Акт от 03.07.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе,

03.07.2020 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Русенски административен съд, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове: ИНА РАЙЧЕВА

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 105 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК (Административно-процесуален кодекс).

Образувано е по протест на прокурор при ОП – Русе срещу разпоредбите на чл. 11; чл. 17, ал. 1, предл. 1; чл. 32, ал. 3; чл. 40; чл. 41, ал. 1, ал. 2 и ал. 6; чл. 45, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5; чл. 46, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 16 за определяне размера на местните данъци на територията на община Ветово,

Приета с Решение № 69 по Протокол № 5 от 29.02.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 277 по Протокол № 20 от 19.12.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 288 по Протокол № 21 от 28.01.2009 г.; изм. и доп. с Решение № 608 по Протокол № 45 от 22.12.2010 г.; изм. и доп. с Решение № 637 по Протокол № 46 от 25.01.11 г.; изм. и доп. с Решение № 442 по Протокол № 33 от 19.12.2013 г. (наричана по-долу за краткост само „Наредба № 16“ или „Наредбата“).

Тези разпоредби прокуратурата счита за противоречащи на норми, находящи се в нормативни актове от по-висока степен – съответно на чл. 28, ал. 1 и ал. 2; чл. 21, ал. 1, пр. 1; чл. 44, ал. 4; чл. 54; чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 6; чл. 55, ал. 1, ал.

2 и ал. 6; чл. 60, ал. 1; чл. 61м, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Излагат се подробни и мотивирани доводи в подкрепа на твърденията. Иска се отмяна на оспорените разпоредби като незаконосъобразни по аргумент за несъответствието им с нормативни актове от по-висока степен. Претендират се направените разноски по производството – такса за публикуване на обявление в Държавен вестник.

Ответникът – Общински съвет – Ветово, чрез представляващия по закон – председателя П.А., ангажира становище за основателност на протеста.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168, във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал.

1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, съставлява подзаконов нормативен административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК, той подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като това право има и прокурорът (чл. 186, ал. 2 от АПК), който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е частично основателен.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя, законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата, като нормативен акт, се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност.

Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, „Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.“

Оспореният частично подзаконов нормативен акт, е приет от компетентен за това орган – Общински съвет – Ветово. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, общинските съвети приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Налице е и законова делегация по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ за определяне на размера на местните данъци именно от съответния общински съвет.

Наредбата и последващите й изменения в оспорваните разпоредби са издадени в изискуемата писмена форма. По делото не се твърдят, а не се и установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По съществото си спорът в настоящото дело е досежно това, противоречат ли посочените в протеста разпоредби от Наредба № 16 на нормативен акт от по-висока степен.

Първата оспорена разпоредба е тази на чл. 11 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово, която има следното съдържание:

„Чл. 11. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.

(2)

На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.“ Съдът намира, че ОбС – Ветово е въвел ограничение с вписване в протестираната разпоредба на начална дата за плащане на ДНИ. Налице е противоречие с норма от по-висок ранг, каквато е законовата разпоредба на чл. 28 от ЗМДТ. ОбС – Ветово няма правомощия да доразвива и урежда разпоредбата на закона. Още повече, че нормата на закона е и императивна.

По отношение на първата алинея на чл.

11 на Наредбата законодателят в чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ визира като краен срок за плащане – 31 октомври, а не както е записал общинския съвет в протестираната разпоредба на чл. 11, ал. 1 – 30 ноември. Вярно е, че се касае за предоставен по-дълъг срок, който практически е в полза на данъчнозадължените лица, но общинският съвет не разполага с правомощие да урежда реда за заплащане на определените от него местни данъци извън границите, определени със закона (арг. чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ), поради което именно е налице противоречие с законовата норма. В нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ законодателят не е предвидил начална дата за плащане на ДНИ, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от протестираната наредба на ОбС – Ветово е незаконосъобразна. Тя противоречи и в друго отношение на законодателната уредба. Според чл.28,ал.1 от ЗМДТ – „Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим“. В противоречие на това подзаконовия нормативен акт регламентира разсрочване на задължението на четири, вместо на две вноски.

