Определение № 427 от 26.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 398/2026
- Вид
- Определение № 427
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 510 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 613а, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 630, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 710 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 427 гр. София, 26.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20261001000398 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 18.05.2026 г. на „Атлас – 06“ ЕООД срещу определение № 90145/13.05.2026 г. по т. д. № 91/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлена молбата на същия да бъде конституиран като процесуален субституент на кредитора „Гама 2018“ ООД.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че молителят няма право на участие в производството по несъстоятелност като процесуален субституент на кредитора „Гама 2018“ ООД.
Поддържа се, че въз основа на постановление по чл. 510 ГПК молителят има право да събере вземането на „Гама 2018“ ООД, прието в производството по несъстоятелност. Поради това имал право на участие в това производство, както и във всяко друго с цел събиране на вземането.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:
С решение от 10.10.2019 г. по т.д. № 91/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград на осн. чл. 630, ал.
1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност спрямо „Лъки Проект“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2018 г., по искане на длъжника.
С решение от 8.10.2021 г. на осн. чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му и е постановено започване на осребряването на имуществото.
С определение от 8.05.2020 г. по чл. 692 ТЗ са одобрени изготвените от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР на 27.11.2019 г., и списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 6.01.2020 г., като са оставени без уважение възраженията на кредитора „Гама 2018“ ООД.
Сред вземанията по така одобрените списъци фигурират и следните: 1) на кредитора „Гама 2018“ ООД – в общ размер на 540 000 лв., от които 450 000 лв., представляваща неплатена цена по договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 10.12.2018 г., и сумата 90 000 лв. – неустойка по същия договор; и 2) на кредитора „Атлас – 06“ ЕООД – за сумата 5 013,36 лв., представляваща неплатено възнаграждение по неформален договор за извършени СМР и по фактура № 1309/31.05.2019 г.
С молба с вх. № 90066/8.04.2026 г. кредиторът „Атлас – 06“ ЕООД /в несъстоятелност/ е поискал да бъде конституиран като процесуален субституент на кредитора „Гама 2018“ ООД в 1 производството по несъстоятелност. Посочил е, че с изпълнителен лист от 6.10.2023 г. по т.д. № 538/2022 г. на САС „Гама 2018“ ООД е бил осъден да му заплати сумата 389 380 лв., представляваща стойността на имоти, внесени като непарична вноска в капитала. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20238900400939 на ЧСИ Б. В., в хода на което било насочено изпълнението върху вземанията на „Гама 2018“ ООД срещу „Лъки Проект“ ЕООД, предявени и приети в настоящото производство по несъстоятелност, за което на 9.11.2023 г. било връчено запорно съобщение на синдика на „Лъки Проект“ ЕООД. На 16.11.2023 г. синдикът на „Лъки Проект“ ЕООД е съобщил на съдебния изпълнител, че тези вземания вече са били цедирани от „Гама 2018“ ООД на „Атлас – 98“ ООД с договор за цесия от 15.09.2023 г. По предявен от синдика на „Атлас – 06“ ЕООД иск по чл. 135 ЗЗД този договор за цесия бил обявен за относително недействителен с влязло в сила решение от 3.01.2025 г. по т.д. № 4/2024 г. на ОС – Благоевград, потвърдено с решение от 3.07.2025 г. по т.д. № 248/2025 г. на САС. С постановление от 6.04.2026 г. на ЧСИ на осн. чл. 510 ГПК запорираното вземане на „Гама 2018“ ООД към „Лъки Проект“ ЕООД било възложено за събиране на „Атлас – 06“ ЕООД. Към молбата са приложени постановлението по чл. 510 ГПК, както и решение от 3.01.2025 г. по т.д. № 4/2024 г. на ОС – Благоевград, и решение от 3.07.2025 г. по т.д. № 248/2025 г. на САС.
С обжалваното определение от 13.05.2026 г. съдът е отхвърлил искането на „Атлас – 06“ ЕООД по молбата от 8.04.2026 г. Приел е, че възлагането на процесните вземания за събиране по реда на чл. 510 ГПК не дават основание на молителя за конституиране като процесуален субституент на „Гама 2018“ ООД. Посочил е, че ако това се случи молителят би придобил и права, които принадлежат само на кредиторите в несъстоятелността /като напр. правото да свиква събрания на кредиторите/, а освен това – молителят ще има двойно качество в производството, доколкото сам е кредитор с приети вземанията.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното от правна страна:
Според чл. 613а, ал. 3 ТЗ извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Обжалваемостта на определенията е уредена в чл. 274, ал. 1 ГПК и тя важи за актове, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или за които е изрично предвидена обжалваемост. Настоящото определение от 13.05.2026 г. е такова по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като прегражда възможността за участие на жалбоподателя в производството по несъстоятелност като процесуален субституент на кредитор с прието вземане в хипотезата на чл.
