Определение № 1403 от 25.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 25.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. М. М. като разгледа докладваното от Л. М. М. Частно наказателно дело № 20231110202983 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на М. К. Ц. срещу постановление на СРП от 09.02.2023г., с което е прекратено наказателното производство по д.пр. № 436/18г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 49716/17г. по описа на СРП.

В жалбата се моли за отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се мотивите на прокурора, че В.

С. не е осъществил закана и заплаха срещу длъжностно лице по време на описа, като неправилно се счита, че изразът „ти си загинала, ако ми продадеш имота, ти си мъртва“ е приет за прокоба и клетва. Излагат се подробни съображения, поради които се счита, че е осъществен състав на престъпление по чл. 269 и чл. 270 НК.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателите, намира за установено следното:

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С постановление от 09.01.2019г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство, като е прието, че не е осъществен състав на престъпление. С определение на СРС от 26.02.2019г. по НЧД № 1444/19г. на СРС постановлението е отменено. С определение на СГС от 08.05.2019г. по 1

ВНЧД № 1453/19г. определението на СРС е потвърдено.

На 13.12.2019г. наказателното производство отново е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор с мотиви, че от обективна страна не е налице състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, както и състав на престъпление по чл. 269 и чл. 270 НК. С определение от 17.03.2020г. на СРС по НЧД № 319/20г. постановлението е отменено, а с определение на СГС по ВНЧД № 2770/20г. е потвърдено определението на СРС.

В хода на досъдебното производство с постановление от 14.02.2022г. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем В. Д. С. за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК.

С атакуваното постановление от 09.02.2023г. прокурор при СРП отново е приел, че не са осъществени от обективна страна състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, по чл. 269, ал. 1 НК, по чл. 270 НК или по който и да било друг текст от НК, тъй като изречените думи не съставляват закана за убийство или заплашване, а имат характера на клетва, прокоба.

В хода на досъдебното производство в процесуалното качество на свидетели са разпитани М. К. Ц. – ***, М. С. Г., Д. Т. З., С. С. С., Т. Й. С., Ю.

Б., Г. Т., П. Й., Р. Т..

Изготвени са съдебнопсихиатрична експертиза и две технически експертизи на аудиозаписи, извършено е процесуално-следствено действие разпознаване, както и са събрани писмени доказателства.

Споделя се до голяма степен възприетата от прокурора фактическа обстановка, установена от съда след анализ на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, която е следната.

Св. М. Ц. работела като *** в гр. София. На 17.11.2017г. в изпълнение на служебните си задължения Ц. следвало да извърши опис на апартамент, находящ се в гр. ***, ж.г. „***“, ***, ***, ап. ***, собственост на „И.“ ООД, представлявано от св. Т. С.. Заедно със св. Ц. на адреса присъствали и свидетелите М. Г. – помощник ***, С. С. – представител на ТБ „В.“ ЕАД, в полза на която банка имотът бил ипотекиран, А. Б. – оценител, и Д. З., също служител на банката. Около 11.30 часа в апартамента се появил обв. В. Д. С.

– съпруг на св. Т. С.. С. започнал да разговаря с присъстващите на място лица.

В процеса на разговора между В. С. и М. Ц. обв. С. заявил на св. Ц.: „Ти 2 просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“ Думите били възприети от присъстващите на описа. Св. Ц. се обадила на тел. 112 и потърсила съдействие на полицията. Тъй като се бавело пристигането на полицейски екип, св. Ц. позвънила отново на тел. 112. На тел. 112 позвънила и св. М. Г.. След второто позвъняване на св. Ц. пристигнал полицейски екип, като към пристигането му обв. С. вече бил напуснал апартамента, а описът бил довършен, като бил съставен протокол от 17.11.2017г.

Съдът счита, че показанията на всички свидетели следва да бъдат кредитирани, като между показанията не са налице съществени противоречия.

Инкриминираните реплики, както и целият развой на разговора между св. Ц. и обвиняемият се установяват категорично чрез заключението на техническата експертиза, както и от показанията на свидетелите.