По аналогичен начин стои въпросът и с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 16, която не кореспондира с императивното правило на чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ като от една страна въвежда начален момент за заплащане на данъка върху недвижимите имоти, макар законът да не въвежда такова ограничение, а от друга страна ограничава възможността за ползване на предвидената по закон привилегия при предплащане на целия данък за годината до 31 март, въпреки, че законът предвижда тази привилегия да бъде използвана от лицата заплатили целия данък до 30 април.

Съдът приема, че протестът в тази част е основателен и чл. 11 от протестираната Наредба на ОбС – Ветово в цялост следва да бъде отменен.

Следващата атакувана разпоредба от Наредбата е нормата на чл. 17, ал. 1, предл. 1. Текстът на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16 гласи:

„Чл.

17. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти на предприятията – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.“ Нормата се протестира само в частта, с която се определя, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. Въпросът на данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, въз основа на която се изчислява данъкът върху недвижимите имоти, е уреден на законово ниво с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ (последно изменение ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.). Според тази разпоредба данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Видно е, че законодателят с цитираното изменение на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е изменил изискванията при определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията (без жилищните им имоти) като е поставил императивно условие за данъчна оценка на имота да се използва по-високата измежду две величини – отчетната стойност на имота или оценката му, изготвена по приложение № 2 от закона. В случая, определяйки като данъчна основа на недвижимите имоти на предприятия единствено отчетната им стойност, без да се взема предвид данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ, ОбС – Ветово е приел разпоредба от Наредба № 16 противоречаща на закона. В тази част, а именно предложение 1 от чл. 17, ал.

1 на наредбата, нормата е незаконосъобразно и следва да бъде отменена.

Предмет на оспорване пред настоящия съд е и разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. С нормата н чл. 32, ал. 3 от наредбата е предвидено изключение от това общо правило, а именно „алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови“.

От своя страна чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ също предвижда, че обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Но в ал. 4 от чл. 44 ЗМДТ (изм. ДВ. бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) е уредена като изключение следната хипотеза: „Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната“. Доколкото понятието „моторни превозни средства, внесени в страната като нови“, използвано от ОбС – Ветово, и законовата хипотеза - „моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната“ не са еквивалентни, то се следва изводът, че общинският съвет е предвидил освобождаване от заплащане на данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ за случаи, които са различни от законово предвидените.

Така разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от

Наредба № 16 на ОбС – Ветово противоречи на закона и следва да бъде отменена.

С подадения от прокуратурата протест се атакува и нормата на чл. 40 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово, според която собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл. 54 от Закона за местните данъци и такси. Така уреденото задължение за собствениците на моторни превозни средства кореспондира с текста на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията му към изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. В същото време от 01.01.2015 г. нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ придобива напълно ново съдържание, според което размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице, а текстът на предишната алинея 1 на чл. 54, става алинея 4, но с изменено съдържание – „Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.“. От 01.01.2020 г. последното изречение на нормата е допълнено с текста „като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението“. Анализът на цитираните разпоредби от чл. 54 от ЗМДТ сочи, че към настоящия момент законът предвижда задължение за собствениците на превозни средства да ги декларират пред съответната община, но само по изключение ако не намира приложение чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, т.е. ако данъкът върху тези превозни средства не е определен въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Декларирането в тези случаи следва да се извърши в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, като отново е налице изключение за случаите на придобиване по наследство, когато се прилага срокът по чл. 32 от ЗМДТ. От изложеното може да се направи единствения обоснован извод, че разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово несъответства/противоречи на законовата регламентация по чл. 54 от ЗМДТ, както по отношение на обхвата на задължените субекти, така и по отношение предвидените в закона срокове. Така протестът на прокуратурата се явява основателен в тази част и оспорената норма от Наредба № 16 на ОС – Ветово следва да бъде отменена.