Решение № 52 от 30.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Стара Загора , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20215500501346 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба от работодателя- ответник Р.Т.-С.”- с.К., общ.Р., обл.С., клон на „М.М.-И.”- ЕАД, гр.Р., обл.С. против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 260055/25.03.2021г., постановено по гр.д.№ 622/2020г. по описа на РС- Р., с което са били изцяло уважени предявените против него искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ, за времето, през което ищецът- работник Д. М. Т. от гр.Р., обл.С. е бил останал без работа.

Счита, че така постановеното решение се явява незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. Излага подробни фактически и правни основания в подкрепа на защитната си теза. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените изцяло атакуваното изцяло негативно за него 1

Решение на РС- Р., и вместо него да постановите друго, с което да отхвърли всички обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, ведно със законните последици от това, както и да му се присъдят направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанции. Няма нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.

В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт, както и писмената му Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от ищеца- работник Д. М. Т. от гр.Р., обл.С., който е бил предупреден за законовите последици по смисъла на чл.133 от ГПК. Същият сочи, че в Констативния протокол била налице допусната техническа грешка, че атакуваното Решение на РС- Р. било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Излага своите подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Поради което моли да не се уважава в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС- Р., със законните последици. Претендира разноските си пред въззивната инстанция.

Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат и предварително представената му писмена защита. Не е представил допълнителна писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, както и заключението на приетата без оспорване от никоя от страните съдебноикономическа експертиза/СИЕ/, липсата на нови доказателства пред въззивния ОС- С.З., поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника- работодател/ответник/ Решение на РС- гр.Р. обл.С., първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните от него писмени и гласни доказателства, и от приетото без възражения от която и да е от страните Заключение на съдебноикономическата експертиза по делото, правилно е преценил, че безспорно между Рудник „Т.-С.", с.К. - клон на „М.М.И.”- ЕАД, гр.Р./като работодател/ и Д. М. Т. от гр.Р., обл.С. /като работник/ е било налице трудово правоотношение въз основа на сключения между страните безсрочен писмен трудов договор № 974/16.10.1992 г. с ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била „шофьор лек автомобил до 9 места“, което трудовото правоотношение е било прекратено с процесната Заповед № ЧР-02132/25.08.2020г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, връчена му лично на същата тази дата- 25.08.2020г. Изяснената пред РС фактическа 2 обстановка не е променяна пред въззивната инстанция. Същевременно единствените спорни въпроси по делото се отнасят до това дали констатираните и доказани нарушения на трудовата дисциплина са „тежки“, дали са извършени „умишлено“ и дали тежестта на наложеното най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ съответства на тежестта на нарушенията.

1.По отношение превозването от работника на чанта с 2 туби по 5 л. индикирано дизелово гориво и изнасянето й извън територията на рудника без наличие на надлежен документ- видно от събраните от РС множество писмени и гласни доказателства, наказания работник на 03.07.2020г. е управлявал служебния лек автомобил „Лада Нива-Урбан“ с peг.№ СТ ** РМ, като в периода между 13,00 ч. и 14,00 ч. е бил в участък „Автотранспорт“ на работодателя си за измиване на автомобила по поръчение на началниците, като на служебната автомивка колегата му С.С. го помолил да закара със служебния автомобил до личния му автомобил „Ауди- АЗ“ личния му багаж, за който твърдял, че съдържа работни дрехи, на която молба въззиваемият бил откликнал. Не се оспорва, че колегата му С.С. сложил пред предната дясна седалка на служебния лек автомобил „Лада Нива-Урбан“ с peг.№ СТ ** РМ жълта найлонова торба с надпис „Б.“. След приключване на миенето на автомобила и след влизането му в купето на автомобила, водъчът/работника/ безспорно е забелязал най- късно в този момент, че въпросната жълта тънка найлонова торба с фирмен надпис „Б.“ очевидно не е представлявала „торба с работни дрехи“/тъй като такива очевидно не са се виждали в нея/, а торба с 2 бр. туби от по 5 л. всяка, пълни с някаква течност във всяка една от тях. От всички доказателства по делото безспорно е било установено, че във въпросната жълта фирмена торба е имало 2 туби по 5 л. всяка, в които е имало индикирано в червен цвят гориво, а не работни дрехи на лицето- свидетеля С.С.. По делото е приет като писмено доказателство протокол за доброволно предаване от 03.07.2020г., чрез който е било установено доброволното предаване от лицето- свидетеля С.С. на полицейския служител П.С. на въпросната жълта найлонова торба с надпис „Била“, в която са се намирали 2 бр. туби по 5 л. всяка, пълни с червена течност с мирис на бензин. От показанията на свидетелите, гледали записите на видеокамерите, в това число и докладът на служителя И.И. е било безспорно установено, че на видеокамерите се виждало пренасяне на жълта на цвят найлонова торба с червен надпис и обемно съдържание. Поради това пред РС е било безспорно установено, че ищецът- въззиваем е превозвал в служебния си автомобил въпросната жълта чанта с 2 бр. туби по 5 л. всяка, в които е имало индикирано в червен цвят служебно гориво, собственост на работодателя му- въззивник.

