Решение № 189 от 22.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500367 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С. К. С. и Я. А. С. против решение №144/29.05.2024г., постановено по гр.д.№849/23г. по описа на ДОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от С. К. С. и Я. А. С. против „Уишбон“ЕООД, гр.Варна иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС за установяване право на собственост върху поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр.Б., находящ се в гр.Б., вилна зона “Б. ск.“, с площ от 3 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: няма; съседи: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него 1 постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемата страна „Уишбон“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х. И. Х., редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 21.11.2023г., 18.01.2024г., 23.01.2024г., уточненията в първото по делото о.с.з., проведено пред ДОС на 30.04.2024г., и молба от 19.08.2024г./депозирана пред настоящата инстанция/ ищците С. К. С. и Я. А. С. твърдят, че са съсобственици на недвижим имот с площ от 3 600 кв.м., находящ се в гр.Б., вилна зона “Б. ск.“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б., одобрени 2004г., при съответни граници, придобит от тях чрез придобивна давност с давностно владение, осъществявано от 25.08.2006г. и към датата на подаване на исковата молба.За имота няма издадени АДС/публична или частна/ и АОС/публична или частна/, поради което и същият не е собственост на държавата или община Балчик.Не е собственост и на друго физическо лице, защото в СВ-Б. няма вписан титул за собственост за същия, като не е и възстановен с решение на ОСЗГ по реда на ЗСПЗЗ.Бащата на ищеца К. С. Н. е започнал да упражнява владение на 01.07.1986г. върху няколко поземлени имота в кв.4 по плана на вилна зона „Б. ск.“, с обща площ от около 13, 5 дка, които заградил и в които започнал да извършва различни дейности, вкл. обработване на земята, посаждане и отглеждане на трайни насаждения, дървета, декоративна растителност и поставяне на временни постройки.В териториалния обхват на тези 13, 5 дка попада и процесният недвижим имот.

С Протокол №24-63/24.08.2006г. ОСЗГ-Б. издала решение за възстановяване на собственост на наследниците на Н. А. Гр./между които е и ищецът/ върху имот с площ от 3 248 кв.м., м.“Б. ск.“, землището на гр.Б., в границите на който попада процесният недвижим имот, но което решение фактически не е възстановило собственост, т.к. не е приключила административната процедура по ЗСПЗЗ с издаване на окончателно решение за възстановяване на собственост в реални граници, вкл. и понастоящем.Протоколът на ОСЗГ е бил съобщен на заявителя по преписката същия ден.Заявителят от своя страна, също на 24.08.2006г., го съобщил на ищеца в качеството му на наследник на Н.Гр..На следващия ден - 25.08.2006г. ищецът посетил имота, за който бил информиран, че е възстановен на наследниците на Н.Гр., и незабавно започнал да поставя различни камъни, паднали дървета и други препятствия, за да обозначи границите му.Разчистил го с оглед неговото облагородяване, поставил бордюр от едната страна/към пътя/ с височина около 20-30 см., а по другите граници засадил овощни дръвчета, каквито засадил и вътре в имота.Пасял в него домашните си животни - коне, овце и кози, поставил фургон без колела, където събирал продукцията си и където заживял непрекъснато с оглед охрана на имота и животните, въпреки, че имотът не е електрифициран и водоснабден.Всички тези действия извършил като владелец, който считал имота за своя 2 собственост, така прекъснал с едностранни действия владението на баща си, който впоследствие не е оспорвал владението му.Владеейки с намерение за своене имота от 25.08.2006г., а ищцата от сключване на брака им на 26.07.2008г., го придобили по давност с изтичане на предвидения 10 годишен давностен срок.

През 2019г. узнали, че с н.а.№197/12.12.2007г. наследниците на Н. А. Гр., но без участието на ищеца, който не е знаел и не е давал съгласието си за продажбата, легитимирайки се с Протокол №24-63/24.08.2006г. на ОСЗГ-Б., продали имота на ответника „Уишбон“ЕООД.Тогава - през 2019г./а според изявленията в първото о.с.з. от 2007г./ в процесния имот започнали да идват/и продължили да идват около 6 пъти годишно/ различни физически лица, които твърдели, като представители на дружеството, че именно „Уишбон“ЕООД е собственик на процесния имот, като придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№197/12.12.2007г., и с различни думи и изрази настоявали да предадат владението, като казвали „това е наше“, „събаряй постройките, изкоренявай дърветата“.Въпреки настояванията, ищците никога не са предоставяли фактическа власт на други лица, вкл. на „Уишбон“ЕООД, нито са били отстранявани от имота

Предвид изложеното претендират да бъде прието за установено по отношение на ответника „Уишбон“ЕООД, че ищците са собственици на гореописания поземлен имот с идентификатор ***.

Ответникът „Уишбон“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х.

