Решение № 632 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110216695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. Ш. против наказателно постановление (НП) № 24-4332-022938/01.10.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП;

2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;

3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;

4. на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят намира, че нарушението не е установено по несъмнен и категоричен начин и оспорва приетата в НП фактическа обстановка. Счита, че са допуснати съществени 1 нарушения на процесуалните правила, като оспорва и компетентността на АНО и посочената правна квалификация. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. И. Ю., поддържа жалбата, като излага доводи, че фактът на управление на МПС от страна на жалбоподателя не е надлежно установен в хода на производството, за което доказателствена тежест носи въззиваемата страна. В тази връзка посочва, че разпитаният полицейски служител не е очевидец на управлението на МПС. Счита, че е налице неяснота относно мястото, където се твърди да са извършени административните нарушения, като се позовава на приетото в рамките на друго административнонаказателно производство относно същия случай, водено срещу собственика на лекия автомобил. Твърди, че не се установява процедурата по тестване на водача с техническо средство. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М., моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като подробни доводи излага в писмени бележки. В съдебно заседание посочва, че АУАН има формална презумптивна доказателствена сила, която не е оборена от защитата, като релевира аргументи, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на вменените на жалбоподателя нарушения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 09.09.2024 г., около 21:30 часа, в гр. София, жалбоподателят С. Б. Ш. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ********, собственост на В. А. К., по ул. „Фритьоф Нансен“ с посока на движение от бул. „Патриарх Евтимий“ 2 към бул. „Васил Левски“. Срещу № 18 на ул. „Фритьоф Нансен“ Ш. не упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него МПС и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) чрез удар в стълб.

На местопроизшествието се отзовали свидетелите Д. Г. И. и И. А. С. – мл. автоконтрольори от ОПП – СДВР. В хода на проверката полицейските служители установили, че Ш. е неправоспособен водач, като на същия никога не е издавано свидетелство за управление на МПС. Около 22.20 ч. свидетелите И. и С. решили да тестват за употреба на алкохол жалбоподателя с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug test 5000 ARNJ-0016“, но Ш. отказал да даде съответните проби. По повод на това свидетелят С. издал талон за изследване № 113853 с указание, че водачът следва да се яви във ВМА в срок от 45 минути от връчването на талона за даване на проба за медицинско и химическо изследване.

Свидетелят Д. И. приел, че Ш. е извършил нарушения по чл. 150, чл.

174, ал. 3, предл. 1, чл. 174, ал. 3, предл.2 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1377614/09.09.2024 г. Жалбоподателят подписал акта без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения АУАН началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното № 24-4332-022938/01.10.2024 г., с което на Ш. били наложени следните административни наказания:

1. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП;

2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;

3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;

4. на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 17.10.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. Г. И. и И. А. С., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - сведение от 3

Ш., талон за изследване № 113853, справка-картон на Ш., заповед № 513з6085/25.08.2017 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, проект за организация на движението на ул. „Фритьоф Нансен“, справка от Столична община с рег. № СОА25-ДИ11-3703-3/14.07.2025 г., копия на материалите по административнонаказателна преписка по издаване на НП № 24-4332-024886/21.10.2024 г.

От показанията на свидетелите И. и С., които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства по делото – в частност на талона за изследване, справката-картон и писменото сведение, се установява фактът на извършване на нарушенията и процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелите имат сравнително добре съхранен спомен за извършената проверка, като еднопосочно заявяват, че водачът е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол и наркотични вещества с техническо средство. Направените откази са удостоверени и в талона за изследване, като предвид неосъществената проверка с технически средства, то не се явява необходимо за изясняване предмета на доказване в настоящото производство да се приобщават доказателства относно тяхната техническа изправност.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН, като не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока. Относно качеството „водач“, което жалбоподателят оспорва да е имал, са налице достатъчно доказателства, установяващи управление на процесното МПС от негова страна, а именно собственоръчно написаното от него сведение, в което е посочил, че на 09.09.2024 г. е управлявал автомобил без да притежава СУМПС и се е ударил в стълб. Това обстоятелство се установява и от материалите по административнонаказателна преписка по издаване на НП № 24-4332-024886/21.10.2024 г. срещу собственика на автомобила, в които също се съдържат писмени сведения както от Ш., така и от В. К., в които се посочва, че именно жалбоподателят е привел в движение и управлявал процесното МПС, като се изяснява и механизмът на настъпване на ПТП.

От справката-картон се установява, че С. Ш. не притежава СУМПС и 4 такова никога не му е било издавано. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, като не са ангажирани доказателства или твърдения от страна на жалбоподателя в противната насока.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите им длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Надлежно е индивидуализирано и мястото на извършване на нарушенията, като е посочен пътният участък, в който е реализирано пътнотранспортното произшествие, включително и неговият административен номер, който действително съществува видно от приложения по делото проект за организация на движението и изричната справка от Столична община. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушенията са извършени срещу № 18 на ул. „Фритьоф Нансен“, като посочване на друг административен адрес в рамките на друго административннаказателно производство, водено срещу собственика на МПС В. К., не влече неяснота относно вменените на Ш. нарушения и подлежи на самостоятелна преценка в хода на другото производство. Пред 5 санкционираното лице не са налице каквито и да било пречки да разбере при какви обстоятелства се твърди да е извършило всяко от нарушенията, респективно да организира защитата си.

На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността му както от обективна, така и от субективна страна.

Относно нарушението по т.1 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От приложената по делото справка-картон е видно, че С. Ш. никога не е притежавал валидно СУМПС, с оглед на което правилно АНО е приел, че същият е неправоспособен водач. Същевременно от обективна страна безспорно се доказа, че на посочените в АУАН и НП време и място същият е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ******** по гореизложените съображения.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Ш. несъмнено е съзнавал, че е неправоспособен водач, доколкото не притежава свидетелство за управление на МПС, но въпреки това е привел в движение процесния лек автомобил.

В редакцията на действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП (Изм. и доп. ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), която се явява и по-благоприятна за нарушителя, се предвижда за налагането на глоба от 100 до 300 лв. за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП. Наложената на жалбоподателя глоба е индивидуализирана в максималния размер от 300 лв., който в случая се явява справедлив и обоснован. Обстоятелството, че жалбоподателят никога не е притежавал валидно СУМПС, значително завишава обществената опасност на извършеното нарушение, доколкото Ш. е управлявал процесното МПС без да притежава необходимите за това знания и умения, изводими от придобиването на правоспособност като водач, което значително /в сравнение с останалите хипотези на чл. 177, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП/ завишава потенциалния риск от поставяне в опасност и засягане живота и здравето на останалите участници в 6 движението. Още повече, че в случая жалбоподателят е реализирал пътнотранспортно произшествие, респективно настъпили са и вредни последици от нарушението, които завишават обществената му опасност, доколкото не са елемент от състава на административното нарушение.