Решение № 11 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000502165 по описа за 2025 година

С решение № 3764 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 7309/2022 г., СГС, І-1 с-в, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на В. Е. М. на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и обезщетения за имуществени вреди - сумата от 1320 лв. като разходи за нощувка, сумата от 96 000 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 4723,16 лв. като пропусната полза от законна лихва по внесена парична гаранция по наказателното производство за периода от 29.03.2016 г. – 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всички обезщетенията от 10.05.2022 г. до изплащането им, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до сумата от 200 000 лв. и за имуществени вреди за адвокатско възнаграждение до сумата от 162 000 лв.

Срещу решението, в частта, в която исковите претенции са отхвърлени е постъпила въззивна жалба от ищеца В. Е. М.. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че производството е продължило изключително дълго и ищецът е следвало да пътува многократно до Видин, отнемало му изключително много време да организира защитата си, тревожел се, че причинява притеснения и на семейството си и непълнолетната си дъщеря. Подчертава, че две служебни 1 пътувания за участие в международни събития до Русия и Германия били осуетени поради наложената забрана за напускане на страната и ищецът се чувствал унижен, вкл. когато бил върнат от летището. Счита за неотчетени фактите, че се касае до три обвинения (две за тежки престъпления), изключително тежкото отражение върху психиката на ищеца, бурното медийна отразяване на казуса, изключителната продължителност – 54 заседания, понесените от роднините на пострадалите ругатни и обиди, засягането на имиджа на ищеца в сферата на търговската дейност и преподавателските среди. Сочи, че отнемането на оръжието е осуетило упражняването на любимото му хоби. Счита, че съдът неправилно е игнорирал факта, че делото е било с изключителна и правна сложното и е следвало да присъди завишен хонорар (над минималния) и за въззивната и касационната инстанция, като подчертава, че становищата на адвоката на ищеца, депозирани по делото, са били в размери от порядъка на 64 и 76 страници. Намира, че хонорарът не е надхвърлял разумния размер с оглед естеството на производството. Претендира да се отмени решението в отхвърлителната част и да се уважат исковете изцяло, като и разноски.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБ. Твърди, че според практиката на ВКС щетите върху търговската практика на ищеца не могат да обусловят неимуществени вреди за него самия. Счита, че търговската дейност е засегната не от обвинението, а от самия инцидент и загиналите при него 15 лица в завод „Миджур“. Намира, прокуратурата не може да носи отговорност за поведението на близките на пострадалите. Счита, че негативните емоции за ищеца са провокирани от самото нещастно събитие и загиналият при това син на ищеца. Поддържа, че не носи отговорност за медийното отразяване на казуса. Сочи, че оръжието не е иззето по повод процесното обвинение и това е сторено с индивидуален административен акт, като по делото не е представена заповед за това, нито данни за обжалването й. Счита размера за обезвреда на неимуществените вреди за неправилно определен по чл. 52 ЗЗД.

Относно хонорарите за адвокат излага съображения, че те не касаят процесното дело (като номер), както и че са завишени. Счита за недоказана претенцията от 1320 лв. за нощувки. Намира, че искът за законна лихва върху средствата за гаранция също не е основателен, тъй като не било доказано, че ищецът е разполагал с тези средства и е щял да генерира от тях доходи. Счита, 2 че самата законна лихва върху така присъдената лихва не следва да се начислява поради забраната за анатоцизъм. Претендира обезщетението от 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение да се намали, решението да се отмени относно присъдените обезщетения за имуществени вреди от 1320 лв. (като разходи за нощувка) и 4723,16 лв. (като пропусната полза от законна лихва по внесена парична гаранция по наказателното производство за периода от 29.03.2016 г. – 26.07.2018 г.), да се отмени или намали относно сумата от 96 000 лв. за адвокатско възнаграждение, и да се обезсили в частта, в която се присъжда законната лихва върху сумата от 4723,16 лв.

В писмен отговор ищецът оспорва жалбата на Прокуратурата.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът В. Е. М. твърди, че във връзка с взрив в завод "Миджур" в землището на с. Горни Лом през м. октомври 2014 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за три престъпления от общ характер по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и 3 вр. ал. 1 НК, по чл. 134, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 НК и по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 НК, като по НОХД № 275/2016 г., ОС-Видин с присъда от 19.06.2018 г., влязла в сила на 10.05.2022 г. след протест, бил признат за невиновен.