510 ГПК. Ето защо определението е обжалваемо. Доколкото обаче първоинстанционният съд е посочил, че е необжалваемо и поради това не го е връчил на молителя, то срокът за обжалването му не е започнал да тече, вследствие на което частната жалба не е просрочена. Следователно, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Приетото от първоинстанционния съд не съответства на смисъла и съдържанието на института „възлагане на вземането за събиране“ по реда на чл. 510 ГПК, извършено с процесното постановление от 6.04.2026 г. на съдебния изпълнител.
Изяснено е в правната теория /вж. Ж. Сталев, БГПП, изд. 2020 г., стр. 1177 – 1180/, както и в задължителната тълкувателна практика на ВКС /вж. мотивите към т. 5 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС – ОСГТК/, че: „Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице – да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на сумите. Процесуалната последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение от третото лице, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК.“.
Възлагателното постановление по чл. 510 ГПК създава легитимация на взискателя да изиска 2 плащане от третото лице – длъжник по запорираното вземане. Ако вземането е възложено за събиране, взискателят придобива правомощието да упражни правата на своя длъжник от свое име за негова сметка /т.е. като субституент/, като извърши всички необходими действия за това.
Какви действия са необходими зависи от това дали за вземането вече съществува изпълнителен титул или такъв тепърва следва да се създаде. В случай, че вземането не е въобще съдебно предявено, то взискателят има право да проведе цялото съдебно и изпълнително производство до окончателното събиране на вземането. Видът на тези производства не е ограничен – на разположение на взискателя са всички предвидени в законодателството съдебни и изпълнителни процедури. Това означава, че взискателят може да образува както съдебни и изпълнителни производство по общия ред на ГПК, така и да инициира производство по несъстоятелност срещу третото лице – длъжник по запорираното вземане. В подобни хипотези той действа като процесуален субституент, което изисква и задължителното участие на носителя на вземането /длъжника на взискателя/ съобразно чл. 26, ал. 4 ГПК.
В случай, че такива съдебни и/или изпълнителни производства вече са образувани от неговия /на взискателя/ длъжник, то взискателят може да се включи в тях, като придобива надмощно процесуално положение спрямо своя длъжник, който се лишава от възможността да извършва действия по разпореждане с предмета на спора, а и не може да се снабди с изпълнителен лист или да получава плащания по вземането. Така, ако в полза на длъжника на взискателя вече е издаден изпълнителен лист за вземането, то само взискателят може да упражнява правата по него – да образува изпълнително производство или да встъпи във вече образувано изпълнително производство. Възможността за встъпване във вече образувани производства е несъмнена – след като взискателят може да направи по-голямото /изначално да инициира образуване на производство/, то може и по-малкото /само да встъпи във вече образувано такова/.
По същия начин стои въпроса и по отношение на производство по несъстоятелност. Взискателят може да упражни правата на своя длъжник, инициирайки производство по несъстоятелност срещу неговия длъжник, а може и да встъпи във вече образувано производство по несъстоятелност. И в двете хипотези взискателят може да упражни всички процесуални права, принадлежащи на неговия длъжник в производството по несъстоятелност срещу длъжника на длъжника му, доколкото тези права са насочени към една крайна цел – събиране на предявеното и прието вземане, върху което е наложен запор. Действително, в подобна хипотеза синдикът би следвало при отредена в разпределението сума за това вземане да преведе същата по сметката на съдебния изпълнител, наложил запора, за което не е нужно участието на взискателя в производството. Тогава обаче взискателят би се лишил от възможностите за процесуална защита срещу действията на синдика и съда – напр. относно обжалването на сметката за разпределение, както и относно всички действия по осребряване на имуществото. В това именно се състои и интересът на взискателя от участие в производството по несъстоятелност като процесуален субституент. Както и в исково или изпълнително производство – участието на взискателя като субституент има надмощно положение спрямо носителя на вземането, макар да не лишава последния от възможностите за подаване на възражение или оспорване на съответните актове на органите на несъстоятелността.
В конкретния случай въз основа на процесното постановление по чл. 510 ГПК жалбоподателят е доказал легитимацията си да събере процесното вземане, прието в производството по несъстоятелност, открито спрямо „Лъки Проект“ ЕООД. Ето защо той може да встъпи в образуваното производство по несъстоятелност, като процесуален субституент на носителя на вземането „Гама 2018“ ООД и да упражнява неговите права в процеса. Ирелевантно е, че жалбоподателят на собствено основание е кредитор с приети вземания в същото производство.
С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да се отмени, а искането за конституиране - да се уважи.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 90145/13.05.2026 г. по т. д. № 91/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, и вместо това постановява:
КОНСТИТУИРА „Атлас – 06“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – 101729008 като 3 процесуален субституент по чл. 510 от ГПК на кредитора „Гама 2018“ ООД с ЕИК – 205086184 за събиране на вземанията на последния в производството по несъстоятелност, открито спрямо „Лъки Проект“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – 205395464, включени в списъка на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети вземания, обявен в търговския регистър на 27.11.2019 г. и одобрен с определение от 8.05.2020 г., обявено в търговския регистър на 11.05.2020 г.
Разпечатката съдържа 35 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/921d88b8-1dcf-4bdc-9f8c-6c5b7047ff35