Решение № 33 от 18.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20215000500333 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260158 от 23.04.2021г., постановено по гр.дело №148/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, са отхвърлени предявените от Д. АНДР. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№47, ет.5, ап.13, против „Б.С.-В.“ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“В.Л.“№51, главен иск по чл.258 и сл. от ЗЗД за сумата от 42880лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за охрана с технически средства на обект №2416/25.11.2018г.

/стойността на откраднати златни бижута/, и евентуален иск по чл.45 във връзка с чл.49 от ЗЗД за сумата от 42880лв., представляваща претърпени имуществени вреди от кражба /представляващи стойността на откраднати златни бижута/, и тя е осъдена да заплати на дружеството сторените разноски в производството в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Д.

АНДР. Б., която чрез пълномощника си адв.А.У. го обжалва изцяло с 1 конкретни доводи за неправилност, според които: изследваният от първоинстанционният съд фактически състав за заплащане на предвидената в чл.6 от процесния договор неустойка е неотносим към спора, който касае обезщетяване на пълния размер на вредите от неизпълнение на договора, надхвърлящи размера на неустойката, съгласно чл.92,ал.1,изр.2 от ЗЗД и чл.28,пр.2 от договора; неправилно е прието да липсва неизпълнение на договора поради това, че дежурният патрул на 13.03.2019г. е пристигнал за пет минути до охранявания обект, без да се отчете, че същият не е реагирал, съобразно чл.2,ал.3 от договора, на 14 и 15 март 2019г., като, освен на основание чл.28 от договора, по аргумент на противното от чл.27,пр.2 обезщетение се дължи и когато кражбата е извършена след пристигането на патрула, съобразно фиксираното с договора време от пет минути; доказването на собствеността на процесните вещи, тяхното съхранение и отнемане от охраняваното жилище със свидетели е допустимо, съгласно чл.164,ал.1,т.3 и чл.165,ал.1,пр.1 от ГПК, като за тези обстоятелства е представен и официален документ – постановление на РП-П.; в процесния договор не са предвидени клаузи, задължаващи възложителя да заяви ценните си вещи, които ще се охраняват или да изисква на определен период физическа проверка на жилището; възникването и реализирането на договорната отговорност не е в императивна зависимост от провеждането и приключването на наказателно преследване; по евентуалният иск за обезщетение на деликтно основание собствеността на отнетите движими вещи и оставянето им за съхранение в охраняваното от ответника жилище са установени с показанията на ангажираните четирима свидетели, а не само на двамата, обсъдени от първоинстанционния съд. Жалбоподателят, след анализ на събраните доказателства, счита за установени при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата от значение за основателността на главния иск относно наличието на валидно договорно правоотношение между страните, възникването на задължение за обезщетяване по чл.28 и чл.27 от договора и наличието на причинени на възложителя имуществени вреди от неизпълнението на договорните задължения на изпълнителя. Счита, че размера на дължимото обезщетение се определя от пазарната стойност за един грам злато от съответната проба /карат/ за всеки един от отнетите златни накити към момента на отнемането им, който, съгласно чл.162 от ГПК, следва да бъде определен от съда по негова преценка, а при невъзможност, 2 посредством оценъчна експертиза. Оспорва възраженията на ответника по отговора на исковата молба. По изложените съображения претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

Въззиваемата страна „Б.С.-В.“ЕООД е депозирала чрез пълномощника си адв.Е.П. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които в чл.6,ал.1 от процесния договор е предвидена неустойка, която се покрива с имуществената отговорност на изпълнителя до 1000 евро при липса на вещи, причинена от кражба чрез взлом, каквато не е имало, като ищецът не е ангажирал доказателства за липса на реакция от страна на изпълнителя по повод сигнала на 14.03.2019г., а на 15.03.2019г. изпълнителят е изпратил представител за възстановяване на нормалната работа на системата. Поддържа по делото да не са събрани надлежни доказателства във връзка с липсата на процесните вещи и тяхната стойност.

