Решение № 4305 от 30.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4305 гр. Варна, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110105204 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от И. Ц. Д. против Е. М. ЕООД.

Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 287/2010 год. по описа на РС- Г. О. бил издаден изпълнителен лист в полза на С. Б. АД. При справка за кредитната си задлъжнялост в ЦКР през 2023 год. И. Д. установила, че банката е цедирала вземането на Е. М. ЕООД. Тя поискала да бъдат предприети съответните действия от кредитора за заличаване на вземането, тъй като същото е погасено по давност. Ответното дружество отказало да стори това, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Моли да бъде признато за установено по отношение на Е. М. ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С., район В., ж.к. М. д., бул. Р. П.-К. № *-*, представлявано от управителите Р. И. М.- Т. и Т. И. В., че И. Ц. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. В., бул. М. Л. № **, ет. *, не му дължи по Договор за Б. кредит /овърдрафт/ с № MS08- 00023/19.09.2008 год., за задълженията по който е издаден изпълнителен лист от 18.02.2010 г. по ч.гр.д. № 287/2010 г. по описа на Районен съд гр. Г. О. сумата 10 000 лева частично от общо претендираните от ответника 99 034.00 лева- главница по договора за кредит, съгласно подадената информация към ЦКР на БНБ, тъй като това му вземане е погасено по давност.

В законовоопределения срок ответникът е подал писмен отговор. Излага становище по допустимостта и основателността на претенцията. Счита иска допустим и основателен, но не прави изявление, че го признава. Не се оспорва твърдението за изтекла погасителна 1 давност по отношение на посочените в молбата задължения на ищеца. Твърди се още, че за принудителното събиране на вземането е било образувано изп. дело № 100/2010 ЧСИ Д. Б.

Б. (рег. № ***), което е прекратено с изрично постановление на СИ на 06.02.2017 год., след което не са били предприемани последващи действия по принудително изпълнение с цел съдебно удовлетворяване на кредитора. По отношение на ищеца не са предприемани и извънсъдебни действия за събиране на задължението. Въпреки това, задължението продължава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно.

Ответникът счита, че с действията си не е станал причина за завеждане на делото, поради което не дължи разноски на ищеца. В същото време с отговора на подаденото от ищеца извънсъдебно възражение за погасяване на задължението по давност отправя покана до него да изпълни задължението, като предлага разсрочено плащане съобразно възможностите на длъжника.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че по ч.гр.д. № 287/2010 год. по описа на РС- Г. О. е издаден изпълнителен лист в полза на С. Б. АД за сумите 99033.93 лева- главница, 8005.41 лева- просрочена лихва за периода от 24.07.2009 год. до 02.02.2010 год., законната лихва върху главницата от 04.02.2010 год. до изплащане на вземането и 3540.79 лева- разноски по делото.

Вземането на С. Б. АД от ищеца И. Ц. Д. в качеството й на солидарен длъжник, заедно с Д. И. Д. и кредитополучателя Ц. Д. И., произтича от Договор за Б. кредит /овърдрафт/ с № MS08- 00023/19.09.2008 год.

През 2023 г. И. Ц. Д. извършва справка за кредитната си задлъжнялост в Централен кредитен регистър на Българска народна банка, при която установява, че банката е цедирала присъденото вземане по ч.гр.д. № 287/2010 год. по описа на РС- Г. О. на Е. М. ЕООД.

При извършената справка ищецът установява, че фигурира като съдлъжник по задължение с общ размер 228 131 лева, което е сбор от следните суми: 99 034 лева главница, лихви в размер на 125 885 лева - начислена лихва върху главница от 28.02.2018 г. до 31.12.2022 г. и 3 212 лева- такси и други разходи заявени към ЦКР поддържан от БНБ към дата 28.02.2018 г. Затова изпраща заявление до Е. М. ЕООД, с което го уведомява, че вземането е погасено по давност, поради което е отпаднало основанието това вземане да фигурира като негово задължение в раздел Информация като съдлъжник и/или поръчител по кредити в Централния кредитен регистър на Българска народна банка. Кани ответника да предприеме съответните правни и фактически действия, като заличи в Централния кредитен регистър на Българска народна банка погасеното си по давност вземане.

