Определение № 2719 от 23.10.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№ / год., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 23.10.2018 год., в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС

СЛАВОВ като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2123 по описа за 2018 год. на ВОС, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК

Производството по делото е образувано по постъпила от Н.К.Н. ЕГН: ********** ***, чрез: адв.

И. Димитров Р. - ВАК и съдебен адрес: ***

ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТАНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор, Сотир Цацаров, адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, с която е предявен иск с правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и цена на иска:

200 000 лева.

В исковата си молба ищеца твръди, че през

2011 год. против него е образувано и водено следствено дело № 20-П/2011год. по описа на СО - СГП, в последствие разделено и водено като досъдебно производство № 3 - П/2014 год. по описа на СО -СГП, прокурорска преписка № 4-196/2014 год. на СГП за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В последствие Софийска Градска

Прокуратура внесла в Окръжен съд - гр. Варна обвинителен акт срещу ищеца и още пет лица, по който е образувано НОХД № 1022/2014 год.

В хода на досъдебното производство против ищеца е повдигнато обвинение за извършеното престъпление и привлечен в качеството на обвиняем на 16.02.2012 год. С постановление за привличане на обвиняем му е била взета и мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 2 000 лева.

Наказателното производство в своята съдебна фаза приключило с постановяването на присъда № 86 от 02.10.2015 год., с която ищеца е признат за невинен по повдигнатото обвинение.

Срещу така постановената присъда на 14.10.2015 год. от Окръжна прокуратура - Варна внесен протест до Апелативен съд – Варна, а на 10.11.2015 год. допълнително изложение към него. По повод на този протест е образувано въззивно дело НОХД № 437/2015 год. по описа на Апелативен Съд - Варна, Наказателно отделение.

ВАпС потвърдил изпяло атакувания първоинстанционен съдебен акт, а Решението влязло в законна сила на 11.02.2017 год.

По повод на повдигнатото обвинение със Заповед №

К-160/14.03.2012 год. ищеца е бил отстранен от длъжност и ми били иззети служебна карта, личнен знак и служебно оръжие.

С жалба вх. № 12815/21.03.12 год. обжалвал издадената заповед, като с Решение по адм. дела № 1262/12 по описа на ВАдмС, заповедта била отменена.

В резултат на така повдигнатото му обвинение ищеца твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване авторитета, доброто име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот, в причинени болки и страдания, силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.

301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Наказателното производство продължило цели 5 /пет/ години.

В резултат на повдигнатите неоснователни обвинения за извършени престъпления от страна на органите на Прокуратурата на Република България и образуваните в резултат на това и водени срещу ищеца досъдебно и съдебно производства и извършените по тях множество призовавания, разпити, налагане на мярка за неотклонение, участие в съдебни заседания, налагани на несправедливи обвинения, са му причинени неимуществени вреди.

Психичното състояние на ищеца е било силно повлияно от продължително водените съдебни дела и повдигнатите му неоснователни обвинения в извършване на престъпления, в негативен за него план.

В стремежа си да доказва липсата на вина през годините, ищеца започнал да губи емоционална и цялостна психична издръжливост, преминавайки през периоди на потиснатост, загуба на интереси, дистанцираност от контакти.

От фрустракцията във връзка с проблема се формира вътрешен конфликт, който хронифицира, и който личността не преработва напълно. И след приключване на делата продължава да изпитва социалния страх, да не се чувства конфортно в социалните си контакти. В резултат на образуваните от органите на Прокуратурата проверки и последващи досъдебни и съдебни производства, ищеца е участвал в поредица съдебни дела като обвиняем. Делата добиват гласност и разпространение сред колеги, близки приятели и роднини, което задълбочава негативните му изживявания. Всичко това касае дълъг период от време през който проблема намира отражение и в здравословното му състояние - соматично и психическо.

В резултат на стреса и нервното напрежение от водените срещу него досъдебни и съдебни производства и повдигнатите му неоснователни обвинения, ищеца е развил захарен диабет, което се удостоверява от амбулаторни листи: № 003357/04.11.2016 год., № 002510/19.08.2016 год., изготвени, подписани и заверени от д-р Марияна Христова специалист по вътрешни болести, ендокринология и обмяната, придружени с лабораторни изследвания. В амбулаторните листи на ищеца се описват още множество заболявания, вследствие на диабета като това са: висцеларно затлъстяване, крайници -намалена сетивнос и вибрационен усет.

След посещение при специалист кожни болести д-р Георги Томов на ищеца е поставена диагноза псориазис вулгарис, като причина за настъпването на това заболяване се считат ендогенни- стресови ситуации, каквото е незаконното обвинение. Предписани са му били множество локални средства, както и емолиенти, а от последващ контролен преглед е видно, че състоянието е продължило да се влошава в следствие на продължилия стрес. В следствие на настъпилото заболяване захарен диабет следват поредици от здравословни проблеми: като псориазис вургарис, плексит, разтягане на раменната става, адхизивен капсулит на рамото, хиперметропия, диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия /четвърти знак/.

