Решение № 81 от 20.05.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Харманли, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630100959 по описа за 2025 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 79 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД.

Ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София. Столична община район Люлин бул. ”Д*-*П*Д* №* Офис сграда Л* ет.* оф.*, представлявано от Изпълнителния директор З. С*Б*, чрез пълномощника юрисконсулт Б*Д*, твърди че на 12.ХІІ.2018г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.VІІІ.2018г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК **** и ищцовото дружество. По силата на този договор вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 400023650, сключен между “Ти Би Ай Банк” и ответницата Р. В. Х., било прехвърлено в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

Сочи се, че ищцовото дружество - в качеството на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от „Ти Би Ай Банк” ЕАД.

Твърди се, че в изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката, което било приложено по образуваното изпълнително дело.

Пълномощника на ищеца заявява, че в случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към исковата молба представя и моли да са приеме Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/4000023650 от 30.ІХ.2025г. – за връчване на ответника.

В исковата молба подробно са изложени съображения относно процесуалната легитимация на ищцовото дружество във връзка предявяването на настоящата искова претенция, като се сочи и съдебна практика в този насока (т. 10. б. от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 329 от 31.V.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 226/2011г. 4-то г.о. ГК, Определение № 366 от 19.V.2011г. на ВКС по т.д. № 994/10г. 1-во г.о., ТК и В Определение 1

№ 665 от 04.ХІ.2019г. по ч.т.дело № 2390 от 2019г. на II т.о. на ВКС ).

Сочи се, че процесното вземане произтича от сключен на 14.ІІІ.2015г. Договор за потребителски кредит № 4000023650 между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и Р. В. Х., съгласно който кредиторът предоставил целеви кредит за закупуване на стоки в размер на 1 141.91лв., която сума ответницата се задължила да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 15.ІХ.2015г. (чл.11.2 от Договора) на равни месечни вноски, всяка в размер на 167.68лв., като последната погасителна вноска била изравнителна и била в размер на 204.02лв.

Съгласно Договора - към датата па подписването му, страните се били уговорили Кредитополучателят(ответницата) да плати на Банката общата сума в размер на 1 224.12лв.

Сочи се, че съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 3.87%., а в случай на просрочие - по силата на чл. 9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието.

В чл.11.2 от Договора бил инкорпориран и погасителния план към него, по силата на който първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 15.ІV.2015г., а последната - 15.ІХ.2015г.

Моли се съда, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Р. В. Х., в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № 4000023650 от 14.ІІІ.2015г. , дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **** суми - присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 197/2016г. по описа на Районен съд Харманли , а именно:

134.42лв. - представляваща неизплатена главница; 3.07лв. - лихва (обезщетение) за забава, начислена за периода от 15.ІІІ.2015 г. до 23.ІІІ.2016г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението 01.ІV.2016г. до окончателно погасяване на дълга.

Претендира се присъждане на разноски, както по заповедното, така и по исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата Р. Х., чрез пълномощника адв. З. Д. при АК Варна е депозирала отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.

В отговора на исковата молба е заявено твърдението, че ищецът няма правно основание да предявява настоящата претенция, доколкото се позовава на договор за потребителски кредит между „Ти Би Ай банк“ ЕАД и ответницата.

Пълномощника на ответницата счита, че от представените писмени доказателства ставало ясно, че липсва по делото приключено производство по изпълнение на вземането по отношение на ответницата. На практика преди прехвърляне на вземането през 2018г. по данни на ищеца, не били предприети мерки за установяване на вземането по нито един от способите на ГПК(изпълнителен лист,заповед за изпълнение и др.). с оглед на това ищецът (или неговия правоприемник), били загубили правото да предявят претенцията си - поради изтекла давност на вземането (от 14.ІІІ.2015г.),която била настъпила на 14.ІІІ.2020г. Ищецът не можел да се позове като начална дата от датата на прехвърлянето, но дори и оттогава била настъпила давността на вземането .

В отговора на исковата молба се твърди , че процесния договор бил сключев в нарушение на Закон за потребителския кредит - поради нарушаване на клаузите на неравнопоставеност. Такива се явявали клаузите за т.нар. възнаградителна лихва и др.,които противоречали на закона и били достатъчно основание за неговото провъзгласяване като нищожен на това основание.

Сочи се, че по делото липсвали данни за извършено някакво погасяване,за привеждане на неизпълнението на договора в действие - предприемане на действия за събиране на вземането.

