Решение № 488 от 13.04.2022, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 488 Година 13.04.2022 Град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Чавдар Димитров

Секретар И.Л.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен характер дело номер 2466 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р.И.Р.

***, против заповед № ДК-02-03/24.09.2021г. на заместник-кмета на Община Камено.

Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „стопанска постройка“, в ПИ с идентификатор *** по КК на с.Константиново, община Камено.

Жалбоподателят излага твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. На първо място се оспорва направения от органа извод за незаконния характер на постройката, а на следващо се изразява мнение за търпимост на строежа - предмет на спора. Моли съда да отмени оспорения административен акт и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира доказателства, включително и гласни такива и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответникът – Зам. кмет на Община Камено, редовно уведомен, се представлява от адв. Б., който оспорва жалбата и излага аргументи в подкрепа на оспорената Заповед.

Заинтересованата страна Н.Н., надлежно конституиран, не взема становище по предмета на спора.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства съдът възприема следните факти:

Производството по делото е открито след писмо до кмета на Община Камено от ОД на МВР – Бургас, с което е уведомен за извършвана проверка в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Бургас, включваща установяване законосъобразността на изградени жилищни и стопански постройки, разположени в ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Константиново, община Камено. В тази връзка е поискано от кмета на Община Камено да осигури присъствие на служители от отдел „Контрол на строителството“ по време на извършване на проверката (л.37 от делото).

Проверка била извършена на място на 20.07.2021г. съвместно от служители на ОД на МВР – Бургас и специалисти от Община Камено. Извършените констатации на място били отразени по-късно в Констативен протокол (л.38 от делото). В ПИ с идентификатор *** били констатирани две масивни жилищни сгради, дървен навес и бунгало. По отношение на сградите е посочено, че са представени одобрени проекти - Разрешение за строеж №42/2019г., издадено от Главния архитект на Община Камено за едноетажна жилищна сграда със застроена площ 80кв.м и двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90кв.м и разгъната застроена площ 180кв.м., като при извършената съпоставка с измерванията на място и одобрения проект, било установено, че сградите са изградени без отклонения от одобрените проекти, същите се ползват по предназначение за жилищни нужди, без да са въведени в експлоатация по реда на чл.177, ал.3 от ЗУТ. Установени били и два броя дървени навеси – единият, свободно разположен в имота, представляващ дървена конструкция без оградни стени забетониран в земята върху бетонова площадка с приблизителни размери 6,50м/3.50м. и покрит с двускатен дървен покрив и керемиди, а другият е долепен към едноетажната жилищна сграда и представлява дървена конструкция без оградни стени с приблизителни размери 8,00м/2,00м., покрит с едноскатен покрив. Посочено е, че за дървените навеси не са представени строителни книжа. Съгласно констативния протокол, едноетажната жилищна сграда е собственост на Р.И.Р., а двуетажната жилищна сграда е собственост на Н.С.Н..

В ПИ *** по КККР на с. Константиново, Община

Камено била констатирана постройка с приблизителни размери в план 6.80/7.50м, която по данни на един от собствениците е закупена заедно с имота. До постройката е установен долепен контейнер, като същата била установена да се ползва като дърводелска работилница за направа на кошери, тъй като в имота били констатирани като разположени кошери.

С писмо рег.№ 24-00-209/30.07.2021г. (л.36) на заместник-кмета на Община Камено, на основание чл.26 от АПК, били информирани собствениците Р.Р. и Н.Н., за извършената проверка, като им бил предоставен срок за представяне на становище.

Обстоятелствата, констатирани в съставения протокол били отразени в нарочен констативен акт № 4 от 13.09.2021г. (л.18-20 от делото). Посочено било, че процесната постройка е разположена в южната част на имота, като същата е изградена върху бетонова площадка с приблизителни размери 6.80м/7,50м. от метални колони с ограждащи стени от бетонови блокчета и покрита с едноскатен дървен покрив. Като собственик на строежа били посочени Р.Р. и Н.Н. съгласно нотариален акт № 100, том I, peг. № 1276, дело №48/2015г. Отразено било и обстоятелството, че строителството на проверения обект е извършено без разрешение за строеж, като за същото няма одобрен проект, протокол за откриване на строителна площадка и заповедна книга. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл.147, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.148 от ЗУТ.

