Решение № 647 от 02.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Стара Загора, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530100664 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит.

Ищецът С. П. В., чрез пълномощника си адв. М. М., твърди в исковата си молба, че между него, в качеството му на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор били сключени:

I. Договор за потребителски кредит № ************* при условията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 1000 лева. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема бил в размер на 22.24 %, а годишният процент на разходите е 24.65 %. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца.

Във връзка с Договор за потребителски кредит № ************* и на основание глава II, чл. 4 от последния, той сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договорът за поръчителство се уговаряло, че той дължал възнаграждение на „Ай Тръст” ЕООД за това, че ставал 1 поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от ищеца директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Всички парични средства са били внесени изцяло по сметка на ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „Кредисимо“ ЕАД, не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

II. Договор за потребителски кредит № *************, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 2500 лева. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема е бил в размер на 39.91%, а годишният процент на разходите е 48.08 %. Договорът е бил сключен за срок от 24 месеца.

Във връзка с Договор за потребителски кредит № ************* и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договорът за поръчителство се уговаряло, че ищецът дължал възнаграждение на „Ай Тръст” ЕООД за това, че ставал поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от ищеца директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Всички парични средства били внесени изцяло по сметка на ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „Кредисимо“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки, че е трябвало.

III. Договор за потребителски кредит № ************* при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 3000 лева. Съгласно приложение № 1 2 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема е в размер на 39.84% , а годишният процент на разходите е 47.98 %. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца.

Във връзка с Договор за потребителски кредит № ************* година и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договорът за поръчителство се уговаряло, че той дължал възнаграждение на „Ай Тръст” ЕООД за това, че ставал поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от ищеца директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Всички парични средства били внесени изцяло по сметка на ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „Кредисимо“ ЕАД, не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

IV. Договор за потребителски кредит № *************, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 3300 лева. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема е в размер на 39.27% , а годишният процент на разходите е 47.17 %. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца.

Във връзка с Договор за потребителски кредит № ************* и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст” с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договорът за поръчителство се уговаряло, че той дължал възнаграждение на „Ай Тръст” ЕООД за това, че ставал поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от ищеца директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Всички парични средства са били внесени изцяло по сметка на ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът 3

„Кредисимо“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Счита процесните договори за кредит за недействителни, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателят е изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да били посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са били компонентите на ГПР.

Твърди, че в договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР, в размер на 24.65 % по Договор за потребителски кредит № *************, в размер на 48.08 % по Договор за потребителски кредит № *************, в размер на 47.98 % по Договор за потребителски кредит № ************* и в размер на 47.17 % по Договор за потребителски кредит № ************* Това било така, защото освен възнаградителната лихва, следвало като разход по заемите да се включило и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следвало да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка считал, че това нарушение имало за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Счита, че ако сумата за поръчителство по четирите договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон.

Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема целяло единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябвало да направи по обслужването на кредитите.

Предвидените суми в договорите за поръчителство били скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на 4 разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното от ищеца се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4 от всеки от договорите за потребителски кредит той е следвало да предостави в срок от 48 часа поръчител, но въпросният поръчител по всички договори винаги е бил „Ай Тръст” ЕООД, като същевременно договорите за поръчителство се сключвали непосредствено след подписване на основаните договори. Същевременно в договорите за поръчителство се предвиждало възнаграждение, а това възнаграждение се дължало пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основаните договори. Сочи съдебна практика в тази насока.

В тази връзка твърди, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст” ЕООД бил „Кредисимо“ ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД.

Също така, с цел заблуда на потребителя, никъде в основаните договори за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставяло от свързано лице на „Кредисимо“ ЕАД и че това поръчителство щяло да бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направел опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигнела свръхпечалба за ответника, което от своя страна водела и до недействителност на договорите за кредит.

5

В продължение на горното, трябвало да се изтъкне, че завишаването на разходите по кредитите без да било изрично посочено такова, представлявала и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП давала легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако противоречала на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и било възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща била такава търговска практика, при която се съдържала невярна информация и следователно била подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждавала или била в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация била фактически точна и имала за резултат или било възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесните договори за потребителски кредит е било уговорено размерът на оскъпяването по кредитите да е в един размер, а в действителност бил друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.

За пълна изчерпателност следвало да се посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да се направела справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложели необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедирали по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направел оценка на кредитоспособносттна кредитополучателя, доколкото целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла, както ставало ясно от съображения 7 и 9, в 6 предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала като необходима, за да се осигуряло на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесняло изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело С565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното клауза, която предвиждала, че следвало да се предостави поръчител след подписване на основания договор бил в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в случай че е било уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредита бил отпуснат, като обезпечението вместо да облекчало условията по договора и да спомогнело редовното обслужване на заема, водело до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива нелоялни търговски практики се създавала предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника. Целта била, ако имало съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поискало обезпечение и след предоставянето му да се да отпуснел кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка били и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/. Всичко изложено именно обосновавало факта, че поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема.