихва/ в общ размер на 52.20 лева от 29.07.2020 г. деня следващ последната погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението – 24.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. От 13.03.2020 г. до 2

13.07.2020 г. включително не била начислявана лихва по процесното задължение, съобразно разпоредбите на чл. 6 от ЗМДВИП за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. На 02.03.2020 г. бил сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.10.2020 г. между ищеца (цесионер) и Ф., (цедент), по силата, на който вземането било прехвърлено изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Прилагал препис - извлечение от приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурирали само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници били защитени съгласно ЗЗЛД. Цедентът упълномощил ищеца, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания/цесия/, от името на цедента и за своя сметка, да уведомял длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба прилагал и молил да бъде прието уведомление за извършена цесия от името на цедента, чрез ищеца, което молил да бъдело връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовавал се на посочените решение на ВКС. Ищецът бил придобил вземанията от посочения цедент. Правният му интерес от предявяване на исковете произтичал от това, че ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора за заем и по договора за предоставяне на поръчителство. Поради това неизпълнение Ф. погасило задълженията му по договора за кредит към И. и вследствие на това встъпило в неговите права на първоначален кредитор на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 464.55 лева за главница по горепосочения договор за заем, със 41.61 лева договорна лихва от 11.02.2020 до 28.07.2020 г., с 52.20 лева мораторна лихва от 29.07.2020 до 24.08.2021 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4205 описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира разноски.

Ответникът И., редовно призован, не е подал писмен отговор, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания (с 213.84 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 28.01.2020 г. и 27 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране по договора за паричен заем от 28.01.2020 г., за които искането на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника е отхвърлено от заповедния съд с разпореждане от 09.09.2021 г.), ищецът е подал на 08.09.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4205/2021 г. на СтРС, по което на 09.09.2021 г. е издадена исканата заповед само за процесните вземания с разноските по делото, срещу която на 21.10.2021 г. пълномощникът на ответника е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 3

03.12.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 08.09.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

По делото ищецът е представил договор за паричен заем № 3753033/28.01.2020 г., сключен между ответника, като заемател и И., като заемодател (л. 9-11). Последният несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. В него обаче не е посочена нито общата сума, дължима от потребителя-ответник, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, нито взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 начин така, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според легалното определение на §1, т. 2 ДР на ЗПК, общата сума, дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Последните, според легалното определение на §1, т. 1 ДР на ЗПК, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва (само - б.р.) нотариалните такси. Следователно. Според това легално определение, в общата сума по т. 7 от процесния договор за заем, дължима от ответника по него по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, несъмнено е следвало да бъде включено, но не е и възнаграждението от 231.66 лева по чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство № 3753033/28.01.2020 г., който съгласно чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем ответникът се е задължил и е сключил с одобреното от заемодателя И. дружество Ф.

(на което същият заемодател е и едноличен собственик на капитала, което е вписано в ТР), което предоставя гаранционни сделки (л. 9 и 12), въпреки че това възнаграждение е било напълно известно на заемодателя И. към датата на сключване на процесния договор за заем, защото е включено от него в погасителните вноски към погасителния план към същия договор за заем (л. 18-19). Това възнаграждение е следвало съгласно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 и Приложение № 1, т. 3, б. „б“ и „д“ ЗПК, да бъде посочено изрично, но не е и при посочване в т. 8 от договора за заем на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, защото такъв е определеният в приложение № 1, т. 3, б. „б“ и „д“ ЗПК начин за изчисляването му, защото чл. 4, т. 3 от договора за заем предвижда и такава възможност за възникване на такива разходи за възнаграждение за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, а те се включват при изчислението на ГПР и според легалното му определение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според което, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 4 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите за това възнаграждение не възникват в резултат на неизпълнението по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а на изпълнението на задължението на ответник по чл. 4 от договора за заем – да предостави в срок от три дни от сключването му едно от посочените в него обезпечения, сред които е и това по т. 3 на чл. 4 от този договор. Ето защо съдът намери, че в този договор за заем, представляващ такъв за потребителски кредит, очевидно не са посочени така, както изисква императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, нито общата в случая сума от 780 лева, дължима от ответника по същия договор, изчислена към момента на сключването му (представляваща според легалното й определение в §1, т. 2 от ДР на ЗПК сборът от общия размер на предоставения кредит от 500 лева и общите разходи от 280 лева по кредита за него, от които 48.34 лева уговорената за ползването му възнаградителна лихва и 231.66 лева уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договора за предоставянето му от същата датата, което се изплаща според същите клаузи на този договор разсрочено на вноски по 17.82 лева на падежа за плащане на погасителните вноски по договора за заем, и на заемодателя И., на когото то е било известно към датата на сключване на договора за заем и поради това го е включил в погасителните вноски по погасителния му план), нито взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 начин така, както изисква императивно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (л. 9). А това означава, че този договор е недействителен, защото при сключването му не са спазени тези изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (чл. 22 ЗПК). За тази му недействителност/нищожност съдът следи служебно и поради това е указал на страните в доклада на делото, че ще я разгледа (чл. 17, ал. 1 ГПК, ТР 1/2020 ОСГТК, Р 3842011-I г.о.).