Решение № 1477 от 29.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110103726 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу К. Б. В., с която са предявени осъдителни искове за осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 3 500 лв. – главница, 1 343, 51 лв. – непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.05.2022 г. до 04.05.2023 г., 1 225 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 2 450 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 424, 70 лв. – лихва за забава за периода от 06.05.2022 г. до 03.05.2023 г., 768, 68 лв. – лихва за забава за периода от 04.05.2023 г. до 17.01.2024 г., както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **********, въз основа на отправено искане на К. Б. В. от 30.03.2022 г. Сочи, че кредитополучателката заявила за ползване допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Условията на сключения договор за потребителки кредит били следните: сумата по кредита била в размер на 3 500 лв., срокът на кредитът бил 30 месеца, размерът на месечната вноска 188, 32 лв., падежна дата за погасяване на всяка вноска била 5-то число на месеца, годишният процент на разходите /ГПР/ бил 48, 82 %, а годишният лихвен процент /ГЛП/ 41 %, общо дължимата сума по договора бил 5 649, 49 лв. възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ било в размер на 1 225 лв., а възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ 2 450 лв. Общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 9 324, 49 лв., като общият размер на месечната вноска по договора е в размер на 310, 82 лв. Ищецът кредитодател изпълнил точно задълженията по договора и чрез паричен превод чрез EasyPay превел на кредитополучателката сумата от 3 500 лв. и тя я е усвоила, ответницата не е изпълнила задълженията си за връщане на заема, като не е погасила нито една вноска, поради което на 04.05.2023 г. е обявена предсрочна 1 изискуемост на кредита. Изпратено е писмо до посочения от К. Б. В. адрес, но същото не е получено от нея. След обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва до 17.01.2024 г. в размер на 768, 68 лв., претендира се и лихва за забава от момента на изпадане в забава на 06.05.2022 г. до 03.05.2023 г. в размер на 424, 70 лв. Твърди, че договорът за кредит е сключен съобразно изискванията на закона, като на кредитополучателката е предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ съществената информация относно всички специфики на кредита. К. Б. В. е посочила, че е получила цялата изискуема информация и е подписала документите, включително и погасителния план. Ищецът твърди, че услугата „Фаст“ е използвана от ответницата, като представители на кредитодателя са извършили всички необходими действия за приоритетно разглеждане на искането за кредит и сключването на договора в максимално кратък срок. Сочи, че потребителят по своя воля не се е възползвал от услугата „Флекси“ за отлагане и намаляване на вноски или смяна на падежната дата на вноските. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати претендираните суми, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответницата К. Б. В. чрез процесуалния й представител адв. Г., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и че ответницата не е плащала погасителни вноски. Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, доколкото в ГПР не са включени цените на допълнителните услуги по кредита, поради което и кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита. Моли за отхвърляне на претенциите във връзка с изложените съображения и претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените осъдителни искове са с правна квалификация чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Уважаването им е обусловено от пълното и главно доказване на наличието на сключен валиден договор за паричен заем с посочените уговорки и допълнителни услуги, за чието заплащане се е задължила ответницата, усвояването на заетата сума, респективно предаването й на ответницата и установяване на факта на настъпил падеж на задължението за връщане на сумата. Ответницата следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че задълженията са погасени.

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в качеството му на „кредитор“ е предоставило на К. Б. В. в качеството й на „клиент“ в заем сума в размер на 3 500 лв., със задължение да я върне за срок от 30 месеца. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,82 %, а ГЛП – 41%. Общо дължимата сума по кредита спрямо тези компоненти е 5 649, 49 лв. Клиентът избрал и ползването на допълнителни услуги „Фаст“ с цена 1 225 лв., предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“ с цена 2 450 лв., предоставящо право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. При съобразяване и на тези компоненти общодължимата сума по кредита възлиза на 9 324, 49 лв.

Страните не спорят и че ответницата в качеството й на клиент не е погасявала задължения по кредита.

При тези данни спорът се концентрира единствено върху приложението на закона и правните възражения на страните.

2

Несъмнено към процесния договор приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит. В конкретния случай посоченият ГПР привидно не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Във връзка с изричното възражение на ответната страна, а и предвид служебните задължения на съда, за които страните са предупредени в определението за насрочване на делото, съдът следва да изясни характеристиките и същността на услугите „Фаст“ и „Флекси“ и дали е следвало разходите за тези услуги да бъдат включени в ГПР по кредита.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз - т. 2 от Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, когато в елементите, от които е изчислен ГПР по договор за потребителски кредит (какъвто няма спор, че е процесният) не са включени всички компоненти, следва да се приеме, че не е налице посочен ГПР, и е допустимо в този случай да се приеме, че потребителят е длъжен да върне на кредитора само онова, което е получил.

В практиката си Съдът на Европейския съюз - вж. т. 64 - 65 от мотивите на Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko и цитираната съдебна практика; т. 30 31 от Решение от 19.12.2019 г. по дело C-290/19 Home credit Slovakia, т. 48 - 52 от Решение от 16.07.2020 г. по дело C-686/19 SIA “Soho group ” и други, същият системно приема, че посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за това потребителят да може да направи информиран избор за това кой кредит да избере между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по договора за кредит. Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР има в това отношение (посочен е в съдебната практика - т. 65 от Решение по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko като съществен елемент за информиране на потребителя), то неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно националното право - по българския закон това е връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 - 23 ЗПК.

Сама по себе услугата, наименувана „Фаст“ - разглеждане на едно искане за отпускане на кредит с приоритет пред друго, не предполага някакви допълнителни действия на отпускащия кредит, във връзка с които кредитодателят прави разходи. Неоснователни са възраженията на ищеца, че такса за подобна услуга не била такава по отпускане на кредита.

Това е така доколкото редът за разглеждане на заявлението за кредит е част от процедурата по вземане на решение дали да се отпусне самият кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр забранява въвеждане на такси за усвояване и управление на кредита. Неоснователно е и възражението, че предоставянето на тази допълнителна услуга не е задължително за отпускането на кредита, както и за отпускането му при тези условия, предвид това, че се касае за кредит от вида на т.нар. „бързи кредити“, които обичайно са в сравнително нисък размер и при които своевременното одобрение на искането за кредит е съществена тяхна 3 характеристика. Предвид изложеното, заплащане на подобна „услуга“ противоречи на закона и не се дължат такси за нея.

По отношение на услугата „Флекси“ съдът намира, че заплащане за подобни действия следва да се приеме за неравноправно съгласно чл. 143, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗЗП - това е така, защото отлагане или намаляване на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки, който е заплатил за услугата „Флекси“, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи, на практика се получава така, че се плаща се за възможността да сезираш кредитора си. В чл. 15.2 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към договорите за потребителски кредити са описани условията, при които тази услуга е приложима по искане на потребителя, но на практика след представяне на документи и „доказателства“ и вземане на решение от кредитодателя. Не е ясно и какви са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва някакви други дейности, освен да отрази това свое волеизявление. Плащането освен това се извършва предварително, независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. В случая и страните не спорят, че ответницата не се е възползвала от тази услуга, която й е начислена. Поради това и тази клауза се явява противоречаща на закона като неравноправна (същата не е уговорена индивидуално, а се съдържа в общи условия - чл. 146, ал. 1 ЗЗП) и съответно - не поражда правно действие съгласно чл. 146 ЗЗП. Нещо повече уговорена по този начин и платима, дори не се ползва, клаузата за услуга „Флекси“ противоречи и на добрите нрави. В заключение с оглед установените характеристики на услугата „Флекси“ същата представлява действие по управлението на кредита и за нея съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК такса не следва да бъде заплащана.