Решение № 304 от 16.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500238 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Терем - Ивайло” ЕООД, представлявано от инж. Г.Б. против Решение № 1694/18.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1679/2023 г. по описа на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 9 514,44 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от начисляване на лихви в размер на 5 687,08 лв. за периода от 15.07.2018 г. до 28.10.2022 г. върху данъчно задължение по ЗДДС и от начисляване на лихви в размер на 3 827,38 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 28.10.2022 г. върху данъчно задължение по ЗКПО, настъпило в резултат от неизпълнение на задължение за плащане на възнаграждение по протоколи за извършени СМР № 1А от 27.06.2016 г., № 2А от 19.07.2016 г., № 3А от 25.07.2016 г. и № 4А от 07.10.2016 г. за изграждане на обект „Складова сграда за съхранение на стрелково оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, в поземлен имот № 000523, местност „Долен трошан”, землище на с. Присово, общ. Велико Търново” по Договор за извършване на строителномонтажни дейности от 09.05.2016 г., за което са издадени фактури с 1

№0000000072 от 12.06.2018 г., №0000000073 от 12.06.2018 г., №0000000074 от 12.06.2018 г. и №0000000075 от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 180,58 лв., представляваща направени по делото разноски.

С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неговата необоснованост. Навежда доводи, че по делото не са събирани никакви доказателства, както и че районният съд не е обсъдил доводите и твърденията на ответника, наведени с отговора на исковата молба. Счита ищцовата претенция за неоснователна, в която насока излага подробни аргументи. Твърди, че процесните фактури не са връчвани на жалбоподателя. Освен това, акцентира, че цялата стойност по договора за СМР е заплатена на ищеца. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба, с който да заеме становище по същата.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.

269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за 2 установено следното:

Установените от ВТРС фактически положения се възприемат изцяло от настоящия въззивен състав, поради което съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 ГПК.

Макар районният съд да се е произнесъл по иск с правно основание чл.

79 ЗЗД следва се има предвид, че правната квалификация е по чл. 45 ЗЗД, но доколкото се е произнесъл по фактите, изложени в исковата молба, това не влече след себе си порочност на съдебното решение.

Безспорно установено по делото е сключеният между „Ситиленд” ЕООД и „Терем - Ивайло” ЕООД договор за извършване на строително монтажни дейности за изграждане на обект „Склад за съхранение на територията на „Терем-Ивайло” ЕООД, отговарящ на изискванията на ЗОБВВПИ”, който е възложен след проведена процедура за избор на изпълнител, като същият е сключен на 09.05.2016 г. Както правилно е приел районният съд, с влезлите в сила решения по т.д. № 207/2017 г. и т.д. № 101/2019 г. по описа на ВТОС е установено виновното неизпълнение на задълженията на „Терем - Ивайло” ЕООД по издадените фактури, поради което и ответникът е осъден да ги заплати. Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК тези съдебни решения са задължителни за съда, който ги е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Установените с тези решения факти се ползват със силата на пресъдено нещо, поради което на основание чл.

297 ГПК настоящият съд е длъжен да ги зачете. Ето защо, ВТОС следва да приеме за установени оспорените с отговора на исковата молба факти, по които има произнасяне с влезли в сила решения.

На следващо място, пълното неизпълнение на задълженията по чл. 266 ЗЗД от страна на ответника е довело и до неизпълнение в срок на публичните задължения от страна на ищеца, за които задължения „Ситиленд” ЕООД е подал декларация по ЗДДС и по ЗКПО. Видно от представените по делото доказателства се установява, че за тяхното принудително събиране е образувано изп. дело № 160179488/2016 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. От представените пред първоинстанционния съд разпореждания на ТД НАП Велико Търново е видно, че е извършено разпределение на събраните по изпълнителното дело суми от дължимите публични задължения. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци такси и други подобни 3 държавни вземания в последната редакция, която е актуална за периода, за който се претендира законна лихва за задължението по ЗДДС /15.07.2018 г. – 28.10.2022 г./ и за задължението по ЗКПО /01.04.2019 г. – 28.10.2022 г./, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и дружи държавни вземания от подобен характер се събират със законна лихва. По тези съображения, въззивният съд намира за доказано по основание претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващо лихвите, описани в петитума на исковата молба. Главниците, върху които са начислени същите лихви, са приети за неплатени и изискуеми парични вземания, поради което за същите е образувано изпълнително производство. От тук следва, че пълното неизпълнение на ответника по чл.

266 ЗЗД, а именно незаплащане на дължимото парично задължение по договора за извършване на СМР от 09.05.2016 г. е пряка последица за начисляване на законна лихва върху несвоевременно платени публични задължения от ищеца, довело до тяхното принудително събиране.

Неоснователни са и доводите на ответника за изтекла към датата на предявяване на иска погасителна давност досежно процесното вземане. Макар „Терем - Ивайло“ ЕООД да не сочи конкретен начален период, то за такъв следва да се приеме моментът, от който е започнало начисляването на законна лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – 13.07.2018 г. за лихвите по декларацията по ЗДДС и 19.03.2019 г. – за корпоративен данък по декларацията по ЗПКО. Доколкото процесното вземане е претендирано като обезщетение за претърпяна загуба, същото има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане по смисъла на ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС, ОСГТК, поради което е приложима общата 5-годишна погасителна давност. В тази връзка с предявяването на иска - 05.06.2023 г. е прекъсната погасителната давност и от който момент е започнала да тече нова.

Водим от горното, настоящият състав намира ищцовата претенция за доказана, поради което същата следва да бъде уважена. С оглед съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното 4 искане в този смисъл, в тежест на въззивника следва да бъдат възложени направените от въззиваемата страна разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1694/18.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1679/2023 г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА „ТЕРЕМ – ИВАЙЛО” ЕООД, ЕИК: 104623800, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ж. к. Промишлена зона, Дълга лъка, ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИЛЕНД” ЕООД, ЕИК: 200078734, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий Търновски” №25, вх. Д, сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5