Решение № 153 от 28.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120205286 по описа за 2021 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ИВ. В. ЯНК. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. * - БАК с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-003894/26.10.2021 г. , издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно. Застъпва се, че не е бил спазен редът за извършване на проверка от контролните органи, като неправилно те са приели, че жалбоподателят * има качеството на „водач“ на МПС. На второ място се посочва, че жалбоподателят се е явил в МБАЛ-Бургас с малко закъснение, дължащо се на невъзможността му да си хване такси, но въпреки това е следвало да му бъде взета проба.

Това не е сторено, което според него сериозно е накърнило правата му в процеса. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

* – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които преповтаря и допълва. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В приложено становище от упълномощен юрисконсулт жалбата се намира за неосноватена и се иска оставянето й без уважение.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), като видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 03.11.2021 г., а жалбата е депозирана 09.11.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 22.08.2021 г., около 09.05 часа жалбоподателят управлявал личния си автомобил „Нисан“ с рег. № * в гр. Бургас по ул. „Чаталджа“. По същото време по улицата на служебни мотоциклети се движили и полицейските служители – П.П. и Г.Д.. Двамата забелязали, че жалбоподателят предприема неправилно изпреварване, поради което решили да го спрат за проверка. За целта двамата мотоциклетисти променили посоката си на движение и последвали водача на автомобила. Видели, че той завива в посока автомивка „Фреш“ и спира на нея. Изчакали го да излезе от колата и започнали проверка.

Полицейските служители проверил документите на Я., след което решил да го тестват за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер” с фаб. № ARBB 0052, което отчело концентрация на алкохол от 0,59 промила в издишания въздух. В 09.30 часа на Я. бил издаден талон за медицинско изследване № 0002084 (л. 10), с който бил определен максималният срок от 45 минути – т.е. до 10.15 часа. Жалбоподателят решил да даде кръвна проба и отишъл до МБАЛ-Бургас, но след изтичане на определения максимален срок – в 10.33 часа, поради което и проба не му била взета.

Използваното техническо средство Дрегер” с фаб. № ARBB 0052 към датата на проверката било годно и калибрирано, видно от приложените документи.

Предвид отчетения резултат от техническото средство – св. П.П. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 067995, в който квалифицирал горните факти като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

В последствие на 26.10.2021 г. въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП , в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в

АУАН.

Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.

5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено 2 средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 26.10.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че вмененото му във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Като цяло основните възражения на жалбоподателя се съсредоточават около това, че не е имал качеството на „водач“, както и че въпреки закъснението му – медицинските лица е следвало да му вземат проба за анализ.

Настоящият състав не споделя тези доводи по следните причини.

Съдът намира за неоснователно възражението, че Я. не е имал качеството „водач” на МПС, тъй като от проведеният разпит в качеството на свидетел на полицейския служител П., категорично се установява, че на описаната в АУАН дата и час, жалбоподателят е 3 управлявал личното си МПС по ул. „Чаталджа”, като е спрял на автомивка „Фреш”, където му е била извършена проверка за употреба на алкохол – т.е. категорично към той е бил „водач“ по смисъла на т. 25 от § 6 на ДРЗДвП.

Неоснователно се явява и възражението за нарушена процедурата за установяване на административното нарушение, както и за допуснати нарушения на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП относно редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, препраща към наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.Това е приетата и приложима Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Тази Наредба дава приоритет на резултатите от кръвната проба, по принцип.

В случая обаче, от доказателствата по делото безспорно се установява, че нарушението - управление на МПС след употреба на алкохол е установено на 22.08.2021 год. в 09,05 часа. Талонът за медицинско изследване е издаден и връчен на Я. в 09,30 часа и в него е указано задължението му да се яви в ЦСМП на УМБАЛ Бургас до 45 мин. от връчването му, т.е. до 10.15 часа за даване на кръвна проба. Я. се е явил в посоченото място, но със закъснение от 18 минути, поради което кръвна проба не му е била взета.

Съгласно чл. 15, ал. 5, изречение 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. В случая, жалбоподателят не се е явил в медицинското заведение в предоставения му с медицинския талон максимален срок от 45 минути, като съдът намира за неоснователни възраженията, изложени в жалбата, че неспазването на срока за явяване не е доказано. Напротив, видно от показанията на разпитания свидетел и от приобщените писмени доказателства от МБАЛ-Бургас по несъмнен начин се доказва закъснение, поради което за служителите в лечебното заведение не е съществувало задължение да вземат кръв за анализ.

Нарушената, според жалбоподателя разпоредба на чл. 15, ал. 5, изречение 2 от Наредбата, гласи: „При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.” Т.е. предвидена е хипотеза, в която да се вземе кръв след определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност да се вземе навреме. По делото обаче, съдът намира, че не се установиха обстоятелства, които да са препятствали Я. да се яви в медицинското 4 заведение в указания му с талона за изследване срок. Жалбоподателят не ангажира никакви конкретни доказателства в подкрепа на своите твърдения, че поради натоварения трафик не е успял да се придвижи навреме, поради което съдът намира същите за недоказани и счита, че след като не е бил съгласен с показанията на техническото средство, жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа, за да се яви навреме в ЦСМП на УМБАЛБургас и да обори с изследване оспорените от него показания. Според съда, определеното за явяване време от 45 минути, не може да бъде преценено като малко, с оглед на факта, че водачът се е намирал в рамките на града.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от приложимата Наредба регламентира, че в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредбата.

Разпечатката съдържа 38 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/922487d6-8786-4fe5-a578-912fed6da8a7