Решение № 37 от 05.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000328 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №96 от 23.12.2022 г.,постановено по т.д.№136/2021 г. по описа на Окръжен съд-Х.,VI-ти състав,е осъдено дружеството „С.“ ООД-гр.Х., с ЕИК ***,да заплати на „Д.-с.Т.,община М.,област П., с ЕИК ***, сумата от 95 028,71 лв., представляваща платена и получена сума за недоставени на „Д.“ ЕООД 276 бр. Б. РVС палета по евро стандарт 120 х 100 х 790 по договор за строителство от 01.09.2020 г.,частично неизпълнен и прекратен на 19.05.2021 г.,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска - 21.06.2021 г. до окончателното й изплащане,а в останалата част над уважения размер до пълния предявен размер от 120 489,60 лева искът на “Д.”ЕООД против “С.”ООД по чл.55 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение горното дружество „С.“ ООД, с ЕИК ***, е осъдено да заплати на „Д., с ЕИК ***, и договорна неустойка за забава съгласно чл.4.6 от договора в размер на 1948,09 лева, за 41 дни, като този иск,основан на разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 2470,04 лв. като неоснователен.

На следващо място,с решението от 23.12.2022 г. на ОС-Х. е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от „С.“ ООД-гр.Х., с ЕИК *** срещу „Д.-с.Т.,община М.,обл.П., с ЕИК ***, насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 64 490 лв., ведно със законната лихва, 1 считано от датата на постъпване на исковата молба в съда -27.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Наред с това,с решението от 23.12.2021 г. търговското дружество “С.“ ООД, с ЕИК ***, е осъдено да заплати на „Д.,с ЕИК ***, сумата от 12 318,98 лв. - разноски по делото съразмерно с уважената част от иска,а “Д.”ЕООД е осъдено да заплати на “С.”ООД сумата от 845,25 лв. - разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на “С.“ ООД, с ЕИК *** и на “Д. “ЕООД с ЕИК ***,с всяка от които се обжалва различна част от горното съдебно решение.

С въззивната жалба на “С.“ ООД-гр. Х., с ЕИК ***,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. М. Ц.,решение №96 от 23.12.2022 г.,постановено по т.д.№136/2021 г. по описа на Окръжен съд-Х.,се обжалва в цялата му осъдителна част,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на “Д.”ЕООД с ЕИК *** сумата от 95 028,71 лв.,представляваща платена и получена сума за недоставени на последното дружество 276 броя Б.

PVC палета по евро стандарт 120 х 100 х 790 по договор за строителство от 01.09.2020 г.,частично неизпълнен и прекратен на 19.05.2021 г.,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска-21.06.2021 г. до окончателното й изплащане,а също така е осъдено да му заплати и договорна неустойка за забава съгласно чл.4.6 от договора в размер на 1948,09 лева, за 41 дни.

Решението се обжалва от “С.”ООД и в отхвърлителната му част,с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от този жалбоподател срещу “Д.”ЕООД насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата от 64 490 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-27.08.2021 г. до окончателното изплащане.

И най-накрая “С.”ООД обжалва горното решение и в частта за разноските.Моли във въззивната си жалба решението да се отмени както в осъдителната му част,така и в отхвърлителната му част досежно насрещния иск,а също и в частта за разноските,като вместо това се постанови ново решение по съществото на спора,с което да се отхвърли изцяло първоначалния иск на “Д.”ЕООД и се уважи изцяло насрещния иск на “С.”ООД и се присъдят на последното дружество разноски.

В горната въззивна жалба се поддържа,че в обжалваните с нея части първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,постановено е при нарушения на процесуалния и материалния закон.Поддържа се аргумента,че първоинстанционният съд изобщо не е изяснил действителните отношения между страните във връзка с изпълнението на договора за строителство и не е изложил каквито и да е мотиви по направените от жалбоподателя твърдения относно доказателствената сила на подписания от страните протокол обр.19 от 15.03.2021 г. за приемане на доставеното оборудване,както и за 2 доказателственото значение на акт обр.15,съставен на 14.04.2021 г.Твърди се още,че подписаното на същата дата споразумение с нотариална заверка на подписите също е интерпретирано от съда съвсем произволно.Наред с това,жалбоподателят “С.”ООД излага и довода,че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал факта,че нито в един момент след съставянето на акт обр.19 от 15.03.2021 г. за доставка на оборудването,ищцовото дружество не е заявявало факта за недоставянето на същото това оборудване-нито в протокол обр.16,нито в споразумението от 14.04.2021 г.,нито в в т.нар. “предизвестие” за прекратяване на договора за строителство.

Наред с горните аргументи,жалбоподателят “С.”ООД поддържа и твърдението,че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални нарушения както при събирането на доказателства и тяхното приемане с оглед преклузиите по чл.127,ал.2 от ГПК,така и при тяхното обсъждане.Казаното,според посочения жалбоподател,важи и по отношение на назначената експертиза и нейните задачи и счита,че при наличието на основателни съмнения в неговата безпристрастност и направено искане за отвод,съдът е следвало да се отведе,а не да постановява акт по същество,с който доказвал по несъмнен начин едностранчивия си подход към казуса.Тази едностранчивост се установявала и от факта,че първоинстанционният съд дори е приел собствени мотиви в противоречие с твърденията на ищеца,но в негова полза,както и в необсъждането на доводите на ответника “С.”ООД.В този дух била игнорирана изцяло материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ-протокол обр.19.

