Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1999 от 10.05.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15401/2018
Вид
Решение № 1999
Подписан
10.05.2019
В сила
15.06.2019
Състав
РАЛИЦА КАМЕНОВА РАЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. Варна, 10.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15401 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д.Я.Д. срещу *“ осъдителен иск с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. 45 ЗЗД за заплащане на от сумата от 5403,05 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 19.04.2019 г.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на действителната стойност на л.а*, * в резултат на настъпило на 30.03.2018 г. в с. * пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на тежкотоварен автомобил „*, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застраховател в Република Румъния по системата „Зелена карта“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 30.03.2018 г. около 4,30 часа е с* личният автомобил автомобил на ищцата * е бил ударен от тежкотоварен автомобил *. Водачът преминавайки през с. * губи контрол над товарния автомобил, преобръща се и се блъска в паркирания автомобил, собственост на ищцата. Сочи, че за настъпилото ПТП уведомила контролните органи, които след като посетили мястото на произшествието, установили участника и неговия механизъм и съставили протокол за ПТП. В него било посочено, че виновен е водачът на тежкотоварния автомобил, а причината била движение с несъобразена скорост, поради което той загубил контрол над МПС, преобръща се в ляво и блъска паркирания автомобил на ищцата. Поддържа, че към датата на ПТП товарният автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застраховател в Република Румъния по системата „Зелена карта“. Ищцата уведомила Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за настъпилото ПТП, което изпратило кореспондент да извърши оглед на автомобила, като били констатирани посочените в исковата молба щети на автомобила и описани в Опис – заключение за вреди на МПС по щета № * г.

Кореспондентът уведомил ищцата, че следва да прекрати регистрацията на автомобила за изплащане на тотална щета, както и че не необходимо да извършва допълнителен оглед на автомобила, тъй като нямало да се промени размера на обезщетението. Излага, че на 28.05.2018 г. получила застрахователно обезщетение в размер на 3746,95 лв., която сума счита за много малка, а действителната стойност и разходите за придобиване и пускане на нов автомобил в движение е в размер на 12 000 лв. При тези съображения след приспадане на заплатената от ответника сума от 3746,95 лв. намира, че дължимото обезщетение за имуществени вреди е в размер на 8253,05 лв. Моли така предявеният иск да бъде уважен, както и да се присъдят сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЗК *“, в който се изразява становище за допустимост на предявения иск, но се оспорва същия по основание и размер. Поддържа, че така в посочената обща сума в петитума на исковата молба не са уточнени претендираните от ищцата разходи за придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в движение. Ответникът не оспорва обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на сочената от ищеца дата, както и че вследствие на него автомобилът й е негоден за употреба, т.е. налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на възстановяване (отремонтиране) на автомобила е 5857,97 лв., а неговата действителна стойност е 4216,20 лв.

Поддържа, че следва да бъде приспадната остатъчната стойност на увреденото имущество (най-малкото на пазара на метални отпадъци или стойността на неувредените части), за да се получи размера на обективното и справедливо обезщетение, което счита за изплатено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключенията по назначените съдебно-автотехнически експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд – Варна, 50 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, вр. 45 ЗЗД.

Между страните е обявено за безспорно с Определение № * г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на * г., че на 30.03.2018 г. е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие по вина на водача на тежкотоварен автомобил „*, със сключен и действащ към датата на ПТП застрахователен договор със застраховател в Република Румъния, покриващ риска „Гражданска отговорност“ по системата „Зелена карта“, предявяването от страна на ищеца към ответника на извънсъдебна претенция, като увреденото лице не се е съгласило с размера на изплатеното на 28.05.2018 г. обезщетение от 3746,95 лв.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП с пострадали лица № * г., претенция за застрахователно обезщетение за имуществени щети от 02.04.2018 г., молба от 11.05.2018 г., писмо от 14.05.2018 г. и платежно нареждане от 28.05.2018 г.

