Решение № 627 от 10.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200501043 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №576/09.07.2025 г. по гр.д.№2477/2024 г. по описа на РС-Благоевград, същият съд осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1000 ***, представлявана от Й.В. ВРИД Председател на управителния съвет, чрез Областно пътно управление - Благоевград, с адрес : гр. Благоевград, ***, представлявано от И.К. - Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес : **, сумата в общ размер на 2025,57 лева (две хиляди двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 2025,57 лева, считано от датата на депозиране на искова молба - 11.09.2024 година до окончателно изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен над уважения размер до претендирания от 2150,00 лева.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №18813/24.07.2025г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Стои Паргов – Началник на отдел „Административно обслужване“ при Областно пътно управление – Благоевград, с адрес за призоваване: гр.Благоевград, ул.“Тодор Александров“ №21, против Решение №576/09.07.2025г. по гр.д.№2477/2024г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е уважен предявен иск за сумата от 2025.57 лева.

Сочи се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в 1 нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни съображения в тази насока. Моли се да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск с всички произтичащи от това последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда претенция.

Спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди.

За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза. Видно от приетия като доказателство по делото ПТП № 1036565 от 15.12.2023 г. е, че същият е съставен на 15.12.2023 година в 16:30 ч., от Г.Т. - мл. автоконтрольор при ПП Благоевград, за това, че на същата дата в 15:30 часа на ПП 1, Е-79, км. 376+200, лек автомобил с рег. № Е 3594 МХ, на мокър асфалтов път, попада с предна дясна и задна дясна гума в образувалата се дупка /пълна с вода/, която не е сигнализирана и обезопасена, като в протокола са описани видими щети : спукани предна дясна и задна дясна гума и изкривени джанти. В протокола се съдържа и схема на ПТП, като е отбелязана посока на движението и препятствие на пътното платно, а именно отбелязана е и дупката на пътното платно. От страна на ищеца са ангажирани доказателства, а именно товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия А, № 0044601, от която се установява, че на 15.12.2023 година от страна на ищеца е ползвана транспортна услуга от Симитли до Благоевград, за което ищецът е заплатил на превозващата фирма „Диверс Ауто“ ЕООД сумата от 120,00 лева, за което е издадена фактура № 1182/19.12.2023 година.

Представена е и фактура № 113/18.12.2023 година, издадена от „Боанто 2016“ООД, от която e видно, че Б. М. е заплатил Макерсон, долен десен носач, биалетка, ремонт, в размер общо на 1200,00 лева.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил обосновани изводи.

Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.

В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на 2 наведените доводи в жалбата, въззивният съд приема следното:

Протоколът е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл.

179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на необезопасена дупка и претърпените вреди.

В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Т., както и заключението на съдебно-техническата експертиза. От съвкупния анализ на посочените доказателства се установява както че механизмът на произшествието е именно този описан исковата молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето заключение, което настоящият състав възприема като обективно и компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно. С оглед на изложеното и доколкото настоящия състав приема, че видно от Протокол за ПТП, изслушаната САТЕ и от показанията на разпитания свидетел ПТП се е осъществило по начина, описан в исковата молба, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на АПИ за причините вреди. Във връзка с възражението на въззивника за съпричиняване трябва да се изтъкне, че по делото не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На първо място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя, съответно със съществуващата на пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея. В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице средствата за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат на 2025.57 лева и правилно последната сума е присъдена на ищеца.

3

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната частта следва да се потвърди, а в необжалваната част същото е влязло в сила.

Право на разноски има въззивамата страна, но същата не представила доказателства за такива, поради което не следва да й се присъждат разноски.

При гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №576/09.07.2025г., постановено по гр.д.№2477/2024г. по описа на РС-Благоевград, в обжалваната част, като правилно.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4