В законния срок е подаден отговор на горната жалба от насрещната страна по нея-“Д.”ЕООД-гр.П. с ЕИК ***,чрез пълномощника на дружеството адв. Н. С.,в който е изложено становището,че същата жалба е допустима,но е неоснователна,като са развити и конкретни съображения за обосноваване на това становище.Въз основа на тях е поискано тази жалба да се отхвърли,а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната му от “С.”ООД част.Заявено е искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

От своя страна “Д.”ЕООД обжалва решение №96 от 23.12.2022 г.,постановено по т.д.№136/2021 г. по описа на ОС-Х.,в частта,с която е отхвърлен предявения от същото дружество иск с правно основание чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД над уважения размер от 95 028,71 лв. до претендирания размер от 120 489,60 лв.,т.е. за сумата от 25 460,89 лв.,както и в частта,с която е отхвърлен иска по чл.92 от ЗЗД за сумата от 521,95 лв.,представляваща разликата от уважения до предявения размер от 2470,04 лв.,а също и в частта,с която “Д.”ЕООД е осъден да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на “С.”ООД сумата от 845,25 лв.,представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Жалбоподателят “Д.”ЕООД счита,че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно поради погрешни фактически и доказателствени изводи.Основното му възражение,касаещо отхвърлената част 3 на иска по чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД е това,че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид в крайните си изводи факта на признаване от страна на ответното дружество,още с отговора на исковата молба,за липсата на доставка на 74 броя палета,представляващи разликата от уговорените и заплатени 350 броя и останалите 276 броя.Посочва,че единственото възражение,което е наведено с отговора на ИМ е това,че въпросните 74 броя Б. PVC палета по евро стандарт 120 х 100 х 790 не са заплатени от “Д.”ЕООД,а това твърдение,според същото дружество,се опровергава от заключението на назначената допълнителна съдебносчетоводна експертиза от 28.10.2022 г.,съгласно която безспорно било установено,че ответникът е издал 9 фактури,с обща стойност с ДДС-879,65 лв.,колкото е и сумата,платена от възложителя на изпълнителя,като тези данни били еднакви и в двете дружества,т.е. общата стойност на договора е напълно изплатена.

Наред с горното,жалбоподателят “Д.”ЕООД сочи като безспорен между страните факта,че в счетоводството на ответното дружество “С.”ООД не са заприходени 350 броя Б. P V C палета,което правилно мотивирано съда да приеме в мотивите си,че ответното дружество няма доказана на срещна престация срещу платеното му възнаграждение,тъй като “към датата на съставяне на протокола акт обр.19 от 15.03.2021 г. дружеството не е разполагало с 276 броя”,но освен това то не е разполагало и с 350 броя,които обаче са уговорени съгласно договора и са били заплатени от “Д.”ЕООД,но не са били доставени от ответника.Това,според жалбоподателя “Д.”ЕООД,не се оспорвало и от ответника.

Същият жалбоподател поддържа и аргумента,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че за разликата от 74 броя Б. P V C палета искът следва да се отхвърли за сумата от 25 460,89 лв. /като сочи,че единичната цена,съгласно приложение №5 към договора е 286,88 лв. без ДДС/ и неправилно е определил размера на дължимата неустойка,като частично е отхвърлил дължимото до пълния претендиран размер.

С оглед гореизложеното,жалбоподателят “Д.”ЕООД заявява,че възразява и срещу осъждането му за заплащане на разноски по делото.

И въз основа на горните твърдения и доводи,този жалбоподател моли да бъде отменено горното решение на ОС-Х. в частта,с която е отхвърлен частично предявения от дружеството иск с правно основание чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД,за сумата от 25 460,89 лв.,представляваща разликата над уважения до пълния предявен размер от 120 489,60 лв.,както и в частта,с която е отхвърлен иска по чл.92 от ЗЗД за сумата от 521,95 лв.,представляваща разликата от уважения до предявения размер от 2470,04 лв.,а също и в частта,с която “Д.”ЕООД е осъден да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на “С.”ООД сумата от 845,25 лв.,представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

От насрещната по тази жалба страна-“С.”ООД с ЕИК ***,чрез адв. М.

4

Ц. като пълномощник,е подаден писмен отговор в законния срок,в който отговор се поддържа становището,че същата жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в обжалваната от “Д.”ЕООД част.Оспорено е като неоснователно и неподкрепено с доказателства твърдението на последното дружество,че то е заплатило на “С.”ООД всички договорени 350 броя европалети,а не само доставените 276 броя.Поддържа твърдението,че останалите 74 броя /над доставените 276 броя до уговорените за доставка 350 броя/ не фигурират в нито един от издадените актове обр.19 и не са били предмет на заплащане от възложителя “Д.”ЕООД.И в продължение на това счита,че щом ищцовото дружество не е доказало плащането на 74 броя европалети,то решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията в тази част е правилно,законосъобразно и обосновано въз основа на събраните по делото доказателства.

Доказателствени искания пред настоящата инстанция не са заявени и в двете жалби,както и в подадените насрещни отговори на всяка от жалбите.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

И двете въззивни жалби са процесуално допустими,тъй като всяка от тях е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в съответно атакуваната от нея част,а и самото обжалвано решение подлежи на инстанционен контрол.Наред с това при подаването на жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивните жалби,като допустими,подлежат на разглеждане и преценка по същество.