Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9005 от 05.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70333/2024
Вид
Определение № 9005
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9005 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110170333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.64 и сл. ГПК.

С молба от 30.01.2026 г. ответницата М.Е.П.-К. е отправила искане за възстановяване на срока за обжалване на решение от 15.12.2025 г. по гр.д. № 70333/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта му, имаща характер на определение, с която съдът се е произнесъл по искането за привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че решението е връчено на процесуалния представител на ответницата на 19.01.2026 г., взето е решение за неговото обжалване в частта, имаща характер на определение, като на 22.01.2026 г., в срока за обжалване, дъщерята на процесуалния представител адв. А. (на 9 год.) е получила здравословно неразположение, във връзка с което е издаден болничен лист на адв. А. за гледане на дете за периода 22.01.2026 г. – 30.01.2026 г. с предписан домашно-амбулаторен режим на лечение.

В срока по чл.66, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на ищеца В. Л.

С., в който се поддържат доводи за неоснователност на искането.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

В случая решението, в което е инкорпорирано определението на съда по привременните мерки, е връчено на ответницата на 19.01.2026 г., с оглед на което срокът за обжалване на определението е изтекъл на 26.01.2026 г.

(понеделник).

Съдът не дължи съобщение на страната за пропускане на този срок, като следващото процесуално действие след пропускането му се явява депозирането на въззивната жалба на ответницата.

По изложените съображения молбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от подаването й, 1 поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл.66, ал.1, изр. 2 ГПК молбата се разглежда в открито заседание. Няма нарушение на реда по чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК обаче тогава, когато в закритото заседание съдът е обсъдил всички представени доказателства за обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 ГПК, а други доказателства, които да налагат провеждане на открито заседание за събирането им, не са ангажирани от страните /в посочения смисъл – определение № 7 от 06.01.2022 г. по ч. т. д. № 2555/2021 г. на ВКС, II ТО/, какъвто именно е процесният случай, в който с молбата на ответницата са представени болничен лист, както и частна жалба срещу определението по привременните мерки, подлежащи на обсъждане в настоящото производство, без от страна на молителката да са заявени други искания, с оглед на което правото й на защита по никакъв начин не се ограничава.

Съгласно чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават и онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването му (чл. 65, ал. 2 от ГПК) – в случая – частна жалба, подадена с молбата за възстановяване на срока.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 и 3 ГПК урежда правото на страната да поиска възстановяване на срока, когато е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, но тя се прилага и за упълномощения процесуален представител. Пропускането на срока може да се дължи и на особени непредвидени обстоятелства, възникнали по отношение на упълномощеното лице, които то не е могло да преодолее, доколкото неблагоприятните последици от това – процесуалните действия, извършени след установения в закона или в дадения от съда срок, не се вземат предвид от съда (чл. 64, ал. 1 ГПК), настъпват в правната сфера на процесуално представената страна /в посочения смисъл – определение № 60169 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 3385/2020 г. на ВКС, IV ГО/.

Особеното непредвидено обстоятелство, което страната не може да преодолее, като предпоставка за възстановяване на законово установен или определен от съда срок по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, предполага наличие на обективни причини, които са настъпили през времетраенето на срока, който е пропуснат и които страната не е могла да преодолее.

В случая от страна на процесуалния представител на ответницата адв. А. е представен болничен лист, издаден за минало време – за периода 22.01.2026 г. – 30.01.2026 г. за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст.

Представена е и рецепта от 26.01.2026 г. за предписани медикаменти. Срокът за обжалване тече от 19.01.2026 г. до 26.01.2026 г. Молителката излага доводи за здравословно неразположение на нейното дете от 22.01.2026 г., както и за 2 влошаване на здравословното му състояние на 26.01.2026 г. (в последния ден на срока за обжалване), довело до посещение личния й лекар и издаването на болничен лист за минало време – от 22.01.2026 г. При така изложените доводи, за периода от 19.01.2026 г. до 22.01.2026 г. особени непредвидени обстоятелства не се твърдят и установяват. За остатъка от периода се установява издаването на болничен лист, чийто период обхваща остатъка от срока за обжалване, но всички обстоятелства в тяхната съвкупност не обуславят извод за наличието на предпоставки за възстановяване на срока.

Наред с посоченото, съгласно чл.64, ал.3, изр.2 ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие – каквото продължаване в случая съдът намира, че е могло да бъде поискано при проявяване на процесуална активност до края на срока за обжалване.

По изложените съображения искането за възстановяване на срока следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответницата М.Е.П.-К. с вх. № 30114/30.01.2026 г. по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на решение от 15.12.2025 г. по гр.д. № 70333/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта му, имаща характер на определение, с която съдът се е произнесъл по искането за привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба поред СГС.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3