Счита имуществената отговорност на изпълнителя да е ограничена до неустойката. Застъпва да не са установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, тъй като, ако е налице деянието /бездействие от страна на ответника – проникване през повредена система/ и причинната връзка, не е доказано наличието на действително настъпили вреди и техния обем. Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба ищецът Д. АНДР. Б. твърди в края на 2017г. дъщеря й М., с оглед установяването на същата в Германия, да е предоставила на нея и на сестра си Г. Б. в заем за послужване апартамент №13 в гр.П., ул.“П.“№47, ет.5, за да го ползват заедно и поотделно безвъзмездно до момента на поискването му. На 07.09.2018г. дъщеря й Г. Б. и членовете на нейното семейство заминали временно за Англия, като при заминаването си тя оставила в съвместно обитавания апартамент свои ценности – сумата от 3000лв. и златни накити. Ищецът също съхранявала в апартамента свои златни накити: 2бр. дамски гривни от 14 каратово злато, едната от които 50гр., а другата с тегло 70гр.; 2бр. масивни дамски синджира от 14 каратово злато с тегло от по 200гр. Всеки, с прикрепена към всеки от тях по една 3 кръгла плочка от 14 каратово злато с тегло от по 50гр. всяка; 6бр. пръстени от 14 каратово злато със средно тегло от 15гр. всеки. Тези накити й били дарявани в продължителен период от време от нейните родители, от съпруга й и други близки и роднини по различни поводи, в съответствие с тяхната семейна традиция и обичаи. В апартамента се съхранявали златни накити и на дъщеря й М.. Тъй като в средата на м.ноември.2018г. била поканена от дъщеря си Г. да я посети в Англия, двете решили, че преди заминаването й трябва да бъде сключен договор за охрана на обитаваното от тях жилище, за да бъдат защитени от евентуално незаконно отнемане в периода на отсъствието й намиращите се в него и оставащи без надзор движими вещи на значителна стойност – златни накити. Така бил сключен след предварителна уговорка с представители на ответното дружество договор за охрана с технически средства №2416 от 25.11.2018г. Веднага след подписване на договора служителите на ответното дружество извършили монтаж на охранителна техника в апартамента, при което били поставени датчици за контрол на входната врата, зоната след входната врата и зоната след входната врата в ляво. След окончателното поставяне на елементите на охранителната система в апартамента тя уведомила техниците, че след няколко дни ще замине за Англия за неопределено време, през което никой няма да обитава апартамента, както и, че няма да има друг подходящ човек, на който да повери ключа за него, и след като пълномощникът на ответното дружество й заявил, че ще трябва да му предостави ключ за охранявания обект, който ще бъде предаден от него за съхранение и ще бъде на постоянно разположение на патрулния автомобил, тя му предала единственото копие от ключа за апартамента и за входната врата на блока, като оригиналният екземпляр от тези ключове останал у нея. На 28.11.2018г. тя заминала за Англия, като по време на целия й престой там ключовете били само в нейно държане. На 13.03.2019г. между 18,00ч. и 19,00ч. лондонско време получила обаждане по телефона от служител на ответното дружество, който я попитал дали е собственик на апартамента, който може да му предостави ключ, тъй като от охранителната система бил подаден сигнал за незаконно проникване в жилището, но, независимо, че при посещението на адреса било установено, че входната врата на апартамента е здрава и заключена, правилата за охрана изисквали да се извърши и вътрешен оглед, за който е необходим ключ, с какъвто охранителите не разполагат. Тя отговорила, че се намира в Англия и, 4 че единственият дубликат от ключа за апартамента бил оставен от нея на служителите на ответното дружество, както и, че в него имало много ценни вещи, поради което се налага апартамента да не бъде оставян без непрекъснат пряк надзор, докато не се намери ключа и не се извърши вътрешна проверка на жилището. Около двадесет минути по-късно получила телефонно обаждане от същия човек, която я уведомил, че в апартамента не е установено проникване и няма за какво да се безпокои. На следващия ден 14.03.2019г. позвънила в офиса на дружеството, като при разговора служителка й потвърдила, че предишният ден бил постъпил сигнал за проникване в апартамента, но след като охранителите посетили адреса и извършили необходимата проверка установили, че няма никакво проникване. В края на разговора служителката я успокоила, че сигналът вероятно е бил предизвикан „от паяк или мишка“. Никой не я уведомил за наличието и на други сигнали, освен този на 13.03.2019г. На 15.03.2019г. между 13,00ч. и 14,00ч. лондонско време й позвънил човек, представил се като г-н И.