Решение № 148 от 01.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20222000500236 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби, депозирани от ЗАД „Армеец“ и К.Р. С., ЕГН **********, чрез адв.Р. М. – САК, срещу решение № 260080/ 08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Я..

Въззивницата-ищца К.Р. С. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 19.01.2020 г., за разликата над уважения размер от 250 000 лв. до размера от 1 000 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която ищцата – въззивник е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 702 лв. разноски по делото и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа се, че в обжалваните си части решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че определения от съда размер на обезщетението е занижен с оглед претърпените телесни увреждания и продължителността и интензитета на болките и страданията, които е претърпяла и търпи към момента К.С.. Сочи се, че трайната инвалидизация на въззивницата, изразяваща се в 100 % трайно намалена работоспособност и 1 нужда от чужда помощ, е в пряка причинно – следствена връзка с процесния инцидент, а прогнозите за състоянието са негативни и се очаква влошаване.

Сочи се, че е налице осакатяване на всеки един от долните крайници и трайно затрудняване движенията на всеки един от горните крайници, както и трайно затрудняване движението на врата. Първоинстанционният съд не взел предвид доказания продължителен и болезнен период на възстановяване, характера на получените увреждания – част от тях – животозастрашаващи, и хроничния характер на болките. Ежедневието на ищцата било изцяло променено, като на 40 години същата не може нито да се храни, нито да задоволи физиологичните си нужди и е изцяло зависима от чужда помощ.

Въвежда се оплакване, че не е изследвано задълбочено емоционалното и психологическо отражение върху пострадалата, като не са взети предвид свидетелските показания за поведението ѝ към момента.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за немотивираност на решението. Съдът не обсъдил поотделно получените увреждания и не анализирал свидетелските показания и заключенията на вещите лица, в частта им относно периода на възстановяване, претърпените болки и страдания и отражението им върху емоционалното състояние на С., икономическите и социалните условия в страната, както и застрахователната сума, осигурена от застрахователя. Във връзка с аргументите на страната се навежда съдебна практика.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, представлявано съвместно от изпълнителните директори М.И. и В.К.М., чрез юрк.М.Я., срещу решение № 260080/ 08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Я., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К.Р. С. сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 6 443.01 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП, възникнало на 19.01.2020 г., причинено от К.Й.С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 26 618.58 лв., 2 представляваща адвокатско възнаграждение; сумата от 10 257.72 лв. – държавна такса върху уважения размер на исковете; сумата 892.50 лв. – разноски за експертизи, както и 5 лв. – държавна такса при служебното издаване на изпълнителен лист.

Поддържа се, че в обжалваните си части решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а исковата претенция е недоказана, както по основание, така и по размер. Според въззивника, не е доказан по категоричен начин, в условията на пълно и главно доказване, механизмът на настъпване на процесното ПТП, респективно наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач на МПС. Сочи се, че водачът съблюдавал правилата за движение по пътищата, и въпреки, че извършил действия в опит за предотвратяване на ПТП, то било неизбежно. Пострадалата сама пожелала прекратяване на образуваното наказателно производство. Първоинстанционният съд не отчел и наличието на принос, тъй като С. била без поставен обезопасителен колан, докато останалите пътници и водачът, които имали колани, не били пострадали.

Твърди се, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.52 ЗЗД, като определеното от него обезщетение не съответствал на обема и интензитета на търпените от ищцата вреди. Сочи се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отклоняване искането на ответника за допускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – лекар-невролог. Сочи се, че ТЕЛК определил 100 % инвалидност с чужда помощ за срок от 1 г., с оглед динамично наблюдение, и се твърди, че по делото липсват медицински документи, обективиращи хода на лечебно-възстановителния период при пострадалата. Твърди се, че за установяване на възстановителния процес са изслушани свидетелски показания само на близки и роднини. Психологичните преживявания, които изпитвала ищцата, били нормални, тя била преживяла остра стресова реакция, но без проява на други психични разстройства.

Поддържа се, че исковата претенция за имуществени вреди е останала недоказана, както по основание, така и по размер, тъй като от приложените фискални бонове, без фактури, не става ясно от кого и за какво са закупени.

3

Поддържа се, че неправилно е определен и началния момент, от който е присъдена законната лихва. Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три месеца от нейното предявяване и от този момент застрахователят е в забава.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Постъпила е и частна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, представлявано съвместно от изпълнителните директори М.И. и В.К.М., чрез юрк.М.Я., срещу определение № 260134/ 14.03.2022 г., постановено по гр.д.

№ 592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Я., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 260080/ 08.11.2021 г., в частта за разноските.