Преценено било, че констатациите сочат на достатъчно основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа.

Констативният акт бил получен лично от собствениците

Р.Р. и Н.Н. на 15.09.2021г. Същият е бил обявен и по реда на §4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на информационното табло в административната сграда на Община Камено, както и на входната врата на имота видно от служебна бележка от 14.09.2021г. (л.16 от делото).

Въз основа на така издадения констативен акт и след преценка на всички факти и обстоятелства по делото, със заповед № ДК-02-03/24.09.2021г. на заместник-кмета на Община Камено (л.13-14 от делото), на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 било наредено да се премахне незаконен строеж „стопанска постройка“, в ПИ с идентификатор *** по КК на с.Константиново, община Камено. В мотивите на заповедта било възпроизведено съдържанието на съставения констативен акт, като било прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени проекти.

Заповедта била изпратена на собствениците Р.Р. и Н.Н. с писмо рег.№ 24-00-209/28.09.2021г. (л.12 от делото). Същата била обявена и по реда на §4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на информационното табло в административната сграда на Община Камено, както и на входната врата на имота, видно от служебна бележка от 29.09.2021г. (л.10 от делото).

С жалба вх.№ 94-00-2820/12.10.2021г. (л.6-7 от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта била обжалвана по съдебен ред от Р.Р..

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Заповед № ДК-02-03/24.09.2021г. на заместник-кмета на Община Камено е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и представената заповед №РД-09-871/02.10.2020г. и при спазване на установената писмена форма, поради което се явява валидна.

При провеждане на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът е уведомил жалбоподателите и заинтересованите страни за откриването му и го е провел с активно участие на същите. При изпълнение на процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ е съставен констативен акт № 4/13.09.2021г. за проверка извършена в отсъствието на заинтересованите лица, но е бил връчен на същите съответно на 11.09.2021г. - Н. и 15.09.2021г. Р... Наред с това, доколкото спорът пред АС – Бургас следва да бъде решен по същество, то възражения против констатациите на протокола са допустими и пред настоящата съдебна инстанция, като видно от обстоятелствената част на оспорения адм. акт въпросът за момента на реализирането на строежа и по-натам за търпимостта му изобщо не е бил изследван. Т.е. в крайна сметка възможността на жалбоподателите да обжалват крайния акт, от която възможност те са се възползвали санира всички допуснати евентуални процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като не възпрепятства правото на защита на жалбоподателите пред съдебните инстанции.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ.

За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същият е строеж от четвърта до шеста категория, за изграждането на който липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж. От описателната част на констативния акт, необорена по делото, се установява, че се касае за строеж, който представлява стопанска постройка, доколкото липсват данни същата да обслужва производствени нужди и в този смисъл да попада в хипотезата на § 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ, тъй като производствените сгради от този вид са описани в същата наредба и класирани по категории според капацитета на работните места в тях, каквито характеристики посочената сграда не притежава. Следователно се касае за сграда по чл.44, ал.1 ЗУТ. Според последната разпоредба „В селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид.“

Според разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗУТ Застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Според ал.2 на същата разпоредба Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл.8, определено с подробния устройствен план. Според ал.3 на същата норма Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.2 и ал.3 ЗУТ „Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.

По реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.

В конкретния случай строежът е с ограждащи стени. Липсва Ел. и ВиК инсталация, ползва се за съхранение на земеделски материали и др. предмети, свързани с производство и ремонт на пчелни кошери, разположени в същия поземлен имот, за който липсва разрешение за изграждането му, а съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗУТ липсва необходимост от одобрен инвестиционен проект..

Така описаната постройка по естеството си съответства изцяло на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Освен това липсват възражения от страна на жалбоподателите, че обектът не е строеж. Съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, пета категория са строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория, където попадат леките стопански постройки, каквато настоящата безспорно не е.