Решение № 1310 от 14.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. Бургас, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100501312 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, предявени от Д. Р. В., гражданин на ***, роден на **********г. в гр.***, чрез адв.

Цветомир Милатов –БАК и от А. Р. В., гражданин на ***, чрез адв. Маргарита Георгиева БАК, срещу Решение №260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на Районен съд- Несебър.

С посоченото решение, съдът е обявил за недействителен по отношение на Й. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: *** и ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК 202270498 със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Дженка Димитрова Б.а, ЕГН **********, договор за дарение на недвижим имот, сключен на 22.11.2019г. и обективиран в нотариален акт№35, том ІV, рег.№11232, дело №1004/2019т на нотариус Линка Чуткина, рег.№600 на НК, район на действие – НРС, по силата на който договор Д. Р. В. е дарил на А. Р. В., следния собствен недвижим имот, находящ се в жилищна сграда ,,ОМЕГА РИЗОРТ“, в ПИ *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, одобрена със Заповед РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-95/23.01.2013г. на Началника на СГКК- Бургас, а именно:Апартамент №З 4(буква ,,З“ четири), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота:с.Равда, ул.,,Синева“ №1,ет.4, ап. З 4, 1 самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение:жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта -1, с площ по документ 42.15кв.м., прилежащи части 7.84 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и 2.91 кв.м. ид. ч. от СПА , както и Склад №З 4 с площ от 1.90кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 54.80кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

Със същото решение, съдът е осъдил ответниците физически лица да заплатят сторените по делото разноски в полза на ищците.

С въззивна жалба вх.№260082/13.01.2022г., подадена от Д. Р. В., чрез адв. Ц. М. –БАК, срещу Решение №260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на НРС се изразява недоволство от решението, като се излагат съображения за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост, както и нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място се излага становище във връзка с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че докладът по делото бил непълен и неточен, поради което съдът не изследвал относимите по делото факти и обстоятелства и не разпределил доказателствената тежест съобразно предмета на спора. Развиват се съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика (Решение№111 от 24.10.2014г. по т.д.№598/2012г. на ВКС).

Посочва се, че въззивникът притежавал активи на значителна стойност, което се установило безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подчертава се, че към момента на сключване на процесната сделка с втория ответник, ищците(въззиваеми) нямали качеството кредитори спрямо Д. Р. В.. Пояснява се, че в конкретния случай не било налице действително непогасено вземане на въззиваемите. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели..

Навеждат се доводи относно предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, като се твърди, че ищците в първоинстанционното производство не успели да докажат по категоричен начин тяхното наличие.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че ищците имали качеството на кредитори по отношение на Д. В., породено от съдебни актове(осъдителни решения) и че същите подлежали на принудително изпълнение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК от 18.10.2019г.

Излагат се аргументи във връзка с правната природа и приложение нормата на чл.404, ал.1 от ГПК. Подчертава се, че в случая се касаело за вземане за разноски, което възникнало в момента на влизане в сила на съдебното решение- 27.04.2020г.

Твърди се, че решението било постановено в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК. Заявява се, че претендираното вземане възникнало след сключване на разпоредителната сделка.

Посочва се, че районният съд не разгледал направеното възражение за несъответствие размера на претендираното от ищеца вземане и паричната равностойност на самостоятелния 2 обект, предмет на отменителния иск.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанции. Алтернативно, се моли за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. Б. Б. и ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ООД - в несъстоятелност, представлявано от управителя Дженка Димитрова Б.а, чрез адв. А.. с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се излагат аргументи във връзка с твърденията на въззивника за пороци на постановеното решение. Навеждат се доводи относно изложеното в жалбата за ,,притежавани от него активи на значителна стойност“. Посочва се, че с извършената на 22.11.2019г. сделка, Д. Р. В. целял намаляване на имуществото си и увреждане на кредиторите. Подчертава се, че разпореждането било извършено със собствен недвижим имот след възникване на вземането за разноски в размер на 12900 лева(по силата на решение №81по в.гр.д.№230/2019г. на БАС). Заявява се, че изискуемостта и ликвидността на това вземане се явявали ирелевантни за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД, поради което първоинстанционният съд достигнал до правилни правни изводи за увреждане на кредитора. Развиват се подробни съображения.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционноото решение като законосъобразно и обосновано. Претендира се присъждане на сторените в производството по делото разноски за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, включително и разноските в производството по издаване на обезпечителна заповед .

С въззивна жалба вх.№260083 от 13.01.2022г., подадена от А. Р. В. срещу Решение №260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на Районен съд- Несебър, чрез адв.

М. Г., се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения за неговата неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Навеждат се доводи във връзка с изводите на съда, че ищците имали качеството кредитори по отношение на първия ответник- Д. В., тъй като разполагали с осъдителни решения, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл.404, ал.1 от ГПК. Посочва се, че с решението на Окръжен съд- Бургас, били отхвърлени предявените искови претенции, а с постановения съдебен акт на БАС от 18.10.2019г., се потвърждавало първоинстанционното решение и се присъждали разноски в полза на Й. Б. Б. и ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ООД.