Навеждат се оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение не отговаря на изискванията, посочени в чл.7, ал.2, т.3 и т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Същото възлизало на сума в размер на общо 7 182.15 лв., върху която следвало да се начисли 1 436.43 лв. ДДС. Било направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване молбата с правно основание чл.248 ГПК.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, взе предвид следното:

Предявеният иск пред Окръжен съд Я. е с правно основание чл.432 от КЗ, от К.Р. С. против ЗАД „Армеец“, за присъждане на обезщетение в размер на 600 000 лв. за претърпени от въззивницата-ищца неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес по повод телесни увреждания в резултат на ПТП от ****., ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 30.03.2020 год. до окончателното изплащане и обезщетение за имуществените вреди в размер на 6 443,01 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 30.03.2020 год. до окончателното изплащане. Твърди, че в резултат на произшествието, допуснато от водача на застрахован при ответника лек автомобил, са й били причинени телесни увреждания – горна парапареза и долба параплегия, 4 фрактура на С6 прешлен с компресия на гръбначния мозък на това ниво, суспектна фрактура на дъгата на Тх1 в задната част, стеноза на гръбначномозъчния канал от костен фрагмент, контузия на гръбначномозъчния канал на това ниво с едем, като и е поставена диагноза закрито счупване на шиен прешлен, паралитични синдроми - пареза на горните крайници и плегия на долните крайници. Ищцата е поддържала, че отправила извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение от застрахователя, по която ЗАД“Армеец“ не определил и не изплатил обезщетение. В хода на първоинстанционното производство претенцията за обезвреда на неимуществените вреди е била увеличена от 600 000 лв. на 1 000 000 лв.

В отговора си ответникът ЗАД“Армеец“ е поддържал, че водачът на автомобила не е имал вина за произшествието и не е имал техническа и професионална възможност да го предотврати; че пострадалата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан; че здравословното й състояние към момента на инцидента, като самостоятелен фактор, е допринесло за динамиката, вида, степента и тежестта на уврежданията и е оспорил, че дължи обезщетение за забава от момента на уведомяването си.

С обжалваното решение е присъдено обезщетение в размер на 250 000 лв. за неимуществените вреди и 6 443,01 лв. за имуществените, ведно със законната лихва от 30.03.2021 год., без редукция поради съпричиняване.

ЯОС е счел, че пострадалата е пътувала без колан, но стъпвайки на съдебномедицинската експертиза е приел, че условия за настъпване на травмите са били налице и ако С. би пътувала с колан.

Пред настоящата инстанция страните не спорят, че на ****. е настъпило произшествие с участието на л.а.***, че вината на водача на лекия автомобил е била застрахована от ответното дружество, както и че въззивницата-ищца е получила урежданията, сочени от нея като източник на имуществените и неимуществените вреди.

Според чл.429 КЗ с договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и 5 неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Отговорността на застрахователя е функционална от тази на деликвента и се реализира само в случай, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. В случая, за да се освободи от своята отговорност, застрахователят поддържа, че вредите не са били причинени виновно от водача, че първопричина за настъпване на произшествието е била каруца, която се е движила неправомерно и без светлини и водачът е бил поставен в невъзможност да избегне удара и въпреки, че извършил действия в опит за предотвратяването му, той бил неизбежен.

Образувано е било ДП №282 ЗМ-25/20 год. по описа на РУ К., прекратено с постановление от 16.10.2020 год. на прокурор в РП К. на осн.чл.

343 ал.2 т.2 от НК по искане на пострадалата. При липса на присъда или приравнен на същата акт на наказателен съд, гражданският съд е този, който извършва преценка за наличието или липсата на вина като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Механизмът на произшествието е установен в настоящото производство посредством свидетелските показания и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Свидетелите изнасят, че по време на пътуването пред колата се появила каруца без светлини и в опит да я избегне водачът предприел изпреварване, което завършило със загуба на контрол, излизане от платното за движение и преобръщане. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено въз основа на материалите от ДП, се установява, че скоростта на движение на л.а. към момента на настъпване на произшествието е била 88 км/ч. Автомобилът се е движил в дясна пътна лента, в определен момент предприел изпреварване на движеща се попътно пред него каруца с животинска тяга и навлизане в насрещна пътна лента, след прибиране в собствената си пътна лента изгубил напречна устойчивост , изпадайки в аварийно безконтролно движение – странично плъзгане косо надясно, напуснал платното за движение и се преобърнал в отводнителния канал.

Разпечатката съдържа 37 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92200ca8-cc5e-4d3b-96aa-648a1eb2779e