Решение № 209 от 14.11.2019, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№209 гр. Пловдив, 14.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА

АНТОНОВА при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 370/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. С. П. – защитник на подс. Е. Н. срещу присъда № 51 от 04.06.2019 г., постановена по НОХД № 475/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение. С посочения съдебен акт подс. Е. Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК от шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата си първият съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото, като е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето на предварителното задържане на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. П. е обжалвала присъдата с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. От въззивния съд се иска, при условията на алтернативност, да отмени осъдителната присъда и да преквалифицира деянието по-леко наказуемо престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Едно от алтернативните искания е да се измени присъдата като се намали размера на определеното наказание лишаване от свобода от 6 годни и осем месеца на три години.

Представителят на Апелативна прокуратура

- гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна. В хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. По отношение на наказанието намира, че не следва да бъде в размер, по-малък от определения, тъй като напълно покрива всички критерии на чл. 36 от НК и държи сметка за особеностите на конкретното деяние.

Защитникът на подсъдимия адв. С. П., в хода на съдебните прения, поддържа изцяло подадената жалба и направените с срока по чл.

320, ал. 4 от НПК допълнения. Намира, че съобразно спецификата на производството и процедурата, по която е било разгледано делото - съкратено съдебно следствие, в рамките на приетите от първия съд фактически положения, които намира за безспорно доказани, следва извършеното от нейния подзащитен да се преквалифицира в по-леко наказуемо престъпление – кражба в големи размери, като се намали размера на наложеното наказание до установения от закона минимум за последното, което намира за съобразено с всички останали данни по делото.

Подсъдимият Е. Н. поддържа доводите на своя адвокат, като заявява, че съжалява за стореното.

В последната си дума моли за по-леко наказание.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, описани в обвинителния акт, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. Съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства и с нарочно определение по чл. 372 ал. 4 от НПК е допуснал съкратено съдебно следствие, като е разяснил на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на тях, окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:

Подсъдимият Е. Н. – м. гражданин и И. К. – у. гражданин се познавали преди извършване на деяниeто. На 10.05.2018 г. в 01.31 ч. те влезли в Б. от Г. през ГКПП „К.“ с л. а. „О.“ с рег. № *, придружени от м. гражданин И. К. /I. C./ - неустановен по делото. По-късно същия ден, в 13.38 ч. К. и Н. напуснали Б. през ГКПП „К. А.“ с автобус за Т..

На 14.05.2018 г. в 13.24 ч. отново влезли с автобус в Б. през същия граничен пункт. На следващия ден напуснали страната ни през ГКПП „К.“ с л. а ."О." с рег. № *. На 04.06.2018 г. отново влезли в Б. през ГКПП „К.“ с автобус, придружени от А. С. - приятелка на Н..

На 09.06.2018 г. Н. и К. излезли от Б. през ГКПП „М. Т.“ в посока Т. с л. а. "Б." с рег. № *, закупен в С. на 14.05.2018 г. на името на „Б.“ ЕООД. Посоченото дружеството с едноличен собственик на капитала у. гражданин К. Б., чрез пълномощника си В. Й. С., регистрирало на свое име автомобили, купени в Б. от чужди граждани, които нямали право да сторят това в страната ни на свое име като физически лица. Купувачите от М. и У. били преупълномощавани от В. С. да управляват превозните средства в страната и в чужбина и изнасяли автомобилите за посочените държави. Такъв бил случаят с лек автомобил „Б*“, закупен от И. К. и регистриран на името на „Б.“ ЕООД. На 15.05.2018 г. В. С. преупълномощил И. К. и В. С., респективно гражданни на М. и на А., неустановени по делото, да управляват автомобила в страната и чужбина и да го представляват пред държавните органи. Впоследствие И. К. предоставил автомобила за ползване на Н. и К..

На 18.06.2018 г. в 20.24 ч. Н. и

К. се върнали от Т. в Б., като влезли през ГКПП „К. А.” с "Б." с рег. № *. Камерите на А. "П. и." /АПИ/, засекли в 23.48 ч. автомобила на влизане в гр. С. (к. "Ч. к."). Същата вечер И. К., Е. Н. и А. С. отседнали в хотел "М." в гр. С., на бул. „Ц. ш.“ № *.

На 21.06.2018 г. подсъдимият Е.

Н. се свързал с постоянно пребиваващия в страната ни украински гражданин Ч., който бил пълномощник на „К. *“ ЕООД и се занимавал с регистрация на автомобили на името на представляваното дружество.

На 22.06.2018 г. (петък) подсъдимият

Н. харесал лек автомобил „Ф. Г. *“, тъмно син на цвят и заплатил продажната му цена. Свид. Ч. регистрирал превозното средство в „П. п“ – С. с рег. № *, но Н. не пожелал да бъде преупълномощен да ползва автомобила под претекст, че го купил за друго лице, с което не можел да се свърже. За своя гаранция, Ч. снимал СУМПС на Н. и талона на автомобила. В хода на разследването бил извършен оглед на мобилния телефон на Ч. и било установено, че снимки са налице.

След това, подс. Н. поискал да затъмни всички стъкла на превозното средство. Ч. прегледал обявите за услугата, но не намерил човек за същия ден. По-късно, по открита от Н. обява, говорил с лице, което се съгласило да затъмни стъклата на автомобила на следващия ден / събота, 23.06.2018 г./ в 11.00 часа.

В посочения ден Н., К. и А. С. напуснали хотел „М.“. Е. Н. наел стая в хотел "Ж." в С., бул.

