Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1233 от 31.05.2018, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2643/2017
Вид
Решение № 1233
Подписан
31.05.2018
В сила
17.12.2018
Състав
ТАНЯ БОРИСОВА КОМСАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.152 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.155 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.158 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.2 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.6 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.11 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35 т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.44а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.225 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 · Конституция на Република България

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1233 Година 2018, 31.05.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – Първо отделение, ІІІ състав на 27.02.2018 година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ

КОМСАЛОВА адм. дело номер 2643 по описа за

2017 година и като обсъди:

Жалбоподателят С.П.С., ЕГН **********,*** с адрес по чл.8 ДОПК ****, е оспорил Ревизио­нен акт /РА/ № Р-16001617000055-091-001 от 19.05.2017г., издаден от екип в състав: С.А.Г.– Начал­ник Сектор в ТД на НАП – П., в качеството й на орган възложил ревизията, и С.М.И.– главен инс­пек­тор по при­хо­дите в ТД на НАП – П., в качеството й на ръководител ревизията, потвърден с Решение № 496 от 21.08.2017г. на ди­ректор на ди­рек­ция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – П. при ЦУ на НАП, с който на оспорващия са опре­делени задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 3 761,54 лв. и лихви 401,38 лв.

Недоволен от така издадения РА, потвърден от дире­ктор на дирекция “ОДОП”, жал­­боподателят счита на първо място, че актът е неправилен, незаконо­съобразен и необоснован, постановен при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. На второ място се излагат съ­ображения и по отношение ма­териалната незаконосъобразност на РА. Твърди се, че данъчният орган при из­вършената проверка и издаване на РА е проявил недопустима липса на актив­ност, както и повърхностност и незадълбоченост при анализа на събраните дока­зателства, което неминуемо се е отразило върху правилността на направените от него изводи. Според жалбоподателя при формирането на паричните потоци не са взети предвид получените от него възнаграждения от Министерството на отбрана­та, в т.ч. и полученото обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотно­шение и спестените въз основа на това парични средства. Конкретни възражения са изложени и относно непризнаването на получени суми от договори за заем,про­дажба на недвижим имот и дарения. Настоява се за отмяна на РА и присъждане на сторените в процеса разноски. Подробни съображения са изложени в депози­рана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция

“ОДОП”– П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Р., счита жалбата за неос­но­вателна, поради което настоява за отхвърлянето й. Подробни съображения са из­ложени в депозирана по делото писмена защита. Пре­тендира присъждане на юрис­консултско възнаг­раждение. Прави възражение за прекомерност на адвокат­ското възнаграждение.

П.ският административен съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизия

/ЗВР/ № Р-16001617000055-020-001 от 05.01.2017г. на компетентния орган – С.Г., в качеството й на Начал­ник сектор при ТД на НАП – П. /л.262/ било образувано ревизионно произ­водство, насочено към установяване на публични задължения на жалбоподателя С.С. за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за данъчни периоди 01.01.2015г. – 31.12.2015г. и здравно осигу­ряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. със срок на приключване три месеца, считано от връчването й, което е редовно сторено на 10.01.2017г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите № Р-16001617000055-092-001/24.04.2017г.

/л.54 и сл./ връчен на ревизирания субект на дата 10.05.2017г., срещу който в рамките на предвидения в чл.117 ал.5 ДОПК срок е постъпило възражение от данъчно задъл­женото лице.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.2 ДОПК бил съставен и РА № Р-16001617000055-091-001/19.05.2017г. от компетентните съобразно новелата на чл.119 ал.2 ДОПК органи по приходите, с който на оспорващия били определени задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2015г., ведно с прилежащи лихви за забава. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК този РА бил обжалван изцяло пред директора на дирекция “ОДОП” – П. при ЦУ на НАП. По повод тази жалба в срока по чл.155 ал.1 ДОПК директор на дирекция “ОДОП” – гр.П. постановил и решението си под № 496/21.08.2017г., с което потвърдил РА относно установените задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 3 761,54 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 401,38 лв.

Съобразно представената на съда разписка /л.13/ това решение е връчено на адресата му на дата 01.09.2017г.

Последвало е подаването на жалбата до съда чрез директора на дирекция „ОДОП“ гр. П., входирана на 14.09.2017г., т.е. същата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт след надлежно изчерпан ад­министративен ред за неговото оспорване, и от лице, имащо правен интерес от това.

ПО СЪЩЕСТВО.

Установено е в хода на ревизионното производство, че през ревизирания период С.П.С. е пенсионер и председател на Сдружение „Съюз на българските парашутисти“. За периода, включен в настоящата ревизия, С.С. е семеен

– В.И.С./съпруга/ и две пълнолетни деца. През периода от м.04.2015г. до м.12.2015г. е получател на доходи по трудови правоотношения от С.Г..

За ревизирания период физическото лице е подало ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, с която са декларирани доходи в приложение № 3 – доходи по извънтрудови правоотношения в размер на 140,76 лв. и е попълнено приложение № 11 за предоставени заеми в размер на 123 000,00 лв. на С.Г.. Ревизираното лице е посочило като източник на парични средства получени суми от близки и роднини и спестени средства, съхранявани в домашен сейф, като не са посочени конкретни имена и размер на получените средства.

С Протокол № 0706763/17.01.2017г.