Твърди се, че вземането за разноски възниквало в момента на влизане в сила на съдебното решение, с което са присъдени (Решение№264/18.12.2013г.по гр.д.№915/2012г.на ВКС, ІVто г.о.). В конкретния случай, вземането за разноски за ищците(въззиваеми) възникнало на 27.04.2020г. Заявява се, че към датата на извършване на процесната разпоредителна сделка(дарение) от 22.11.2019г., въззиваемите нямали качеството кредитори.

3

Излага се становище относно релевантните факти, обуславящи основателността на иска по чл.135 от ЗЗД. Излагат се аргументи, че приемайки за установено намерението за увреждане при извършване разпореждане с имота, районният съд постановил решение при нарушение материалния закон (Решение №643 от 27.07.2000г.на ВКС по гр.д.№27/2000г., ІІ-ро г.о.) Развиват се съображения относно допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи доклада по делото, определяне правната квалификация и разпределение доказателствената тежест (Решение№111 от 24.10.2014г. по т.д.№598/2012г. на ВКС).

Подчертава се, че въззивникът направил възражение по доклада в първото по делото заседание. Твърди се, че неправилно съдът възложил в тежест на втория ответник – А. В. да доказва отрицателни факти.

Посочва се, че в първоинстанционното производство не били обсъдени в цялост събраните по делото доказателства.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. Б. Б. и ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ООД- в несъстоятелност, представлявано от управителя Дженка Димитрова Б.а, чрез адв. Н. А.- БАК, с който се оспорват наведените от въззивника доводи.

Излага се становище във връзка с изложените в жалбата съображения, досежно подлежащите на принудително изпълнение съдебни актове(чл.404, ал.1, предл. 2-ро ог ГПК). Посочва се съдебният акт, легитимиращ въззиваемите като кредитори- Решение №81 от 18.10.2019г. по в.гр.д.№230/2019г. на БАС, Твърди се, че след уведомяване на Д. Р. В. за постановения съдебен акт и повторното му осъждане за заплащане разноски по делото, дарителят е знаел за установеното от съда вземане за разноски за двете инстанции в размер на 12900 лева.

Навеждат се доводи във връзка с фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД, изискващ наличие на определени предпоставки, които изчерпателно се изброяват.

Оспорват се изложените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения, включително по доклада по делото. Подчертава се, че ответниците не направили възражения в тази насока. Твърди се, че районният съд изследвал всички относими към спора по делото факти и обстоятелства и разпределил доказателствената тежест между страните.

Заявява се, че правилно съдът уважил исковите претенции, тъй като било налице увреждане на кредитора. Безспорно се установило, че чрез извършване на процесната сделка, длъжникът Д. Р. В. намалил актива на имуществото си и по този начин увредил интересите на кредиторите си, препятствайки възможността да реализират вземането си с насочване принудително изпълнение върху имота.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от ответниците(въззивници) части. Навеждат се доводи за неоснователност на направеното с жалбата искане за допускане до разпит на свидетели в режим на довеждане.

Страните не са направили доказателствени искания.

4

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, жалбоподателите са страни с правен интерес да обжалват първоинстанционното решение. Поради това са допустими и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Извършвайки тази проверка съдът констатира следното:

По делото има данни, а пред въззивната инстанция са представени доказателства, че ищецът ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ ООД е заличен от ТР с Решение №102/28.04.2022г. по т.д.

№317/2020 по описа на БОС, влязло в сила на 11.09.2022г. Съобразно трайно установената практика на ВКС, когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в едно същинско исково производство, какъвто е настоящият случай. Това налага извод, че производството по отношение на заличения търговец-ищец е недопустимо и следва да бъде прекратено, а постановено решение в тази част-обезсилено.

Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД.

Ищците твърдят, че са кредитори на ответника Д. В. като вземанията са установени по съдебен ред по гр.д.№1099/2018 по описа на БОС и са се снабдили с изпълнителен лист №199/21.07.2020г. Ответникът Д. В. е осъден да плати на ищците сумата от 6900 лв., разноски за първата инстанция, 6000 лв., разноски направени в производството пред Апелативен съд –Бургас и 6000 лв., разноски направени пред ВКС. Въпреки, че е знаел за задълженията си, ответникът се е разпоредил безвъзмездно в полза на брат си /втория ответник/ с притежавания от него недвижим имот, находящ се в жилищна сграда ,,ОМЕГА РИЗОРТ“, в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, одобрена със Заповед РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-95/23.01.2013г. на Началника на СГКК- Бургас, а именно:Апартамент №З 4(буква ,,З“ четири), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота:с.Равда, ул.,,Синева“ №1, т.4, ап. З 4, самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение:жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта -1, с площ по документ 42.15кв.м., прилежащи части 7.84 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и 2.91 кв.м. ид. ч. от СПА , както и Склад №З 4 с площ от 1.90кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 54.80кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***. Договорът за дарение на описания недвижим имот е обективиран в н.а. №35, том ІV, рег.№ 11232, дело №1004 от 22.11.2019г. по описа на Нотариус Линка Чуткина с рег. №600 при НК. Претендира се обявяване на сделката за относително недействителна, тъй като знаейки, че е осъден да заплати разноски на ищците с действията си ответникът е целял да намали имуществото си, за да увреди 5 кредиторите си.