"С. ш." № *. След това отишъл при неустановено по делото лице, което затъмнило прозорците на л. а. „Ф. Г. *“ с рег. № *. Други характерни белези, които отличавали въпросния автомобил, били ниско профилните гуми и големите алуминиеви джанти с пет лъча.

Горното било част от подготовката за осъществяване на взетото от Е. Н. и И. К. решение да придобият парични средства чрез кражби от банкови А. терминални устройства /т. нар. банкомати/.

Двамата се сговорили да взломяват банкомати и да отнемат намиращите се в тях големи суми пари чрез предизвикване на обемен взрив. За целта се снабдили и с ………./служебно заличена част от текста/, които да използват при деянията си.

На 04.07.2018 г. Н. и К. оставили

А. С. в лекия автомобил „Б.“ с рег. № * в гориста местност край С.. След като се стъмнило, около 22.00 ч., двамата се върнали С. с „Ф. Г. *“ с рег. № *. В него били и предметите, предназначени за взривяване на банкомати. В ЖК "Л." в гр. С., зад блок № *, дейците демонтирали регистрационните табели на автомобила на свид. В. А. Б. марка „Ф. Г. *“ с рег. № *. Поставили ги на ползвания от тях автомобил със същата марка, вместо неговите регистрационни номера *. Около 03.50 - 03,55 ч. на 05.07.2018 г., подсъдимият Н. и К. навлезли с автомобила, управляван от К., в паркинг на магазин от веригата „Б.“, в гр.

С., ЖК "Л." *, бул. "Ц. Й." № *. К. направил обратен завой и паркирал превозното средство с лявата страна точно пред А. терминално устройство /банкомат/, собственост на "Р. Б." ЕАД. Банкоматът бил на витрината на магазин "Б.", като към този момент в него имало 77 900 лева. Подсъдимият Н. излязъл от предната дясна врата, облечен с тъмен панталон и обувки, тъмна връхна дреха, с поставена шапка на главата с бял елемент отпред и маска на лицето. Веднага след него, от предната лява врата, излязъл И. К., който бил с по-едро телосложение от двамата, с шапка на главата и със светъл шал, който преминавал през лицето му. К. извадил през прозореца на лявата задна врата на колата ………./служебно заличена част от текста/. След това Е. Н. отворил задната дясна врата и се прикрил зад автомобила. И. К. легнал на земята между превозното средство и бетонна саксия за цветя, която използвал за укритие. ………./служебно заличена част от текста/. Веднага след взрива К. и Н., тичайки, отишли до банкомата, но установили, че касовата му зона, в която се съхранявали банкнотите, не била разрушена и нямали достъп до вещите. ………./служебно заличена част от текста/, качили се в автомобила и напуснали местопроизшествието през главния вход на паркинга към бул. „Ц. Й.“, след което се отправили по същия булевард в посока „О. п.“. Деянието им останало във фазата на опита по независещи от волята им причини. Взломеният банкомат бил на стойност 20 991,53 лв., като не подлежал на възстановяване. Действията им били възприети от свидетелите Й. С.

Д. и К. А. Г., които по същото време работели нощна смяна като охранители на близкия магазин „Т.“ и наблюдавали случващото се на мониторите на охранителните камери. Виждайки взрива, те подали сигнал на тел. 112.

Около 04.18 ч. л. а. „Ф. Г. *“, с поставени регистрационни табели *, бил засечен от камера на АПИ на контролна точка Д. Б., като се движел със скорост от 128 км/ч в посока С. – Б.. Н. и К. се преоблекли, като свалили черните дрехи, с които били по време на опита за кражба и отишли с колата до мястото, където оставили А. С. в лекия автомобил „Б“ с рег. № *. Н. се качил при приятелката си, а И. К. продължил да управлява „Ф. Г. *“, като на последния били поставени неоригинални регистрационни табели, които дейците демонтирали от неустановен автомобил. Около 05.10 ч. същата сутрин, на 05.07.2018 г., л. а. „ Б" с рег. № * бил засечен от камера на А. на контролна точка Щ. по магистрала „Т.“ в посока С. – Б. да се движи със скорост от 210 км/ч. Около 06.03 ч. автомобилът бил засечен от камера на контролна точка П., движейки се в същата посока със скорост от 164 км/ч.

Междувременно на местопроизшествието в С. бил извършен оглед от разследващ полицай от С. дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с които било образувано досъдебно производство № *. С постановление на наблюдаващия прокурор от 14.08.2018 г. делото било обединено с досъдебно производство № * на V-то Районно управление на МВР гр. П..

На следващия ден - 06.07.2018 г.

И. К., подсъдимият Е. Н. и свидетелката А. С. пристигнали в околностите на гр.

П.. Около 16.33 ч. на същата дата л. а. „Б.“ с рег. № * бил засечен от камера на А. на контролна точка В. в посока П. – К.. Вечерта К. и Н. оставили С. в л. а. „Б“ до поляна извън населено място, а те двамата с л. а. „Ф. Г. *“ с рег. № * пристигнали в П.. След полунощ, вече на 07.07.2018 г., Н. и К. отишли в ЖК „Т.“ в П. до блок № *. Пред вход "*" демонтирали табелите на лекия автомобил на Д. Т. М. марка „Ф. Ш.“ с рег. № * и впоследствие ги поставили на „Ф. Г. *“, вместо оригиналните му табели *. Около 04.30 ч. К. паркирал лекия автомобил до клон „Т.“ на "Б" Е. в гр. П, ЖК "Т.", ул. „Н.