/л.62/ към ревизионно производство са присъединени Протокол № ПФ-16001616000390-073-001/18.11.2016г. за извърше­на проверка за съпоставка на имуществото и доходите на С., ведно със съ­браните документи, отнасящи се за ревизирания период /л.69 и сл./, в т.ч. и доку­менти и справки, събрани при извършване и на ПУФО на ЕТ „И.П. - 91“, обективирана в Протокол № П-16002615179163-073-001/15.04.2016г.

/л.207 и сл./. В хода на тази проверка е установено е, че жалбоподателят е предоставил в заем на ЕТ „И.П.-91“ както следва: на 02.04.2015г. - 14 500,00 лв.; на 03.04. 2015г. - 8 000,00 лв.; на

10.04.2015г. - 14 500,00 лв.; на 23.04.2015г. - 14 500,00 лв.; на 28.04.2015г.

- 14 500,00 лв.; на 15.05.2015г. - 6 500,00 лв.; на 15.05.2015г. - 14 500,00 лв.; на 18.05.2015г. - 14 500,00 лв.; на 29.05.2015г. - 14 500,00 лв. и на 02.06.2015г.

- 14 500,00 лв.

След направен анализ на наличната документация в архива и информацион­ната система на ТД на НАП гр. П., събраните в хода на ревизията доказа­телства и получената информация от изследваните различни източници, чрез из­пратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в РД, неразделна част от РА, ревизиращият екип е дос­тигнал до извода, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за 2015г. Ус­тановено е, че за ревизирания период жалбоподателят е внасял средства в С.Г., като е реализирал доходи, покриващи нуждите за живот.

На­правен е анализ на движенията на парични средства в брой и по банковите му сметки и е установено превишение на разходите през 2015г. в размер на 37 610, 95 лв. В тази връзка е определена данъчна основа като сбор от недекларираните доходи от други източници за 2015г. по чл.35 ЗДДФЛ, от доходите по трудови пра­воотношения от същия закон.

Изчислен е допълнително дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ с прилежащите лихви за просрочие, предмет на настоящата жалба.

Всъщност по делото не съществува спор относно установената в ревизията фактическа обстановка изложена до тук, като спорът се концентрира върху това дали е доказан произходът на средствата и подлежат ли същите на облагане с данък доходите на физическите лица.

В хода на съдебното производството е допуснато изготвяне на ССЕ, изслу­шани са свидетелски показания, събрани са и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В случая, в жалбата се правят две основни групи възражения – по отношение допуснати съществени нарушения на производствени правила и по материалната незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.

І. Във връзка с наведените възражения за допуснати съществени нарушения на производствените правила.

На първо място следва да се посочи, че съдът намира РА за издаден от ком­петентни органи по приходите /така чл.119 ал.2 ДОПК в сега действащата им ре­дакция/ и в предвидената за това форма. От приобщените по делото доказател­ства се установява, също така и че ЗВР, РА и РД са надлежно подписани с валид­ни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния до­кумент и електронния подпис към момента на подписването на електронните до­кументи.

Съдът обаче намира, че РА е постановен при неправилно и непосле­дователно тълкуване и прилагане на материалния закон. Видно от ЗВР, с която е сложено в ход ревизионното производство по отношение жалбоподателя С., ревизираните данъчни задължения са за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. С процесния РА обаче са определени задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ, които реално са на база единстве­но облагането на доходите по чл.35 т.6 ЗДДФЛ, като каквито практически РА ква­лифицира констатираните несъответствия между разходите и доходите на С. на годишна база, след анализ на паричния му поток. По отношение на така определената данъчна основа, следва да се посочи следното:

От ревизиращите органи е изготвен анализ на разполагаемите и разходвани парични средства на лицето за ревизирания период на годишна база, при което за 2015г. е установено несъответствие между разходите и приходите на физическото лице в размер на 37 610,95 лв. В РД и РА е прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода до размера на установеното несъответствие за съответната година, то за целите на ревизион­ното производство следва да се приеме, че тези превишения представляват други облагаеми доходи по чл.35 т.6 ЗДДФЛ. По този начин данъчната основа за обла­гане на този доход е определена в размер на установените несъответствия /пре­вишения/, след което обаче за същите са определени задължения по общия ред /на материалния данъчен закон, а не по аналогия - по реда на чл.122 и сл. ДОПК/. В тази връзка, съдът намира, че РА е незаконосъобразен, дори изцяло да се спо­делят фактическите изводи на органите по приходите и механизмът на формира­не на несъответствията, тъй като е недопустимо смесването на два напълно раз­лични по смисъл и предназначение начина на облагане. Разпоредбата на чл.35 т. 6 ЗДДФЛ определя, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите дохо­ди, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са из­рично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В процесния случай орга­ните по приходите претендират, че са разходвани средства, за които няма данни как са придобити, като не са ангажирани релевантни доказателства за източника и основанието за наличността им, като въпреки това се правят изводи за налични парични доходи, които не са декларирани надлежно. Ответникът неправилно е квалифицирал посочените отрицателни разлики като доходи от други източници по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, доколкото превишението на разходите над прихо­дите не представлява „доход от друг източник“, изискващ посочването на конк­ретен източник на средствата, тъй като по определение при превишението на раз­ходите, такъв конкретно посочен източник не е налице, а същото може да фор­мира облагаема основа само на основание презумпцията на чл.123 ДОПК. Според съда няма как едновременно да е налице „доход от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ“ /облаган на основание и по реда на материал­ния закон/ и същият този доход да е с „недоказан/неустановен произход“ /облаган на основание чл.123 ДОПК/.