И. Х., редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В хода на производството, със становище от 25.04.2024г., е заявил, че признава изцяло иска, вкл. моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.Признава всеки един от посочени от ищците факти в исковата молба и уточняващите такива към нея/подробно описани в становището/, признава, че ищците са владели имота с намерение за своене, начиная от 25.08.2006г. и са го придобили по давност, както и, че въпреки, че дружеството след 12.12.2007г. е претендирало, чрез представители, с различни думи и изрази, че е собственик на имота на основание договора за покупкопродажба с наследниците на Н. Гр. от 12.12.2007г., то никога не е получавало владението върху процесния имот.

В първото по делото о.с.з. пред ДОС при уточняване фактическите твърдения на страните, ответникът, чрез представителя си, е изложил, че през 2005г. управителят на дружеството харесал процесния имот и искал да го закупи, оказало се, че той е възстановен с решение на ОСЗГ №24-63/2006г. след водено дело пред БРС.Един от наследниците на Н.Гр.-Е. показал къде е имотът/посочил процесния и за същия, вкл. индивидуализация с граници, сключили предварителен договор с легитимиращите се с удостоверение наследници/, а впоследствие сключили и окончателен договор, обективиран в н.а.№197/07г.По-късно се оказало, че имотът, който е продаден, не е този, който харесали, а е от другата страна на пътя, както и, че продавачите 3 представили невярно удостоверение за наследници, в което е липсвало коляното на ищеца като наследник на Н.Гр..Впоследствие с влязло в сила решение договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а.№197/07г., бил развален, оказало се, че дружеството заплатило 415 000 евро, а няма имот.Тъй като все още имат предварителен договор за процесния имот с другите наследници, счита, че при уважаване на настоящия иск ще има основание за обявяване на предварителния договор за окончателен, но т.к. договорът е от 2006г., евентуално направено възражение за погасителна давност би било основателно и вероятно искът с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД ще бъде отхвърлен.От 12.12.2007г. представители на дружеството ходили в процесния имот и паркирали автомобилите си и винаги заварвали ищеца и съпругата му, които били истинските владелци, независимо, че представителите си паркирали автомобилите в имота, когато идвали по работа.

След посочените изявления, също в първото по делото о.с.з., е направено възражение за придобиване на имота по давност от ответника, което не е разгледано като заявено след настъпила преклузия.

Във въззивното производство в представеното становище по уточняващата молба на ищците, ответникът е посочил, че с Протокол №24-63/24.08.2006г.

ОСЗГ-Б. е възстановила собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***.На 01.05.2007г. “Уишбон“ЕООД сключило предварителен договор за този имот с наследниците на Н. Гр. и на същата дата те му предали владението върху имота.От тогава дружеството, чрез представителите си, упражнява фактическа власт върху имота за себе си и го е придобило чрез придобивна давност с изтичане на предвидения 10-годишен давностен срок през 2017г.В о.с.з. на 06.11.2024г., проведено пред въззивната инстанция, чрез представителя си, дружеството е заявило, че не оспорва иска, не възразява да се уважи жалбата, съответно да се уважи иска, защото това би обвързало ищеца с предварителния договор и ще може да се проведе производство за обявяване на предварителния договор за окончателен.Не се поддържа твърдението, че имотът е придобит по давност от дружеството, не се твърди, че владението му е било предадено с предварителния договор, напротив твърди се, че ищците са го придобили по давност, спорът между тях е отпаднал, след като управителят на дружеството обяснил, че ако ищците бъдат признати за собственици ще може да започне процедурата по чл.19, ал.3 от ЗЗД, т.к. без съдебен акт правата по чл.19, ал.3 от ЗЗД не могат да се реализират.Обстоятелството, че наследниците на Н.Гр. не са собственици на продадения имот се установило 2006г.-2010г., объркването дошло от неяснотата в решението на ОСЗГ-Б., която не посочила реални граници на имота, а наследниците на Н.Гр./без ищеца/ показали процесния имот, а после сключили окончателен договор за съседния имот.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

4

По допустимостта на иска.

Наличието на правен интерес от предявен иск е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.За ищците С. К. С. и Я. А. С. липсва правен интерес от така предявения против “Уишбон“ЕООД положителен установителен иск за установяване правото им на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Б., вилна зона “Б. ск.“, с идентификатор *** по КККР, одобрени 2004, твърдяно, че е придобито чрез придобивна давност, с владение, твърдяно, че е осъществявано от 25.08.2006г. и понастоящем, по следните съображения.

Първоначално ищците са твърдели в исковата си молба, че за този недвижим имот е било издадено решение по Протокол №24-63/24.08.2006г. от ОСЗГ-Б. за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. А. Гр., които от своя страна/но без участието на ищеца, въпреки, че и той е наследник на общия наследодател/ са го продали на ответното дружество с договор, обективиран в н.а.№197/12.12.2007г.

С протокол №24-63/24.08.2006г. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост на наследниците на Н.Гр. върху земеделска земя в м.“Б. ск.“ с площ от 3, 284 дка.Предмет на протокола е само този посочен имот.Решението е постановено въз основа решение на БРС от 14.07.2006г. по гр.д.№377/05г., с което е бил уважен иск с пр.осн. чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Н.Гр..Наследници на Н.Гр. са сключили с “Уишбон“ЕООД на 10.08.2007г. предварителен договор/цитиран в н.а.