Поради което настоящия въззивен съд не споделя, като недоказан извода на РС, че работникът- ищец въобще не бил знаел какво е било точното съдържание на тази жълта чанта. Още повече, че при свалянето на въпросната жълта торба от колегата му- свидетеля С.С. на служебния паркинг, от служебния автомобил на работника до личния автомобил на свидетеля Станчев, въззиваемият е имал пряк зрителен контакт с външния вид, обема, приблизителното тегло/почти 10 кг./ и горната част от съдържанието на тази 3 въпросна чанта, още повече, че никъде в материалите по делото на РС и в събраните гласни доказателства не се съдържат данни върху въпросните 2 бр. туби да е имало каквито и да са други вещи/работни дрехи или други такива/.

В този смисъл въззивният съд намира за напълно правилен извода на РС, че въпросната жълта чанта е била доста обемиста, след като в нея е имало 2 туби по 5 литра всяка, което чисто визуално я отличава значително от една пълна с работни дрехи чанта, както и че е доста съмнително принципното обстоятелство, че лицето С.С. е отишъл пеш до автомобила си, а само торбата е оставил на ищеца да я превози с автомобила, което навежда на извод, че чантата е била тежка и трудна за пренасяне, дори и на кратко разстояние.

Всички тези безспорни факти и обстоятелства налагат извода, че работникът е действал в случая не лекомислено, проявявайки е небрежност/както неправилно е приел РС/, а умишлено, с което е нарушил заповед № 84/12.04.2006г. на управителя на ответния рудник, забраняваща изнасянето на горива без разрешително за това, заповед № РД-09-005/03.01.2020г. на изпълнителния директор на „М.М.-И.“- ЕАД, забраняваща превозването на горива без надлежен документ, както вътре на територията на рудника, така и извън него, която втора заповед е сведена изрично до знанието на ищеца.

Действително съгласно константната съдебна практика, примерно изброените нарушения на трудовата дисциплина в чл.190, ал.1 от КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, и това следва да се съобразява във всеки конкретен случай с оглед критериите по чл.189, ал.1 от КТ- тежестта на конкретното нарушение следва да се оценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд, тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя/ към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес, както и с оглед поведението на санкционирания служител. В този смисъл РС правилно е стигнал до извода, че предвид разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, че работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника, като осъщественото от работника деяние представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.187, ал.1, т.7 и т.10 и във вр. с чл.126, т.7, т.10 и т.13 от КТ, като дори е пропуснал да го отбележи като злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.4, пр.1 във вр. с чл.187, ал.1, т.8, пр.1 и във вр. с чл.126, т.9 от КТ, което подлежи на дисциплинарно наказване. Следователно самото деяние в случая представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и без дори да е предвидено, като такова в изрична заповед или друг документ на работодателя, тъй като самото съучастие към чуждо противоправно деяние/отнемане на чужда движима вещ/, особени при проявена форма на вина умишлено, е достатъчно укоримо и не е необходимо да бъде изрично 4 забранено във вътрешен акт на работодателя. Още повече, че работникът е дългогодишен професионален шофьор и за него не представлява никаква професионална трудност да различи твърдяната „торба с дрехи“ от поставената в служебния му автомобил и изнесена от него „торба с 2 туби по 5 л. с червена индикирана служебна течност- гориво“. Действително имуществените последици от дисциплинарното нарушение не са много големи, но то е тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което следва да съществува между работник и работодател, поради личния характер на трудовото правоотношение, без значение дали са констатирани или не липси от процесното гориво в рудника.

Присвояването/кражбата/ на стоково- материални ценности/СМЦ/- в частност на гориво, от страна на работник винаги е било преценявано в съдебната практика, като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява най- тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя му, понеже освен че носи пряка материална вреда, носи и други нематериални вредни последици за работодателя. Вредните последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес, какъвто е процессния случай. Ответното голямо въгледобивно дружество има дейност, която е пряко свързана с използването на тежка техника и съответно на големи количества горива, които винаги са били цветно индикирани с цел превенция от присвояване, като тази безспорна индикация на горивото в червен цвят в случая въобще не е възпряла работника да съдейства на колегата сисвидетеля Станчев, като умишлено превозва в управлявания от него служебен автомобил найлонова чанта с 2 туби по 5 л. индикирано гориво/с тегло около 10 кг./, по обедно време, без прекъсване или завършване на работно време на никоя смяна. И въпреки, че ищецът- въззиваем е дългогодишен работник в ответното дружество- работодател, няма данни за наложени дисциплинарни наказания, и съгласно приложимата разпоредба на чл.188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им три вида дисциплинарни наказания, които работодателят може да му налага, при тяхната съвкупна преценка действително най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е единствено адекватното, обоснованото, справедливото и незаконосъобразно при правилно приложение разпоредбата на чл.189 от КТ.