Решение № 1233 от 31.05.2018, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2643/2017
- Вид
- Решение № 1233
- Подписан
- 31.05.2018
- В сила
- 17.12.2018
- Състав
- ТАНЯ БОРИСОВА КОМСАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.181 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.158 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.2 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.57 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.6 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.11 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1-5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.44а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.48 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.225 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Конституция на Република България
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1233 Година 2018, 31.05.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Първо отделение, ІІІ състав на 27.02.2018 година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ
КОМСАЛОВА адм. дело номер 2643 по описа за
2017 година и като обсъди:
Жалбоподателят С.П.С., ЕГН **********,*** с адрес по чл.8 ДОПК ****, е оспорил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617000055-091-001 от 19.05.2017г., издаден от екип в състав: С.А.Г.– Началник Сектор в ТД на НАП – П., в качеството й на орган възложил ревизията, и С.М.И.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – П., в качеството й на ръководител ревизията, потвърден с Решение № 496 от 21.08.2017г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – П. при ЦУ на НАП, с който на оспорващия са определени задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 3 761,54 лв. и лихви 401,38 лв.
Недоволен от така издадения РА, потвърден от директор на дирекция “ОДОП”, жалбоподателят счита на първо място, че актът е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. На второ място се излагат съображения и по отношение материалната незаконосъобразност на РА. Твърди се, че данъчният орган при извършената проверка и издаване на РА е проявил недопустима липса на активност, както и повърхностност и незадълбоченост при анализа на събраните доказателства, което неминуемо се е отразило върху правилността на направените от него изводи. Според жалбоподателя при формирането на паричните потоци не са взети предвид получените от него възнаграждения от Министерството на отбраната, в т.ч. и полученото обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение и спестените въз основа на това парични средства. Конкретни възражения са изложени и относно непризнаването на получени суми от договори за заем,продажба на недвижим имот и дарения. Настоява се за отмяна на РА и присъждане на сторените в процеса разноски. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция
“ОДОП”– П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Р., счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
П.ският административен съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001617000055-020-001 от 05.01.2017г. на компетентния орган – С.Г., в качеството й на Началник сектор при ТД на НАП – П. /л.262/ било образувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични задължения на жалбоподателя С.С. за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за данъчни периоди 01.01.2015г. – 31.12.2015г. и здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. със срок на приключване три месеца, считано от връчването й, което е редовно сторено на 10.01.2017г.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001617000055-092-001/24.04.2017г.
/л.54 и сл./ връчен на ревизирания субект на дата 10.05.2017г., срещу който в рамките на предвидения в чл.117 ал.5 ДОПК срок е постъпило възражение от данъчно задълженото лице.
Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.2 ДОПК бил съставен и РА № Р-16001617000055-091-001/19.05.2017г. от компетентните съобразно новелата на чл.119 ал.2 ДОПК органи по приходите, с който на оспорващия били определени задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2015г., ведно с прилежащи лихви за забава. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК този РА бил обжалван изцяло пред директора на дирекция “ОДОП” – П. при ЦУ на НАП. По повод тази жалба в срока по чл.155 ал.1 ДОПК директор на дирекция “ОДОП” – гр.П. постановил и решението си под № 496/21.08.2017г., с което потвърдил РА относно установените задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 3 761,54 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 401,38 лв.
Съобразно представената на съда разписка /л.13/ това решение е връчено на адресата му на дата 01.09.2017г.
Последвало е подаването на жалбата до съда чрез директора на дирекция „ОДОП“ гр. П., входирана на 14.09.2017г., т.е. същата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК.
ПО ДОПУСТИМОСТТА.
При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт след надлежно изчерпан административен ред за неговото оспорване, и от лице, имащо правен интерес от това.
ПО СЪЩЕСТВО.
Установено е в хода на ревизионното производство, че през ревизирания период С.П.С. е пенсионер и председател на Сдружение „Съюз на българските парашутисти“. За периода, включен в настоящата ревизия, С.С. е семеен
– В.И.С./съпруга/ и две пълнолетни деца. През периода от м.04.2015г. до м.12.2015г. е получател на доходи по трудови правоотношения от С.Г..
За ревизирания период физическото лице е подало ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, с която са декларирани доходи в приложение № 3 – доходи по извънтрудови правоотношения в размер на 140,76 лв. и е попълнено приложение № 11 за предоставени заеми в размер на 123 000,00 лв. на С.Г.. Ревизираното лице е посочило като източник на парични средства получени суми от близки и роднини и спестени средства, съхранявани в домашен сейф, като не са посочени конкретни имена и размер на получените средства.
С Протокол № 0706763/17.01.2017г.
/л.62/ към ревизионно производство са присъединени Протокол № ПФ-16001616000390-073-001/18.11.2016г. за извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на С., ведно със събраните документи, отнасящи се за ревизирания период /л.69 и сл./, в т.ч. и документи и справки, събрани при извършване и на ПУФО на ЕТ „И.П. - 91“, обективирана в Протокол № П-16002615179163-073-001/15.04.2016г.