Спрямо него била взета мярка за неотклонение "гаранция" от 20 000 лв. до 19.06.2018 г., била наложена забрана за напускане пределите на страната, а през м.май 2017 г. отказано подновяване разрешението му за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Твърди, че в резултат на незаконното обвинение в извършването на три престъпления, едно от които за причиняване смъртта на 15 души, в тази част на собствения му син, бил стресиран, накърнени били честта, достойнството и доброто му име на почтен гражданин и висококвалифициран професионалист, изпитвал неудобство от съобразяване с наложените мерки, вкл. в професионален план, страхувал се от осъждане, тревожел се от широкото медийно отразяване, бил лишено от възможността да упражнява хобито си да ловува. Определя неимуществените си вреди на стойност о 200 000 лв. Твърди, че заплатил 162 000 лв. за адвокатски 3 възнаграждения, разходи от 1320 лв. за нощувки в гр. Видин за участие в съдебните заседания по делото. Отделно сочи, че сумата 4723, 16 лв. съставлява пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената парична гаранция от 20 000 лв. за периода 29.03.2016 г.-26.07.2018 г. Моли посочените суми да му бъдат заплатени като обезщетения, ведно със законната лихва от 10.05.2022 г., както и разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете. Твърди, че няма причинна връзка между заявените вреди и наказателното дело. Счита сумите за прекомерни, а тези за адвокатско възнаграждение и за недължими от ответника. Намира, че не носи отговорност за медийния отзвук. Изтъква, че през 2016 г. ищецът имал и друго осъждане. Намира, че вредите от отказ да бъде подновено разрешението за носене на оръжие не са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата, а са резултат от акт на МВР по ЗКВВООБ. Оспорва разходите за нощувки и претенцията за лихва върху внесената гаранция.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че във връзка с настъпил през м. октомври 2014 г. взрив в завод "Миджур", собственост на "Видекс" АД, ищецът В. М. е привлечен на 16.03.2016 г. като обвиняем за три престъпления от общ характер - по чл. 123, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 134, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 НК за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност в качеството на проектант по изготвяне на част "Технологична" от инвестиционен технически проект на завода, представляваща източник на повишена опасност, в резултат на което причинена смъртта на 15 лица (сред които и синът на ищеца) и средни телесни повреди на две лица, както и по чл.

311, ал. 1, вр. чл. 26 НК за съставянето в качеството на длъжностно лице (изпълнителен директор на "Видекс"АД) на официални документи с невярно съдържание. Обвинени заедно с ищеца са още три лица. Спрямо М. е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 20 000 лв., внесена на 19.03.2016 г., която е изменена в „подписка“ с определение от 26.07.2018 г. (л.

72). На 30.03.2016 г. с прокурорско постановление е наложена мярка "забрана да напуска пределите на страната" (потвърдена с определение от 22.04.2016 г.

4 на ОС Видин), като мярката е отменена с определение от 05.12.2017 г. Няма спор, че по наказателното производство пред ОС Видин са проведени общо 49 съдебни заседания, в които ищецът е взел лично участие. С присъда от 19.06.2018 г. всички обвиняеми са оправдани по повдигнатите обвинения, като депозираните протести пред САС (където са проведени още 4 заседания) и ВКС (едно заседание) не са уважени и присъдата е влязла в сила на 10.05.2022 г.

Установява се, че ищецът отправял няколко искания и получавал разрешения да пътува в чужбина във връзка с работата си като преподавател в МГУ-София и представляващ "Видекс" АД, като получил от ВОП отказ само на 14.05.2016 г. и поради това не е участвал в международна конференция в Русия.

Налице са данни, че макар и да му било разрешено с постановление от 01.06.2016 г. пътуване до Германия за участие в международна конференция, ищецът не бил допуснат да излезе извън страната поради несвоевременно съобщаване на постановлението на граничните власти.

Няма спор, че ищецът М. е висококвалифициран специалист в областта на взривните вещества, с научни степени „доктор“, „доцент“ и „професор“ в МГУ-София, дългогодишен преподавател и ръководител на Висша школа за подготовка на персонал за взривни работи, член на национални и международни организации на взривните инженери, с проектантска правоспособност, член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, с многобройни научни публикации и патентовани изобретения в тази област, като в периода 2007-2017 г. участвал в множество проекти с важно инфраструктурно значение, опазване на околната среда, миннодобивната дейност и строителството на национални обекти (стр. 16-19).

Наред с научната и преподавателска дейност ищецът е мажоритарен акционер във „Видекс“ АД, собственик на завод „Миджур“, развиващо дейност в областта на професионалните му познания и на което, до инцидента с взрива, е бил изпълнителен директор.

Няма спор (и видно от справка за съдимост), срещу ищеца е водено НОХД № 2768/2015 г. по описа на СГС за престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. ал.

3, вр. ал. 1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7 НК вр. чл. 26 НК за избягване установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, приключило с 5 влязло в сила на 18.02.2016 г. решение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК и налагане глоба поради плащане пълния размер на данъчните задължения.

Няма спор, че случаят с взрива в завод "Миджур" е широко отразен в медиите, както и на официалния сайт на Прокуратурата на РБ през 2016 г. с изявление на главен прокурор и директор на НСлС. Установява се, че данни, предоставени от прокуратурата са възпроизведена в множество медийни публикации (напр. сп. „Правен свят“, интернет сайтове, национални телевизии и пр.).

Установено е, че ищецът е ловец с издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие (стр. 205-206).

Св. М. П. – И., разказва, че дълги години била юрисконсулт във "Видекс" АД по времето, в което ищецът бил управител. Сочи, че наказателното производство се отразило много зле в личен и професионален план – станал по-затворен, сприхав и напрегнат, изпитвал притеснения за семейството си от публикациите по случая. Знае, че между служители и колеги от бранша тръгнали приказки и макар, че тя не се съмнявала в неговата невинност, много от тях считали обвиненията за верни. Ищецът отказвал участия като преподавател и на конференции. Сочи, че и бизнесът пострадал, някои клиенти се оттеглили, тъй като всичко се градяло върху професионализма и авторитета на ищеца. Знае също, че на ищеца било отнето разрешителното за оръжие, а това го лишило от възможността да ходи на лов, което било негово хоби и често практикувал. Изтъква, че ищецът ставал обект на ругатни и обиди от роднини на пострадалите, които го обвинявали за случилото се и за загубата на близките си. На свидетелката е известно друго водено срещу ищеца наказателно производство, но според нея не е дало такова негативно отражение върху личността му, както обвинението за причиняване смъртта на 15 лица.