Решение № 1298 от 08.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Т.ка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501716 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ищеца по спора „ ШИКО „ ЕООД, ЕИК 120506173 Решение № 12 от 26.01.2024 г., пост. по гр.д. № 529/2021 г. на РС - Първомай, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждането на „ ЕНДЖЪЛ 85 „ ЕООД ЕИК 200736157 да му заплати сумата 22 605 / двадесет и две хиляди шестстотин и пет / лева, представляваща цена на незаплатена стока / 150,700 тона дървесен чипс / по договор за търговска продажба от 2019 г., за която сума на възведеното основание е издадена от ищеца Фактура № *** г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

За постановяването на този резултат съдът, след съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства е приел, че между страните не е налице твърдяната облигация – договор за покупко – продажба, на която се основава процесното вземане, а договор за изработка на ишлеме.

Въззивникът поддържа този извод на съда да е неправилен. Настоява, че досежно процесното вземане страните са обвързани с договор за покупко-продажба, а извода на съда в противна насока е вследствие неправилно възприетата от него фактическа обстановка. В насока на твърдяната облигация се позовава на издадените кантарни бележки за извършения транспорт и получаването на стоката и на издадената за нея фактура, която поддържа да е надлежно осчетоводена при въззиваемото дружество.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Претендира направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемото дружество е депозирало отговор по жалбата. Поддържа на първо място същата да е недопустима като подадена след срока за обжалване. В тази насока се позовава 1 на нечетливо пощенско клеймо досежно датата на подаването й чрез Български пощи АД и на неизпълнение на указанията на съда въззивникът чрез представяне на пощенска разписка или други доказателства да установи тази дата. Взема становище и за неоснователност на жалбата. Поддържа, че районният съд е извършил обективен анализ на всички събрани по делото доказателства относно правната природа на материално – правните взаимоотношения между двете дружества във вр. с процесното вземане.

По така изложените доводи моли за прекратяване на въззивното производство на основание чл. 262 ал. 2 т.1 от ГПК, евентуално за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно по изложените в него мотиви. Претендира разноски за въззивното производство.

Възражението за недопустимост е разгледано от съда и намерено за неоснователно с доклада на делото по чл. 267 от ГПК / закрито с.з. на 27.06.2024 г. /, с изложени в тази насока мотиви.

По същество съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ ШИКО „ ЕООД, ЕИК 120506173 иск за осъждането на „ ЕНДЖЪЛ 85 „ ЕООД ЕИК 200736157 да му заплати сумата 22 605 / двадесет и две хиляди шестстотин и пет / лева, представляваща цена на незаплатена стока - 150,700 тона дървесен чипс, по договор за търговска продажба от 2019 г., за която сума на възведеното основание е издадена от ищеца Фактура № *** г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Искът се основава на следните твърдения: Считано от 2018 г. ищецът продавал на ответника дървесен чипс. Договорът бил неформален, като на база подадени от ответника устни заявки ищецът му доставял заявените количества в производствената му площадка в гр. П.,за всяка доставка като продавач издавал фактура, а ответникът - купувач я заплащал в срок. Устните заявки за стоката от страна на ответника продължили да постъпват и през 2019 г., въз основа на тях посредством шест на брой доставки в периода март – септември 2019 г. ищецът му доставил общо 150, 700 т. дървесен чипс, издал за тях фактура № *** г. на стойност 22 605 лв. с ДДС, предал същата на ответника, който я отразил в счетоводството си. Въпреки това и до момента ответникът не заплатил цената на стоката.

В подкрепа на твърденията към исковата молба са представени и приети по делото издадените от него към ответника фактури от 2018 г. за доставен на последния през същата година дървесен чипс – количество и цена, както и платежни нареждания от ответника към ищеца за своевременното заплащане на фактурите; 6 броя кантарни бележки, издадени в периода 08.03.2019 г. – 27.09.2019 г. от трето за спора лице – „ Фе Есентика „ за претеглени количества материал на Шико, доставени от *** К.Д. – посочени са количества нето и бруто, не е посочен вида на тегления материал, няма подписи предал и приел, като се твърди, че тези именно количества са доставения на ответното дружество дървесен чипс от 150 700 тона; издадена от ищеца към ответника Фактура № *** г. за така посочените количества на цена 18 337, 50 лв. , а с ДДС - 22 605 лева.