/л.207 и сл./. В хода на тази проверка е установено е, че жалбоподателят е предоставил в заем на ЕТ „И.П.-91“ както следва: на 02.04.2015г. - 14 500,00 лв.; на 03.04. 2015г. - 8 000,00 лв.; на
10.04.2015г. - 14 500,00 лв.; на 23.04.2015г. - 14 500,00 лв.; на 28.04.2015г.
- 14 500,00 лв.; на 15.05.2015г. - 6 500,00 лв.; на 15.05.2015г. - 14 500,00 лв.; на 18.05.2015г. - 14 500,00 лв.; на 29.05.2015г. - 14 500,00 лв. и на 02.06.2015г.
- 14 500,00 лв.
След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. П., събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в РД, неразделна част от РА, ревизиращият екип е достигнал до извода, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за 2015г. Установено е, че за ревизирания период жалбоподателят е внасял средства в С.Г., като е реализирал доходи, покриващи нуждите за живот.
Направен е анализ на движенията на парични средства в брой и по банковите му сметки и е установено превишение на разходите през 2015г. в размер на 37 610, 95 лв. В тази връзка е определена данъчна основа като сбор от недекларираните доходи от други източници за 2015г. по чл.35 ЗДДФЛ, от доходите по трудови правоотношения от същия закон.
Изчислен е допълнително дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ с прилежащите лихви за просрочие, предмет на настоящата жалба.
Всъщност по делото не съществува спор относно установената в ревизията фактическа обстановка изложена до тук, като спорът се концентрира върху това дали е доказан произходът на средствата и подлежат ли същите на облагане с данък доходите на физическите лица.
В хода на съдебното производството е допуснато изготвяне на ССЕ, изслушани са свидетелски показания, събрани са и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В случая, в жалбата се правят две основни групи възражения – по отношение допуснати съществени нарушения на производствени правила и по материалната незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.
І. Във връзка с наведените възражения за допуснати съществени нарушения на производствените правила.
На първо място следва да се посочи, че съдът намира РА за издаден от компетентни органи по приходите /така чл.119 ал.2 ДОПК в сега действащата им редакция/ и в предвидената за това форма. От приобщените по делото доказателства се установява, също така и че ЗВР, РА и РД са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.
Съдът обаче намира, че РА е постановен при неправилно и непоследователно тълкуване и прилагане на материалния закон. Видно от ЗВР, с която е сложено в ход ревизионното производство по отношение жалбоподателя С., ревизираните данъчни задължения са за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. С процесния РА обаче са определени задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ, които реално са на база единствено облагането на доходите по чл.35 т.6 ЗДДФЛ, като каквито практически РА квалифицира констатираните несъответствия между разходите и доходите на С. на годишна база, след анализ на паричния му поток. По отношение на така определената данъчна основа, следва да се посочи следното:
От ревизиращите органи е изготвен анализ на разполагаемите и разходвани парични средства на лицето за ревизирания период на годишна база, при което за 2015г. е установено несъответствие между разходите и приходите на физическото лице в размер на 37 610,95 лв. В РД и РА е прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода до размера на установеното несъответствие за съответната година, то за целите на ревизионното производство следва да се приеме, че тези превишения представляват други облагаеми доходи по чл.35 т.6 ЗДДФЛ. По този начин данъчната основа за облагане на този доход е определена в размер на установените несъответствия /превишения/, след което обаче за същите са определени задължения по общия ред /на материалния данъчен закон, а не по аналогия - по реда на чл.122 и сл. ДОПК/. В тази връзка, съдът намира, че РА е незаконосъобразен, дори изцяло да се споделят фактическите изводи на органите по приходите и механизмът на формиране на несъответствията, тъй като е недопустимо смесването на два напълно различни по смисъл и предназначение начина на облагане. Разпоредбата на чл.35 т. 6 ЗДДФЛ определя, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В процесния случай органите по приходите претендират, че са разходвани средства, за които няма данни как са придобити, като не са ангажирани релевантни доказателства за източника и основанието за наличността им, като въпреки това се правят изводи за налични парични доходи, които не са декларирани надлежно. Ответникът неправилно е квалифицирал посочените отрицателни разлики като доходи от други източници по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, доколкото превишението на разходите над приходите не представлява „доход от друг източник“, изискващ посочването на конкретен източник на средствата, тъй като по определение при превишението на разходите, такъв конкретно посочен източник не е налице, а същото може да формира облагаема основа само на основание презумпцията на чл.123 ДОПК. Според съда няма как едновременно да е налице „доход от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ“ /облаган на основание и по реда на материалния закон/ и същият този доход да е с „недоказан/неустановен произход“ /облаган на основание чл.123 ДОПК/.
Разпечатката съдържа 48 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9224021f-7b4b-493d-a3f8-57593f20cdcc