В отговор ответното дружество изпраща писмено становище, че за задължението на ищеца се предоставя ежемесечно информация на Централния кредитен регистър в съответствие с нормативно определените задължения на Е. М. ЕООД, като кредитор, което 2 от своя страна не представлява действие на принудително изпълнение и не е в противоречие със законоустановени правила. Относно извънсъдебното възражение за давност ответното дружество сочи, че институтът на погасителната давност урежда преклудирането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по принудителен ред. Това обаче не се отразявало на действителността и дължимостта на задължението, защото остава да съществува като естествено задължение, чието погасяване може да се търси валидно по пътя на доброволното уреждане на взаимоотношенията между кредитора и кредитополучателя. Със становището ответното дружество отказва да извърши исканата корекция, като кани длъжника- ищец по делото да сключи споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията, включително предлага разсрочено плащане на задълженията му.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. На основание чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

Страните не спорят, че процесното вземане по образуваното изпълнително дело е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър не дефинира понятието „погасяване“, респективно не ограничава погасяването само до плащане. Следователно всяко едно погасяване (текущо или окончателно), включително и погасяването на вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се дължи подаването на информация в Централния кредитен регистър на Българска народна банка. Ето защо след изричното позоваване от страна на ищеца на изтеклата погасителна давност в отправеното до ответника заявление, последният е следвало да подаде информация за този факт в Централния кредитен регистър на Българска народна банка, независимо че задълженията на кредитополучателя продължават да съществуват като естествени такива и че евентуално тяхно доброволно плащане след изтичането на давността няма да бъде недължимо.

Към момента на подаване на исковата молба чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър е отменена и поради това ищецът не разполага с този специален иск и единственият път за защита е предявяване на установителния иск по чл. 439 от ГПК. Правният интерес е обусловен от факта, че при 3 наличието на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист той (или негов правоприемник) във всеки един момент, въпреки изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД, може да образува изпълнително производство и лицето, срещу което са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение не може да направи възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането пред съдебния изпълнител, тъй като в изпълнителното производство не може да се съобразява такова възражение. При това положение единственият път за защита на длъжник в изпълнително производство, чието задължение е погасено по давност, е искът по чл. 439 от ГПК, следователно предявеният иск е допустим, а по гореизложените съображения- и основателен.

Ответникът счита, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, поради което не следва да понесе отговорността за разноски. Съдът намира това негово възражение за неоснователно. Ответникът не е направил нужното за заличаване на задължението на ищеца в Централния кредитен регистър, въпреки изричното негово изявление в този смисъл. Ако вземането беше заличено и изпълнението на задължението беше предоставено изцяло на желанието на длъжника, тогава възражението на ответника би било основателно. Изразявайки обаче изричен отказ да спори това, ответникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като това е единствения път за защита на длъжника в изпълнителното производство, както бе посочено и по- горе. В отговора на исковата молба той не прави изявление за признаване на иска. При това положение кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК не са налице и ответникът дължи разноски на общо основание.

Изложените съображения налагат извод за основателност на предявения иск, поради което в тежест на ответника са направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 400.00 лева. Ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение. Ищецът е представил доказателство за заплатен адвокатско хонорар в размер на 1300 лева, а ответникът е направил възражение за прекомерност, като се позовава на липсата на фактическа и правна сложност на делото и на Решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С438/22. Съдът намира възражението за основателно. От една страна липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на делото, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което е участвал процесуалният представител на ищеца, не са събирани доказателства извън приложените към исковата молба. От друга страна материалният интерес е голям, поради което съдът намира, че ответникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В., кв. М. д., ул. Р. П.- К. № *, сграда М. Т., етаж *- *, представлявано от Р. И. М.- Т. и Т. И. В., че И. Ц. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. В., 4 бул. М. Л. № **, ет. *, представлявана от адвокат Н. Б., не дължи по Договор за Б. кредит /овърдрафт/ с № MS08- 00023/19.09.2008 год., за задълженията по който е издаден изпълнителен лист от 18.02.2010 г. по ч.гр.д. № 287/2010 г. по описа на Районен съд гр. Г. О. сумата 10 000 лева частично от общо претендираните от ответника 99 034.00 лева- главница по договора за кредит, съгласно подадената информация към ЦКР на БНБ, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Е. М. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В., кв. М. д., ул. Р. П.- К. № *, сграда М. Т., етаж *- *, представлявано от Р. И. М.- Т. и Т. И. В. да заплати на И. Ц. Д., ЕГН: ********** сумата 1400.00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5