Претендира се присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

От приобщените по делото писмени доказателства (представените от ищцовата 2 страна), неоспорени от ответника се установява, че на 14.ІІІ.2015г. в гр. Сандански е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит между ответника Р. В. Х. (като кредитополучател) и “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК **** (като кредитор), съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1141.91лв., с краен срок на погасяване -15.IX.2015г., който бил изцяло усвоен съгласно уговореното.

Не се спори, че на 12.ХІІ.2018г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.VІІІ.2018г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК **** и ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. По силата на този договор вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 400023650, сключен между “Ти Би Ай Банк” и ответницата Р. В. Х., било прехвърлено в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 197 по описа на Районен съд Харманли за 2016г. (разпечатка от деловодната система) се установява, че въз основа на Заявление с вх. № 1988/01.IV.2016г. депозирано от “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ****, съдът е издал Заповед № 98 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.IV.2016г. за сумата от 134.42лв. - представляваща неизплатена главница; 3.07лв. - лихва (обезщетение) за забава, начислена за периода от 15.ІІІ.2015г. до 23.ІІІ.2016г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението 01.ІV.2016г. до окончателно погасяване на дълга и 325лв. съдебни разноски.

На 23.ІV.2025г. по заповедното произовдство е постъпило Възражение на основание чл. 414 от ГПК, от длъжника Р. Х. (ответник по настоящото дело) вх. № 260351/ 22.ІV.2025г. С писмо вх. № 260479/13.VІІІ.2025г. изпратено от ЧСИ Н*М* рег.№ 841 , по делото е постъпила Покана за доброволно изпълнение и известие за доставяне от които се установява , че на 17.ІV.2025г. книжата до длъжника Х. са получени от А*М*А* - син. С Определение № 260003/ 25.VIII.2025г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото - по искане на ищцовата страна е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението на която съда кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно. От това заключение на вещото лице Д.Б. се установява, че потребителския кредит е целеви потребителски кредит за закупуване на стока с общ размер 1 141.91лв. (без начислени лихви и такси). Цялата стойност на кредита възлизала на 1 224.12лв. От заключението се установява, че кредитополучателя (ответника) не е изпълнил изцяло задължението си по кредита , като не е заплатил главница в размер на 134.42лв. От предоставените данни от цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вещото лице установило, че длъжника с плащанията си от 1 116.96лв. е погасил главница в размер - 1 076.00лв., договорна лихва в размер на 13.70лв. и наказателна лихва в размер на 27.26лв. Лихвата за забава върху просрочената главница изчислена за периода от 15.III.2015г. до 23.III.2016г. възлизала в размер на 14.02лв. Непогасена договорна лихва нямало.

От приобщеното в хода на производството, заверено като препис ксерокопие на Изпълнително дело №20168410405029 на ЧСИ Н*Л*М* се проследява хронологията на предприетите изпълнителни действия, след като кредитора се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 98/ 01.ІV.2025г.и Изпълнителен лист № 186/ 01.ІV.2016г. , издадени по ч.гр.д. №197 по описа на Районен съд Харманли за 2016г. изводи:

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни Предявен е положителен установителен иск - с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които е издадена, по-рано във времето, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 98/ 01.ІV.2025г.и Изпълнителен лист № 186/ 01.ІV.2016г. , издадени по ч.гр.д. №197 по описа на Районен съд Харманли за 2016г.

В срока за възражение - след връчването на поканата за доброволно изпълнение , е постъпило такова от длъжника , което е обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на иска , предявен в указания му от съда едномесечен срок. Последният е допустим, родово и местно компетентен да го разгледа е Районен съд Харманли и същия 3 следва да бъде разгледан по същество.

За да се уважи предявената искова претенция , ищецът следва да докаже обстоятелствата по съществуването на валидно договорно правоотношение между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответника, възникнало на основание описания в исковата молба Договор за потребителски кредит между ответника и “Ти Би Ай Банк” ЕАД, , както и съдържанието на описаните от ищеца договорни клаузи; че на кредитополучателя са предоставени Общите условия преди сключване на договора за кредит и ответникът се е съгласил с тях; че заемодателят е предоставил на заемополучателя договорената заемна сума, настъпилата изискуемост на процесните задължения, както и техните размери; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението; наличието на валиден договор за цесия, сключен между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК **** и ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в който са включени и процесните вземания спрямо ответника; че цедентът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията; размера на претендираните вземания. Ответникът следва да докаже наведените с отговора на исковата молба правопогасяващи възражения.

От страна на ответника не се оспорва заявеното с исковата молба наличие на валидно правоотношение между него и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, по силата на което, му е отпуснат потребителски кредит за закупуване на стока с общ размер 1 141.91лв. Това се установява и от заключението на приетата по делото Съдебно счетоводна експертиза.