Ответното дружество е депозирала отговор за неоснователност на иска. Признава, че през 2018 г. с ищеца са били в облигационна връзка – договор за покупко – продажба, като от Шико ЕООД закупувало дървесен чипс, от който изработвало дървесен мулч и го реализирало на пазара. В началото на 2019 г. облигационната връзка между тях се изменила в друг вид договор както следва: по предложение на *** – той и едноличен собственик, на ищцовото дружество страните се съгласили, че същото ще доставя на ответника дървесен чипс за преработката му в дървесен мулч, мулча ответникът ще предава обратно на ищеца, който ще го реализира на пазара, т.к.разполага с широк кръг клиенти, ответникът ще получи стойността на направените за преработката разходи плюс възнаграждение в размер на 50% 2 от търговската печалбата, ищецът – стойността на вложената от него суровина – дървесния чипс и останалите 50 % от печалбата. Задължение на ответника било и да пакетира мулча в предоставени му от ищеца полиетиленови торби / с вместимост 50 литра и 25 литра / – поръчани от него търговски опаковки, с изписано на тях наименование на продукта PARADISE

GARDEN МУЛЧ, описание и указание за употреба, баркод, посочен производител „ ШИКО „ ЕООД, производствена база - село К., и неговите данни за контакт – телефон, ел. поща, интернет страница. Тази си дейност страните започнали през м. март 2019 г.. С първите доставени количества дървесен чипс ищецът доставил на ответника и 5 000 броя от казаните търговски опаковки, съответно последният започнал преработката в дървесен мулч и пакетирането му. По неформалните заявки на ищеца от предоставената суровина ответникът преработил и му предал 40 куб.м. мулч на 16.04.2019 г. – оцветен, непакетиран, на 25.06.2019 г. – 2 000 бр. торби от по 50 литра всяка, мулч, оцветен в жълто / 500 бр. /, в червено / 1 000 бр. / и в тъмно кафяво / 800 броя / и на 11.09.2019 г. – 1 000 броя торби от по 25 л. всяка, оцветен в червен цвят / 500 бр. / и в жълт цвят / 500 бр. / с посочена цена, предст. стойността на направените производствени разходи.

Предаването се извършило на производствената база на ответното дружество в П. и лично на *** М. Ш., който ги извозил със собствен транспорт. В края на м. септември 2019 г. Ш. чрез телефонно обаждане ги уведомил да спрат производството на дървесен мулч, съответно да не го пакетират, т.к. продажби няма, складът на дружеството е препълнен и няма къде да съхранява бъдещи количества. Заявил и че прекратява гореописаната съвместна дейност.

Категорично отказал искането на ответника да му заплати разходите за произведения мулч с довод, че приходи не са реализирани и е на загуба. Ответникът от своя страна му заявил да задържа наличния при него непреработен в мулч дървесен чипс за компенсиране на производствените си разходи, а неизползваните полиетиленови торби да се яви да получи обратно. Същият не се е явил, страните преустановили всякакви контакти. Оспорва да е осчетоводил представената с ИМ фактура № *** г.. Твърди, че такава не му е връчена, за издаването й узнал след завеждането на делото, когато му била връчена ИМ и приложенията към нея. Възразява още досежно количеството доставен му през 2019 г. дървесен чипс – посоченото във фактурата, като твърди, че при претеглянето му не е участвал, нито има подписан документ за приемането на това именно количество от негова страна. В тази връзка заявява и да не може да посочи останало в производствената му база количество непреработен чипс, но че то е по малко от половината от доставеното.

В подкрепа на възраженията към отговора са представени и приети по делото три броя търговски опаковки и 3 броя експендиционни бележки с дати 16.04.2019 г., 25.06.2019 г. и 11.09.2019 г. за предаден от ответника на ищеца оцветен дървесен мулч с посочени количества и единична и обща цена. Всички те са подписани от *** на ищцовото дружество М. Ш..

Ангажирани са още следните доказателства:

Обяснения на *** – той и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество М. Ш.; Показания на свид. А.В. – *** в ищцовото дружество, на свид.Т. Х. – *** на *** – той и *** на ответното дружество А. Х. и свид. Д.Ч. – *** в ответното дружество;

Заключение на ССчЕ.