М. – ръководител на техническата служба на ответното дружество, който я уведомил, че същия ден е получил служебна справка, според която на 13 и 14 март 2019г. от охранявания обект били подадени няколко сигнала за проникване и след като лично отишъл на адреса констатирал, че вратата е здрава и влязъл в апартамента, ползвайки предоставения от нея ключ, при което установил, че вътрешната охранителна система на обекта е повредена, вътрешните врати са разбити, а намиращите се в жилището вещи са разхвърляни безразборно, от което направил извод за незаконно проникване и наличие на престъпление, поради което се обадил на тел.112. На 16.03.2019г. дъщеря й Г. и нейният фактически съпруг заминали от Англия за България и веднага след пристигането в апартамента дъщеря й се обадила и потвърдила извършването на кражба на всички, намиращи се в него пари и златни накити, във връзка с което било образувано ДП №361/2019г. на РУ на МВР-П. за престъпление по чл.194,ал.1 от НК, по което извършителят все още не бил установен. В началото на м.април.2019г. ищецът също се прибрала в П. и в проведен с г-н М. разговор той й заявил, че вина за кражбата имат служителите на ответното дружество, тъй като след постъпване на първия сигнал на 13.03.2019г. дежурният екип е посетил апартамента, но не е извършил вътрешна проверка, тъй като не е открил ключа, поради неспазване на правилата за съхраняването му в багажника на патрулния автомобил и поради липса на последваща 5 адекватна комуникация за своевременното откриване на този ключ и предаването му на охранителния екип, който през това време е трябвало да чака пред апартамента, а не да си тръгва, както е станало. Освен това, когато на следващия ден 14.03.2019г. отново са получени сигнали за проникване, в нарушение на установените изисквания и правила, диспечерката от мониторинговия център, приемащ сигналите от охраняваните обекти, не е изпратила най-близко позиционирания патрулен автомобил за посещение и извършване на вътрешна проверка, защото погрешно е преценила, че, поради бързото възстановяване на нормалната дейност на сигнала на охранителната система, подадения от нея сигнал се дължи на техническа грешка или на друг смутител от животински произход /паяк или мишка/. Вследствие на тези съществени нарушения на задълженията на ответното дружество в качеството му на изпълнител по договора на ищеца като ползвател на апартамента и възложител по договора били причинени имуществени вреди в размер на 42600лв., съответстващи на общата парична стойност на нейните собствени златни накити, изчислена по пазарна цена от 60лв. за един грам злато от съответната проба към момента на незаконното отнемане – между 13 и 15 март 2019г. С оглед на така изложените обстоятелства е формулиран петитум за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца парично обезщетение за имуществени вреди в размер на 42600лв., ведно със законната лихва от предяваване на иска, а, в случай, че не се установи наличие на произтичащо от договор между страните задължение за уважаване на този главен иск, в условия на евентуалност обезщетението да й се присъди на основание причинено й непозволено увреждане, произтичащо от незаконно /престъпно/ отнемане на собствените й златни накити, допуснато поради виновно поведение на служителите на ответното дружество при и по повод на осъществяваната от тях охрана с технически средства. С представена с молба вх.№2452/09.03.2020г. уточняваща молба ищецът е индивидуализирала всеки един от процесните златни накити и е уточнила размера на претендираното обезщетение на 42880лв., съобразно посочената поотделно стойност на накитите.