Решение № 244 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300502677 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК, чл.

79 от ЗЗД, чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от О. К., чрез юрк. Х., против Решение № 3010/03.07.2024г., постановено по гр.д.№ 4842/2023г. от Районен съд Пловдив, XIX гр.с., с което са отхвърлени предявените искове против Ц. Р. Д. с ЕГН: **********, адрес: гр. *****, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 789,59 лв. – главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 11.02.2020 г. до 06.01.2023г. за обект на потребление гр. *****, обезщетение за забава в размер на 77,92 лв. за периода от 30.04.2020 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.01.2023 г. до окончателното изплащане , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 625/2023 г. на РС-Пловдив. Моли да бъде 1 отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Ц. Р. Д. с ЕГН: **********, адрес: гр. *****, чрез назначения особен представител адв.А. Б., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Ц. Р. Д. е заведена искова молба по чл.415 от ГПК, с която посочва, че ответникът е потребител на доставяни от ищеца услуги за имот в гр. *****. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период е определено служебно по 5 куб. м. за двама обитатели, поради липса на измервателно устройство. Вземанията са претендирани по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 625/23 г. Заповедта е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Изтъква се още, че облигационната връзка между страните е възникнала в момента на възникване на наемното правоотношение между Ц. Р. Д. и ОП „Жилфонд”. Позовава се на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ, затова, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги като изрично препращане не се нрави към ЗС, поради това ползвател не е само лице притежаващо вещно право на ползва, а може да бъде и лице по наемно правоотношение.

Ищцовото дружество се позовава и на чл.2 ал.3 от ОУ на ВиК оператора, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., че "потребител" може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора.

В случая, отчетът в имота на потребителя е бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 1 1.08.2014 г. - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за 2 нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофициране жилище на всеки обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Начислявано е количество вода за двама обитатели - 10 куб.м. Вписаният водомерен номер ***** в приложените карнети представлява системен номер към партидата на ответника, той не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. Посочва се, че задължение на абоната е да подмени и/или монтира индивидуално измервателно устройство-водомер във водоснабдения имот. На ответника на 07.10.2019г. е било връчено Известие за нередовен водомер, с което същият се задължава да монтира водомерно устройство на имота, това задължение не е изпълнено от него. Известието е подписано и прието лично от същия и връчването се е извършило на водоснабдения имот. Този факт обуславял извода, че същият е признал ползването на ВиК услуги за имота и е бил запознат с методиката на инкасиране (отчет) за имота и не е възразил по тези обстоятелства.

Към исковата молба прилага Справка за водомерите на абоната Ц. Р.

Д.; Справка за задължения - обобщена; Опис на фактури по делото; Известие за нередовен водомер; Копие от карнети за процесния период; Декларация съгласие от кмета на Община - ****.

Ответникът Ц. Р. Д., чрез назначения особен представител адв.А. Б., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който взима становище, че не е собственик, нито ползвател на имота. Относно представената декларация от Кмета на Община ****, посочва, че е с дата 05.12.2022г., а периодът за който се търси сумата е от 11.02.2020г. до 06.01.2023г. Затова, ако се приеме, че има такова съгласие, то същото е само за времето от 05.12.2022г. до 06.01.2023г.

Освен това оспорва декларацията, тъй като в същата фигурира името на кмета на Община ****, а е подписана от друго лице. На следващо място, въвежда възражения, че оспорва подписите в карнетите, приложени за служебно вписвани кубици вода, която трябва да се плати. Досежно известието за нередовен водомер от 07.10.2019г., заявява, че оспорва подписа, положен за абонат в представеното Известие за нередовен водомер. Поддържа, че същият не е на Ц. Д., а представеното известие е съставено за нуждите на делото.

Съпоставяйки подписите на потребител, положен в карнета и този в 3

Известието от 07.10.2019г., същите са съвсем различни. Оспорва и доказателствената сила на представените карнети.

В хода на производството е приложена изпратената в цялост преписка с вх.№ 21735/26.02.2024г. от ОП“Жилфонд" - ****, която касае наемното правоотношение с ответника Ц. Р. Д., за общинско жилище с адрес - гр. *****.

В съдебно заседание на 03.06.2024г. е разпитана допуснатата до разпит св.М. Й., служител на „В и К“ ЕООД през 2019г. и която е отчитала показанията на водомера за имота само за периода от м.юни, 2019г. до м.ноември, 2019г. Същата е казала, че карнетът е изписан с нейния почерк.

Констатирано е, че измервателният уред е негоден за употреба. Там, където е подипсът на клиента се е подписал представителят, който ми е отворил вратата на имота. Заявила е, че не знае колко човека живеят вътре в имота и няма как да пита затова, понеже тя е направила проверка само на измервателния уред.

Районният съд, с обжалваното решение, за да отхвърли исковата претанция, излага основни съображения, че тъй като се оспорва качеството на потребител на ответника, следва, на първо място да се установи налице ли е връзка между процесния имот и Д. в заявения период, произтичаща от притежание на пълни или ограничени вещни права върху него. Предвид постъпилата преписка в цялост, е наложен извод, че ответникът не е собственик на имота и не притежава правото на ползване върху него, а има качеството на наемател. За да възникне задължение за същия да заплаща цената на представените в него услуги от ищеца е необходимо да е налице поемане на това задължение от негова страна спрямо общината като собственик и ищеца като доставчик. Аргументира, че по делото не се установяват такива данни. Наред с това, задължението е определено служебно поради неизправен водомер. От представените от ОП „Жилфонд“ документи не се е установило настаненото лице да е поемало задължение към собственика на имота да подменя водомера.

С въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД са направени възражения, че Районният съд неправилно е счел, че ответникът не притежавала качеството на потребител на ВиК услуги, тъй като същият не е била собственик или ползвател на имота обект на инкасиране. Посочва, че приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 4

14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Облигационното отношение между страните е възникнало въз основа на публично известните Общи Условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.

1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-027/ от 09.06.2006 г. Позовава се на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г., с която разпоредба е предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е заложена и в чл.2 ал.1 т. 1 и т.2 от ОУ на ВиК оператора. На следващо място в § 1, т. 2, б.

"а" от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги като изрично препращане не се прави към ЗС, поради това ползвател не само лице притежаващо вещно право на ползва, а може да бъде и лице по облигационно отношение в случая на наемно правоотношение. Поради това, съгласно чл.2 ал.3 от ОУ на ВиК оператора, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. гласи, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора. Това съгласие е станало видно от подписаната Декларация - съгласие от кмета на Община ****, която се отнася за всички възникнали наемни правоотношения, включително и за заварените такива при подписването на същата.

Поддържа също, че Районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.3 от Наредба №4, като е счел, че под използвания термин „ползвател” се отнася само за притежание на вещни права. Поддържа, че под „ползвател“ се разбира и лице, за което е възникнало облигационно отношение за ползване на водоснабдения имот - в случая налице е наемно правоотношение. Не оспорва, че в ЗС под ползвател се разбира притежател на вещни права, но в случая, приложимата към случая нормативна уредба не препращала изрично към разпоредбите на ЗС, що се касае до определянето на качеството на потребител на ВиК услуги. Също така в приложимата по аналогия съдебна практика на ВКС, ТР №2 от 17.05.2019г. по т.д. 2/2017г. на ОСГК относимо към потребителите на топлинна енергия, се казва, че „...трети 5 лица ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия към топлопреносното предприятие ....“.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгл.чл.198о /Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г./ ал.1 - Стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. По силата на §1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ – „Потребители“ са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.