По реда на чл. 176 от ГПК Ш. депозира обяснения, че през м. март 2019 г. ***та на А.

Х. дошъл в производствената му база в село К. и заявил 96 кубика дървесен чипс, договорили цената и Шико ЕООД извършило доставката – в гр. П.. След това имало още заявки за закупуване на дървесен чипс, всяка за същото количество от 96 кубика, които ищецът също изпълнил. Договорката за преработка на чипса в мулч на ишлеме била от лятото на 2019 г. – юни или юли. Страните се разбрали Шико ЕООД да доставя дървесината, а Енджъл 95 ЕООД да я преработват в мулч, който да оцветява и пакетира в предоставените от Шико ЕООД опаковки, а последният да го реализира на пазара. Договорили се, че 3 дължимата се на Енджъл 85 ЕООД цена за преработката ще се приспада от цената на доставения им от Шико ЕООД дървесен чипс, чиято цена е по висока от тази за мулча.

Признава да е получил количествата мулч по представените експедиционни бележки.

Заявява да е заявил преработка само на тези количества, а за останалия доставен чипс уговорката била той да се плати от ответника. Нямало уговорка цялото предадено на последния количество дървесен чипс да се преработва в мулч. До прекратяването на договора се стигнало, т.к. ответникът не заплатил непреработения чипс – след намаляване на цената му с направените разходи за преработката. Дължимата цена по процесната фактура е определена от Шико ЕООД след приспадане на цената на производствените разходи на Енджъл 95 ЕООД за преработката в размера й, определен от последното.

Според показанията на свид. В. през 2018 г. и през 2019 г. извършвал доставки на дървесен чипс на ответното дружество в производствената му база в гр. П.. Чипса натоварвал в производствената база на Шико ЕООД в село К.. Тъй като Шико ЕООД нямали кантар, теглели товара в друга фирма от с. К. – фирма „Есентика“. Кантарните бележки били подписвани от кантарджията и свидетеля. При получаването Енджъл 85 ЕООД не претегляли доставените им количества, нито подписвали документ за приемането им, само взимали дадените им от свидетеля кантарни бележки. Всички извършени от свидетеля доставки били приемани от това дружество, нямало случай да върнат доставка. За 2019 г. извършил шест доставки съгласно представените по делото кантарни бележки / показани на свидетеля при депозиране на показанията /. Всяка от доставките била извършена посредством един камион на Шико ЕООД, а камионът е с вместимост около 96 кубика.

Свидетелят Х. депозира показания, че помага на сина си в дейността на фирмата му Енджъл 85 ЕООД, която се занимава с производство на дървесен мулч. Свидетелят се занимава с доставките и преговорите с клиенти. Преди години се свързали с Шико ЕООД, който продавал дървесен чипс и през цялата 2018 г. закупували такъв от него. Правели устни заявки за необходимите количества, за всяка заявка Шико ЕООД издавало фактура, която им била изпращана заедно със стоката, всяка фактура те разплащали своевременно. В края на 2018 г., началото на 2019 г. М. Ш. им предложил да започнат съвместно производство – да им доставя суровината / дървесния чипс /, те да го преработват в мулч, който Ш. ще продава в поръчани от него търговски опаковки с името и логото на фирмата му. От продажната цена всяка от страните ще приспада разходите си – ищецът стойността на чипса, ответникът – производствени разходи по преработката му в мулч, разликата / търговската печалба / ще разделят на две. След като синът на свидетеля приел предложението, Шико ЕООД започнало да доставя дървесен чипс, а Енджъл 95 ЕООД да го преработва в мулч и да го пакетира в предадените им от Ш. полиетиленови опаковки и да го предава на ищеца. От ищеца получили шест доставки на дървесен чипс на стойност около 150 тона – без издадени от тях фактури, произведения от този чипс мулч от страна на Енджъл 95 ЕООД бил предаден лично на М. Ш. с експедиционните бележки, също без издадени от страна на Енджъл 85 ЕООД фактури. В края на 2019 г. свидетелят се обадил на Ш., за да уредят сметките – да си получат стойността на разходите и половината от печалбата. Последният им отговорил, че продажби няма, дейността е на загуба и се отказва от договора. Ответникът от своя страна му заявил, че непреработеният чипс ще задържи до заплащане на производствените разходи.