От Протокол за ПТП с пострадали лица № * г. се установява, че на 30.03.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в с. *“, при което водачът на тежкотоварен автомобил „*, молдовския гражданин *, поради движение с несъобразена скорост губи контрол над моторното превозно средство, преобръща се в ляво и блъска паркираните на улицата автомобили, включително собствения на ищцата автомобил „* Отразено е като видими щети по автомобила на ищцата – „цялостна деформация“. Удостоверено е с посочения протокол наличието на действащ към датата на ПТП застрахователен договор, покриващ риска „Гражданска отговорност“ за процесния тежкотоварен автомобил, сключен със застрахователна компания „*, съгласно застрахователна полица № *, валидна до 14.06.2018 г. Видно от същия на виновния водач е съставен Акт за установяване на административно нарушение № * от 30.03.2018 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при процесното ПТП.

Установява се от представения Опис-заключение от 11.04.2018 г., че при извършения оглед на процесния автомобил на 11.04.2018 г. от представител на „* са констатирани следните повреди: броня предна, капак преден, калник преден ляв, стъкло челно, дифузьор преден капак, врата лява, огледало лява врата, стъкло врата лява, тапет врата лява, панел ляв, стъкло панел ляв, таван, врата багажник, стоп ляв, капак резервно колело, стъкло врата багажник, лайсна ляв панел, панел арматурно табло, колони лява страна, капак резервоар, заден мост и оборудване купе.

Изяснява се от представеното свидетелство за регистрация Част I, че е прекратена регистрацията на процесното моторно превозно средство на 03.05.2018 г., в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

От допусната и неоспорена от страните първоначална САТЕ, извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства, вкл. и обективираните обстоятелства в опис-заключението, се установява, че описаните в исковата молба щети съответстват да са вследствие на посочения в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, т.е. при пряк контакт между двете превозни средства, от които това на ищцата е било в покой, а това на виновния водач в движение със сравнително висока скорост и под минимален ъгъл спрямо надлъжните оси. Според заключението на първоначалната САТЕ стойността на разходите, необходими за ремонт, с който да се възстановят описаните увреждания без да се гарантира въвеждане в експлоатация, възлиза общо в размер на сумата от 18 347,09 лв. с ДДС, по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП – 30.03.2018 г. Видно от заключението на допълнителната САТЕ пазарната стойност на процесния автомобил към тази дата е около

9800 лв.

Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че съобразно характеристиките на автомобила, състоянието му след процесното ПТП и липсата на търговски интерес на пазара, остатъчната стойност на увреденото моторно превозно средство е в размер на 650 лв., определена от вещото лице според стойността, за която би се продал автомобилът в неремонтирано състояние на депо за разглобяване (автоморга), тъй като към датата на извършване на експертизата същият е с прекратена регистрация и предаден за скрап. В тази част заключението е основано на подробно пазарно проучване след обобщаване на събраната информация от различни пунткове за разглобяване въз основа на описа с увредените детайли.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатите САТЕ.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1 КЗ. Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта“, да реализира правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал.

1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.

Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка „Гражданска отговорност“ – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелствата, че на 30.03.2018 г. е настъпило процесното застрахователно събитие по вина на водача на тежкотоварен автомобил „*, със сключен и действащ към датата на ПТП застрахователен договор със застраховател в Република *, покриващ риска „Гражданска отговорност“ по системата „Зелена карта“, предявяването от страна на ищеца към ответника на извънсъдебна претенция, като увреденото лице не се е съгласило с размера на изплатеното на 28.05.2018 г. обезщетение от 3746,95 лв., т.е. е налице хипотезата на чл. 511, ал. 3, изр. 1, предл. последно КЗ.

От събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената и неоспорена от страните първоначална САТЕ категорично се установява настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобила. По несъмнен начин се доказа и че процесният вредносен резултат е необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на релевантното ПТП. Деянието на водача на лек автомобил „* е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.