Поради трайно лош контрол на ЗД, ищшеца е на тройна комбинация перорални препарати, като са му препоръчани - освобождаване от работа при влошени метеорологични условия и повишени психическо и физическо натоварване.

Актуалното психично състояние около периода след развиване на диабет ескалира, като то е съпътствано със безсъние, безпокойство, тревожност и социален страх.

В развитие следват дистанцираност от социални контакти, когнитивни дисфункции и непълноценност в работата, с невъзможност да се концентрира в нея. Емоционалното и психично състояние е свързано с непоносимостта към проблемите. Волевите защити на които личността разчита такива, се указват непосилни в това да се справя и психическата астенизация се засилва.

Постепенно започва да се формира силно изразен вътрешен конфликт у личността, който и до момента остава актуален. Роля за формирането но този конфликт има развития в личността социален страх от загубата на позитивния резонанс в социалното му обкръжение и от ненамиране на морално удовлетворение дори след отпадане на обвиненията в делата на горни инстанции.

Ищеца носи в профила си личностови черти на прецизност, отговорност, стремеж към професионално удовлетворение. Ето защо още не преодолява отчетената загуба на доверието на хората и тяхното мнение за него.

Фрустрацията е все още актуална и трудно преживявана.

Мислите за изгубено доверие го правят емоционално нестабилен. Поддържа личностова тревожност имайки по-ниски компенсаторности за психична устойчивост.

Всичко това благоприятства нестабилна емоционална и социална адаптация.

Повдигнатата му обвинение и съдебните процеси срещу него станали достояние на всички, което уронило авторитета, името му и повлияло негативно на отношението на хората към него. Станал раздразнителен и избухлив, затворил се и започнал да избягва събирания на обществени места, често се сблъсквал с пренебрежително отношение и долавял приказки зад гърба си. Процесът се е отразил крайно отрицателно и на семейните му отношения.

Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в физическо и психическо разстройство на здравето, неприятности в семейството му, накърняване по изключителен груб начин на името достойнството и авторитета му, които ищецът оценява на 200 000 лева

С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда на основание чл.2 и сл. от ЗОДОВ ДА ОСЪДИ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му ЗАПЛАТИ СУМАТА в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по ДП № 3- П/14 год. по описа на СО-СГП, е приключило с оправдателна Присъда № 86 от 02.10.2015 год. по НОХД № 1022/2014 год. описа на ВОС, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017 год. по ВНОХД № 437/2015 год. на Апелативен Съд - Варна, влязла в сила на 11.02.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 19.09.2018 год. до окончателното й изплащане.

Петендира направените по делото, включително разходи за процесуално представителство по делото.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от

Прокуратурата та Република България, представлявана от Боянка Михайлова - прокурор в Окръжна прокуратура - Варна, в който твърди, че искът е допустим, но по същество е неосновател.

Оспорвам и по основание и по размер исковата претенция за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и акцесорната претенция за лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди, че твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди под формата на накърняване на авторитета, доброто име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот, болки и страдания, тежко нервно напрежение, силен емоционален стрес и последвал дистрес с проявени тревожност, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня, повишена степен на неговата ситуативна тревожност и др., както и за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България, не са обезпечени с доказателства.

Не са обезпечени с доказателствата и твърденията за влошаване на отношенията в семейството на ищеца и в частност тези между него и съпругата му, нито пък са представени доказателства затова претендираното влошаване на тези отношения, даже и такова да е налице, да съставлява пряко следствие от повдигнатото обвинение на ищеца.

Ищеца не е ангажирал доказателства, че на случая е била дадена медийна гласност, нито пък такива медийното оповестяване на обвинението.

В отговора се твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева е изключително завишено и не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за аналогични случаи.

С отговора са направени доказателствени искания.

За да се произнесе, съдът съобразни следното:

Предявеният иск е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

По допустимостта на иска.

Съдът намира, така предявения иск за допустим.

Съгласно правилата на чл.154 от ГПК при разпределяне на доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищеца, че в негова тежест е да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства, факта на незаконното обвинение, че е претърпял твърдените болки и страдания като вреди от това незаконното обвинение, както и наличие на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.

Представените от ищеца писмени доказателства са необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат като такива.

Съдът следва да допусне поисканите от ищеца свидетели, с показанията на които ще установява претърпените от него неимуществени вреди, подробно посочени в обстоятелствената част на исковата молба, касаещи повдигането на обвинението, протичане на наказателното производство, както и обстоятелства как това обвинение се е отразило на живота, на името, семейството, здравето на ищеца.

Разпечатката съдържа 60 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/922069ca-a646-4c68-9943-130cc0a6d8fc