Решение № 6599 от 15.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6599 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря Б. М. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20211110128118 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от [фирма] срещу М.В.

В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за цена на доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64808/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в, а именно за сумата от 2548,10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 672,26 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.12.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], с аб. № [номер].

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

Третото лице - помагач взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Установява се от приложеното в настоящото производство ч.гр.д. № 64808/2020г. по описа на СРС, 138 с-в, че по подадено заявление от ищеца [фирма] срещу ответника М.В. В. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.01.2021 г., с която е разпоредено ответникът да заплати сумата от 4048,10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 672,26 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.12.2020 г., сумата от 24,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,56 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

[населено място], [жк], [жилищен адрес], с аб. № [номер], както и сумата от 145 лв. разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 27.01.2021 г., като след депозирано в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК и в изпълнение на дадените с разпореждане от 19.08.2020 г. указания на ищеца са предявени настоящите положителни установителни искове с предмет установяване съществуване на вземания, идентични с вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С влязло в сила определение от 02.07.2021 г., постановено по делото, исковата молба е върната в частите, с които са предявени искове чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания на ищеца против ответника за главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., за разликата над сумата от 2548,10 лв. до пълния предявен размер от 4048,10 лв., за сумата от 24,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, и за мораторна лихва върху тази главница в размер на 5,56 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., при липсата на правен интерес на кредитора от съдебно установяване на тези вземания, доколкото ответникът е признал дължимостта им с подаденото възражение по чл.414 ГПК.

Предвид изложеното съдът приема, че предявените искове, с които се претендира установяване на вземанията по заповедта по чл. 410 ГПК в оспорената част, се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предмет на разглеждане в производството са положителни установителни искове за съществуване на вземания на ищеца спрямо ответника за дължима цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], с аб. № [номер], и за съответната лихва за забавено плащане на главницата.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според действалия през периода чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да 2 бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ( "битов клиент" по смисъла на т.2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Така задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК.

Между страните по делото липсва спор, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.

Ответникът не е оспорил, че между страните за процесния период е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия, а и от представените по делото писмени доказателства, в това число договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, с рег. № 32, т. [номер], сключен на 05.02.1979 г. между ответника М.В. В. и Главна дирекция за изграждане на [населено място] при СГНС, удостоверение от [община], [район] с изх. № БК-30-24 от 23.03.2011 г., видно от което бл.[номер] в [жк] е идентичен със строителен номер 11-14 на [улица], [жк], се установява, че ответникът е собственик на горепосочения топлоснабден имот. При така установените факти съдът приема за доказано, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.

За установяване на обстоятелствата доставяна ли е топлинна енергия до имота на ответника и какво е реалното количество потребена енергия, която същият следва да заплати, са приети писмени доказателства и са изслушани експертизи.

От представеното извлечение от сметка се установява, че за процесния период на абоната са начислени задължения в общ размер от 4750,03 лв.

Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер. Показанията са отчитани ежемесечно, като дяловото разпределение между абонатите в сградата е на база стойностите от индивидуалните измервателни 3 уреди. За периода в процесния топлоснабден имот е имало три броя отоплителни тела с поставени ИРРО и щранг-лира в банята, като е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице установява, че за исковия период не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите.

На 27.01.1997 г. е изключено отоплението на стълбите. Поради неосигурен достъп размерът на БГВ е определен на база две лица по 140 л/ден на брой потребител.

Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял / по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.

Ето защо, за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, обективирани в таблица 3 от заключението на СТЕ / л. 77 от делото/. Експертизата установява, че за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. общият размер на дължимите за топлоснабдения имот суми съгласно издадените от ищеца фактури и изравнителните сметки възлизат, както следва: по фактури в размер на 4234,50 лв., по дялово разпределение - в размер на 4048,15 лв., като сумата за изравнение е в размер на 186,36 лв. за получаване.

Във връзка с констатациите на съдебно-техническата експертиза, че през исковия период не е осигурен достъп, следва да се посочи, че съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като ал. 4 на същия предвижда, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В разглеждания случай са представени констативни протоколи за извършен отчет, от който се установява, че не е осигурен достъп на двете определени дати за отчет на средствата за търговско измерване в имота през процесния отоплителен период /л. 53 – 54 от делото/, като вещото лице е констатирало спазване на методиката за определяне на отдадената енергия. Относно начисленото количество топлинна енергия за БГВ следва да се посочи, че съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане, като в последната хипотеза е и разглежданият случай, доколкото от експертното заключение и представените писмени доказателства се установява, че през исковия период в имота не е осигуряван достъп.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/921ecc7b-45bc-4ae0-a41c-be590e543ceb