Решение № 4873 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4873 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330108013 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Д., ЕГН **********, от ***, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата в размер на 20,00 лв. – недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 50,00 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума, като била уговорена и възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Към договора било сключено допълнителни споразумение, по силата на което се предоставял допълнителен пакет услуги, изразяващ се в приоритетно 1 разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за смяната на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

За предоставянето на допълнителния пакет услуги, следвало да бъде заплатено допълнително възнаграждение. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 ЗПК. Аргументира се още, че възнаградителната лихва е нищожна и поради противоречие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави, а по отношение на клаузата за заплащане на допълнителния пакет услуги – че същата противоречи на материалния закон, в частност нормата на чл. 21, ал.1 ЗПК. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените суми по двете клаузи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, с който се оспорват исковете като неоснователни, като счита, че договорът за кредит е сключен съобразно изискванията на ЗПК, в която насока развива подробни съображения. Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, при отчитане на принципа за свобода на договарянето, характера на договорната лихва, като цена на предоставения кредитен ресурс от небанкова финансова институция, както и размера на уговорената лихва. При евентуална недействителност на клаузата за лихвения процент, то счита, че приложение следва да намери чл.

26, ал. 4 ЗЗД и да не се приеме за нищожен целия договор. Поддържа още, че посочения ГПР е коректно дефиниран и отразен в текста на договора. Развити са подробни съображения, че процента на оскъпяване е правилно определен и посочен в договора, като в същия не следва да се включват възнагражденията по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, респ. същите намира, че не водят на нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че дори и да е налице визираната от ищеца неточност при посочване на ГПР, то това не би довело до недействителност на цялата сделка, предвид несъответствието на нарушението с визираните последици за кредитното правоотношение. В условията на евентуалност е заявено възражение за прихващане с дължимата по кредита главница от 5000 лв. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съобразно депозирания отговор по делото е прието за съвместно разглеждане направеното от ответника „Профи Кредит България” ЕООД възражение за съдебно прихващане на претендираните от ищеца Н. П. Д. суми, а именно:

-сумата в размер на 20,00 лв. – недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 50,00 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за 2 потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата; с вземанията „Профи Кредит България” ЕООД срещу Н. П. Д. за сумата от 5000 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от представения по делото договор за потребителски кредит и приложенията към него, че между ищеца Н. П. Д., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г., с който на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 5000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 49,14 % и обща дължима сума – 8668,54 лв. Безспорно е също така, че кредитът е усвоен от ищеца Д.. Видно от съдържанието на договора за кредит на Н. Д., като кредитополучател, е предоставен пакет от допълнителни услуги – „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и „Флекси“ – даваща възможност за едностранна промяна в погасителния план, чрез отлагане на погасителни вноски, намаляване на техния размер или промяна на падежа на вноска. За тези услуги кредотиполучателят дължал допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 2000 лв. за услугата „Фаст“ и 2850 лв. за услугата „Флекси“. Това общо възнаграждение от 4850 лв. се заплащало, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по кредита. С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит.

Към отговора на исковата молба е представена справка от ответното дружество, която се цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК, доколкото е съставена от „Профи Кредит България” ЕООД и съдържа признание за неизгодни за дружеството факти относно извършени погашения по кредита. В същата е отразено, че кредитополучателят Д. е заплатил по процесния кредит сумата от общо 5061,52 лв., от които дружеството е отнесло 1277,81 лв. за погасяване главница, 1897,49 лв. за възнаградителна лихва и 1886,22 лв. – такси за допълнителните услуги.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г., при което ответникът Д., като физическо лице, е имал качеството на кредитополучател, както и на потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДР на ЗПП. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

3

Предвид горното се споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на Закона за потребителския кредит. Налице е нарушение на разпоредбите, свързани с коректното посочване на годишният процент на разходите. В случая е безспорно между страните, че сумите по пакета от допълнителни услуги не са били приети за разход по кредита при формирането на ГПР, посочен в договора. Съдът обаче намира, че тези възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъдат взети предвид от кредитодателя при изчисляването и впоследствие посочването в текста на договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно, възнагражденията на кредитора за предоставянето на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, води до завишаване на ГПР по договора, а от тук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит. Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния приложим между страните процент на разходите по кредита.

Неспазването пък на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитопулчателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за получения от него финансов ресурс.

Отделно от предходното, при съобразяване с характера на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план), се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.

4

Разглежданата услуги се характеризират още с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставени услуги, получени от кредитополучателя, срещу които последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за услугата. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужат като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва. Последното е в подкрепа на твърдения на ищцовата страна за нарушаване на изискванията за добросъвестно договаряне и на добрите нрави и за неравноправност в кредитното правоотношение, както и за наличие на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като не е посочен в договора реалният годишен лихвен процент.

Предвид гореизложеното се споделят съображенията за нищожност на договорното правоотношение и за нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 16.10.2024 г. накърнява добрите нрави и в съдържанието му не са посочени действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите.