Решение № 102 от 18.06.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Кърджали, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 4317 от 05.02.2025 г., издадено от Директора на РДГ-Кърджали, с което на В. Д. В. с ЕГН **********, адрес ****, на основание чл.270 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Жалбоподателят В. Д. В. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение, същото не можело да му се вмени във вина.

Товарният автомобил бил снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му. За това обстоятелство и за изправността на устройството и дали същото излъчвало данни сочи, че щял да представи писмени доказателства в съдебно заседание. Констативният протокол и АУАН били изготвени на 30.09.2024 г. в гр.Хасково, като не била извършвана проверка на товарния му автомобил, нито на устройството за проследяване в него. Наказващият орган голословно посочил в атакуваното постановление, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Срещу жалбоподателя нямало други съставени актове по този закон и влезли в сила наказателни постановления. Моли за отмяна на обжалваното постановление, както и за присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че при издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Дадена била смесена квалификация на 1 изпълнителното деяние на нарушението, като едновременно са цитирани ал.2 и ал.3 от Наредбата, издадена от министъра, която контролирала регистрацията и отчета на въпросните GPS устройства на автомобилите. Не се установили по безспорен начин изложените в акта обстоятелства, че въпросният товарен автомобил по време на движението му нямал записи от данните на GPS. Липсвали доказателства дали към 12.09.2024 г. към 00.00 часа до 13.09.2024 г., GPS устройството било изправно, дали е имало интернет достъп или смущения в системата, които могли да отчетат грешка или неотчитане на GPS координатите при придвижването на конкретното превозно средство. Жалбоподателят бил лишен от възможността да разбере дали е наказан за това, че като собственик не е осигурил достъп, тъй като ал.2 и ал.3 на цитираната Наредба съдържали различни хипотези. Не бил разгледан и въпросът дали се касае за маловажен случай. Моли съдът да отмени наказателното постановление.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Моли да не бъдат кредитирани показанията на М.И., тъй като информацията, която той представял била предоставена от самия жалбоподател, както и не бил безпристрастен. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище по делото, в което излага подробни аргументи за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2024 г. свидетелите Д. П. и М. М. - гл. сп. горски инспектори при РДГКърджали, в изпълнение на служебните им задължения извършили проверка в електронната система на ИАГ на товарен автомобил „****“ рег.№ ****, относно проследяване на GPS координати. При проверката те установили, че на 12.09.2024 г. в с.Черноочене, общ.Черноочене, жалбоподателят В. Д. В., като собственик на товарен автомобил „****“ рег.

№ ****, е транспортирал 6 пр.м³ дърва за горене от дървесен вид благун, придружени с превозен билет № **** от 12.09.2024 г., маркиран с контролна горска марка серия А **** с направление GPS координати **** до община ****, като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 г. 00.00 часа до 13.09.2024 г. 23.59 часа. За този период нямало запис на данните за местоположението и маршрутите на товарния автомобил, а излизало, че същото е в престой, което не кореспондирало с данните в превозния билет за извършен транспорт. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 133948/30.09.2024 г. По повод така установеното нарушение, на 30.09.2024 г. свидетелят Д. П. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на 2 административно нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Актът бил съставен в присъствие на В. Д. В., който го подписал и получил с възражение. На 05.02.2025 г. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.270 от ЗГ.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Д. П. и М. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 30.09.2024 г.; копие от Свидетелство за регистрация Част II; Заповед РД 49-171 от 23.05.2024 г. на МЗХ; Трудов договор от 04.10.2022 г.; Допълнително споразумение от 12.08.2022 г.;

Длъжностна характеристика; Диплома за средно специално образование; Констативен протокол № 133948/30.09.2024 г.; Разписка за връчване на наказателно постановление;

Данни за превозен билет № **** от 12.09.2024 г.; разпечатка от информационна система на ИАГ, както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. П. и М. М., защото са логични, последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Същите кореспондират напълно и с писмените доказателства и установяват по несъмнен начин извършеното нарушение и неговия автор. Настоящата инстанция не следва да коментира показанията на свидетеля М.И., тъй като той не е възприел относими към предмета на доказване обстоятелства и не може да даде достоверна информация за случилото се на процесната дата.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл.148, ал.12 от ЗГ, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал.11. Това е Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която в чл.14б, ал.2 предвижда, че GPS устройството по ал.1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл.206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни.

Изпълнението на тези изисквания е възложено на собствениците или ползвателите на 3 товарни автомобили и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ - чл.14б, ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.270 от ЗГ, който текст предвижда за нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието да е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено потежко наказание. Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства сочат, че В. Д. В. действително е извършил вмененото му административно нарушение.

Установи се по делото, че на 12.09.2024 г. в с.Черноочене, общ.Черноочене, жалбоподателят В. Д. В., като собственик на товарен автомобил „****“ рег.№ ****, е транспортирал 6 пр.м³ дърва за горене от дървесен вид благун, придружени с превозен билет № **** от 12.09.2024 г., маркиран с контролна горска марка серия А **** с направление GPS координати **** до община ****, като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 г. 00.00 часа до 13.09.2024 г. 23.59 часа. За този период GPS устройството не е функционирало и не е подавало данни за движението на превозното средство в информационната система, за което жалбоподателят като собственик на товарния автомобил е трябвало да следи. Затова правилно е прието, че същият следва да носи административнонаказателна отговорност. При индивидуализацията на санкцията обаче не са спазени принципите на чл.27 от ЗАНН и административното наказание „глоба” е определено над минималния предвиден в закона размер. Наложеното наказание на жалбоподателя съдът намира за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая деецът не е с висока степен на обществена опасност, от административнонаказващия орган не са ангажирани доказателства същият преди процесната дата да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения. Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция в минимума, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размера на наказанието „глоба” се намали от 100 лв. на 50 лв. Такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, 4 както и на санкционната такава от ЗГ. Правилно е прието от контролните органи, че в случая жалбоподателят следва да носи отговорност за нарушението. Субектът на задължението за снабдяване с GPS устройство се извежда от чл.14б, ал.3 на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според който собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, запис на данните и достъп до информацията от него. Жалбоподателят е собственик на пътното превозно средство, с което е извършен превоза на дървесина и именно на него законодателят вменява горепосоченото задължение. Като собственик на товарното превозно средство, транспортиращо дървесина, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с предвидените от законодателя изисквания. Затова, че е спазил тези изисквания не представи каквито и да било доказателства, независимо от заявеното в жалбата. Не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.