Инкриминираните реплики са следните: „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“

При така установените фактически положения, съдът намира, че правните изводи на СРП са неправилни. Както и предходен съдебен състав, и настоящият счита, че неоснователно в постановлението се излагат доводи за несъставомерност от обективна страна на деянието по чл. 269, ал. 1 НК. От обективна страна за осъществяване на състав по чл. 269, ал. 1 НК, в извършване на каквото престъпление е обвинен С., е необходимо доказване осъществяването на сила или заплашване, в процесния случай насочено към ***, употребени със специфичната цел последният да извърши или да пропусне нещо по служба. В случая събраните по делото доказателства установяват активно поведение на дееца, изразяващо се в психично въздействие върху св. Ц. – ***, при осъществяване на властническите й правомощия. Касае се за специален състав на принуда, отличаващ се от общия състав по чл. 143 НК, по обекта на посегателство и по специфичната субективна цел. В процесния случай несъмнено психичното въздействие, изразено чрез думи – конкретна заплаха, е насочено към специален правен субект – ***, и деятелността на обвиняемия има за специфична цел частният съдебен изпълнител да пропусне нещо по служба – да не бъде извършен описът на апартамента, респективно впоследствие да не бъде осъществена публичната продан на последния. За осъществяване от обективна страна на състава по чл. 269, ал. 1 НК е необходимо оказване на инкриминираното въздействие върху адресата, без да е нужно за обективната съставомерност 3 адресатът да е предприел поведението, за което е бил мотивиран. За реализиране на изпълнителното деяние е достатъчно упражняването на принудата в някоя от двете й форми – в случая заплашване, със специалната съставомерна цел, като не е необходимо за довършване на престъплението целта да е била постигната. С оглед последното без правно значение е дали описът на апартамента, респективно публичната продан са били реализирани, респективно дали служебните действия, в случая на частния съдебен изпълнител, са били предприети, в случая – пропуснати. Принудата следва да е обективно годна да породи негативни последици за адресата, като заплахата следва да е реална, като да е свързана с процеси и действия, намиращи се под контрола на дееца.

В процесния случай съдът не се съгласява с мотивите на прокурора, че инкриминираните реплики „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“ не представляват годна заплаха, тъй като имат характера на клетва. Съдът счита, че заплашването е конкретизирано – насочено към частния съдебен изпълнител Ц., като думите на дееца обуславят наличие на причинно-следствена връзка между действията на Ц. по служба и деятелност на обв. С., а именно – че ще последва смъртта на частния съдебен изпълнител, че тя ще умре, ако продаде имота, който С. счита за свой.

Заплашването е годно само по себе си да мотивира адресата да предприеме определено поведение – в случая да пропусне действия по служба, като не описва апартамента, за да не бъде същият продаден.

Безпредметно е обсъждането на съставите на чл. 144, ал. 3 НК и на чл.

270, ал. 1 НК, доколкото на обв. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК.

Съдът не разполага с правомощия да даде указания на прокурора срещу кои лица, за какви деяния и с каква правна квалификация да бъдат повдигнати обвинения, но в случай на жалба при прекратяване на наказателно производство дължи правна преценка дали при наличните доказателства по делото при повдигнато обвинение за конкретно престъпление на конкретно лице са правилни и обосновани доводите на СРП за несъставомерност на повдигнатото обвинение. В конкретния случай съдът не счита, че следва да се дадат указания за извършване на допълнителни действия по разследване, тъй като счита, че са извършени възможните и необходими процесуално4 следствени действия и са събрани доказателствата, които позволяват да бъде установена фактическата обстановка по случая, на която да се даде правилен и законосъобразен правен анализ.

Преценката на съда е, че незаконосъобразно СРП за пореден път преценява, че липсва обективна съставомерност на състав на престъпление по чл. 269, ал. 1 НПК, с оглед на което и незаконосъобразно е постановлението за прекратяване на наказателното производство, което следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 09.02.2023г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 436/2018г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 49716/2017 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на СРП и на жалбоподателката.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5