Решение № 192 от 30.11.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Търговище, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233500600321 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адвокат Д. П. – защитник на подсъдимия С. В. Н. против Присъда № 29 от 04.07.2023 г., постановена по НОХД № 221/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, IV състав.

С нея съдът е признал подсъдимия С. Н. за виновен в това, че на 22.12.2021 г. в гр. Търговище, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан – Микра“, ДК № Т 8190 XT, по ул. „В.

Петлешков“ и при последващо извършване на маневра „завой надясно“ към светофарите с бул. „Трайко Китанчев“ нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.

2 от НК на М. Н. М. от гр. Търговище, изразяваща се в счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост с разместване на костните фрагменти, като Д.ието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „а“, предл. второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което, на осн. чл. 66 от НК отложил с изпитателен 1 срок от три години.

Със същата присъда на основание чл. 343г НК, съдът наложил на подсъдимия Н. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

РС – Търговище е осъдил подс. Н. да заплати на Д. А. Н. разноските за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1400 лева.

Подс. Н. е осъден да заплати и по сметка на Окръжна прокуратура – Търговище сумата от 2447,04 лева, представляваща разноски за извършени експертизи в хода на досъдебното производство, както и по сметка на РС – Търговище сумата от 450,60 лева – разноски направени в хода на съдебното производство.

В жалбата си защитникът на подсъдимия сочи, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят моли да бъде признат за невиновен подсъдимият С. В. Н. и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, респ. да бъде отменена присъдата на Районен съд – Търговище и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В допълнение към въззивната жалба от 18.10.2023 г., подадено в срока по чл. 320, ал. 4 НПК жалбоподателят адв. Д. П. излага подробни съображения против правилността на постановената присъда. Твърди, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд при допускането на изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК. На следващо място, според адв. П. са налице множество противоречия между изготвените експертни заключения, както и между показанията на разпитаните по делото свидетели.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от адв. Д. П. и лично от подсъдимия и въззивник С. Н.. Защитникът моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, като съдът приеме, че се касае за случайно Д.ие. Счита също, че по делото не е доказано, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и полученото телесно увреждане от пострадалата. Адв. П. счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, с оглед допуснатото изменение на обвинението. Алтернативно, ако съдът не приеме тези доводи, защитникът моли съдът да приеме, че наложените наказания са явно несправедливи и същите да бъдат определени към техния минимум.

Подсъдимият Н. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, подсъдимият моли за отмяна на наложеното му наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита, че подадената жалба е неоснователна, с изключение на поддържаната като последна алтернатива в жалбата несправедливост на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкуност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от страните, както и 2 след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. В. Н. е правоспособен водач на моторно превозно средство, не е осъждан. Същият, към 22.12.2021 г. заемал длъжност „разследващ полицай“, при сектор „Разследване“ при Районно управление Омуртаг, т.е. бил е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

На 22.12.2021 г., около 08:30 часа в гр. Търговище подсъдимият управлявал МПС - л.а. „Нисан“, модел „Микра“, ДКН Т8190ХТ, зелен на цвят по ул. „Васил Петлешков“. Времето било ясно и светло, пътното платно било мокро.

По същото време и в този район на гр. Търговище свидетелките М. Н.

М. и майка й св. Д. А. Н. се движили пеша по тротоара от страната на аптека „Медика“ по бул. „Сюрен“ в посока от кв. „Запад“, гр. Търговище към центъра на града. Стигнали до първата пешеходна пътека, находяща се на кръстовището на бул. „Сюрен“ и ул. „Васил Петлешков“ (според ЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение). Кръстовището не било регулирано със светофарна уредба. Пешеходната пътека била тип „зебра“. Огледали се.

Нямало движещи се автомобили и двете жени, хванати за ръка, тръгнали със спокоен ход да пресичат по пешеходната пътека, вървейки в посока към сградата на ОД на МВР, гр. Търговище.

В този момент подсъдимият не спрял на знак „Б2 – Стоп“ - „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а предприел маневра „завой надясно“ към светофарите с бул. „Трайко Китанчев“. В това време двете свидетелки пресичали от дясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Видимостта към тях на подсъдимия била не по-малка от 30 м., но въпреки това той не възприел намиращите се вече на пешеходната пътека пешеходки, не ги пропуснал, c което нарушил чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“; чл.119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“; чл.119, ал. 4 от ЗДвП - „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и от това последвал удар между предна дясна част на л.а. „Нисан Микра“ и лява част под масовия център на тялото на св. Д. Н.. В резултат на удара, тялото на св. Д. Н. било отхвърлено напред и вдясно от МПС, където паднало върху терена, от което пострадалата М. М. стояща и хваната в този момент до нея била повлечена и също паднала на земята и ударила лявото си рамо. Мястото на удара се намирало по широчина на пътното платно - около 1,5 м. до 1,8 м. вляво от десния бордюр, считано по посока към светофарите на кръстовището с бул. „Трайко Китанчев“ на пешеходната пътека.

След удара подсъдимият веднага спрял, излязъл от автомобила и 3 помогнал на пешеходките да се изправят. Попитал ги дали са добре, предложил им помощ, а те още под въздействие на случилото заявили, че са добре, като св. М. М. съобщила, че има болки в лявата ръка, в областта на рамото. На този разговор присъствал и св. Св. Д., който бил случаен минувач.

Поради това свидетелките се прибрали в дома си, а подс. Н. продължил пътя си.

Няколко часа по-късно пострадалата М. М. се почувствала зле и към 13 ч. на същия ден отишла на преглед в МБАЛ - Търговище, където било установено, че имала счупена ключица на лявата ръка и за случая бил подаден сигнал в РУ - Търговище.

В МБАЛ - Търговище била прегледана и майката на пострадалата - Д.

Н., за която били установени наранявания по ляв долен крайник.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция съдът назначи допълнителна съдебна автотехническа експертиза, от която се установява, че при спиране на управлявания от подсъдимия автомобил и потегляне на същия при извършване на маневра десен завой от ул. „Васил Петлешков“ в посока към бул. „Сюрен“ и светофарите с бул. „Трайко Китанчев“ опасната зона за спиране за конкретните пътни и метеорологични условия и скорост е 6,59 м.

Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи досежно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на Д.ието е очертана в нужния обем.

ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.

Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/12 г. на ВКС І 4 н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – адвокат Д. П.

– защитник на подсъдимия С. Н., в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, отговаря на изискванията по чл. 320 НПК, поради което същата се явява допустима.

Настоящият състав счита, че така подадената жалба, разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

Правилен, обоснован и законосъобразен е изводът на РС - Търговище, че от събраните по делото доказателства може и следва да се направи безспорен извод за осъществено от страна на подсъдимия Н. престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „а“, предл. второ, във вр. с ал. 1, б.

„б“, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с. ал. 1 от НК, и в този смисъл правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден на основание чл. 303, ал. 2 от НПК.

РС е положил максимални усилия за установяване на обективната истина, като е събрал всички възможни доказателства. След като е събрал тези доказателства, съдът е подложил същите на внимателен анализ в мотивите си, и стигнал до извода, че извършител на престъплението е именно подсъдимият С. Н., извод, който настоящият състав напълно споделя.

Въззивният съдебен състав няма повторно да преповтаря посоченото в мотивите защо съдът е кредитирал част от показанията на разпитаните свидетели, а други е отхвърлил, тъй като посоченото в мотивите напълно споделя.