Решение № 16122 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16122 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110116246 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ч.

В. П. главни кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1842,41 евро (3603,45 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. № 4354 период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 458,95 евро (897,63 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г., сумата от 22,54 евро (44,09 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,99 евро (11,72 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу ответника И. Д.

Г. и евентуални кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1842,41 евро (3603,45 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. № 4354 период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 458,95 евро (897,63 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г., сумата от 22,54 евро (44,09 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,99 евро (11,72 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г.

1

Ищецът твърди, че между него и Ч. В. П., който бил собственик на имота не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което ответникът се е обогатил неоснователно с ползваната топлинна енергия в имота. Посочва, че в сградата е извършвана услуга дялово разпределение от страна на „Бруната“ ООД, като за имота били издадени изравнителни сметки. Твърди, че другият ответник И. Д. Г. е владелец на имота, като той също не бил подписал договор с ищеца. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от двамата ответници.

Ответникът Ч. В. П. признава, че е придобил имота във основа на публична продан и постановление за възлагане от ЧСИ влязло в сила на 06.06.2015 г. Посочва, че след постановлението за възлагане другият ответник предявил иск по чл. 19, ал. 3 срещу бившите собственици, като изпълнителното производство е било спряно, а ответникът Ч. В. П. не бил въведен във владение на имота. Впоследствие искът на И. Д. Г. е бил отхвърлен, като определението с допуснатото обезпечение е било отменено.

Посочва, че И. Д. Г. е предявил и срещу него иск за собственост на процесния имот. Твърди, че до 30.10.2023 г. ответникът И. Д. Г. е владял процесния имот, когато владението окончателно е било предадено на Ч. В. П.. Счита, че доколкото се претендира вземане на основание неоснователно обогатяване, то обогатилото се лице е това, което е ползвало топлинната енергия за процесния имот, а именно другият ответник. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на главните искове на ищеца и присъждането на сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба другият ответник И. Д. Г. оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е пасивно легитимиран по предявените искове, доколкото не е бил клиент на ищеца.

Оспорва да е владял процесния имот в процесния период, както и да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Възразява ищецът да е отправял покани за заплащане на суми за топлина енергия, съответно да е изпаднал в забава. Счита, че спрямо него не следва да се прилагат общите условия на ищеца, доколкото двете лица не се намират в облигационна връзка. Оспорва всички предявени искове по размер, доколкото счита, че начислените суми не са начислени правилно. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание вр. чл. 59 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.

2 липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

По искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.

Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Страните не спорят, а и от представеното Постановление за възлагане от 03.04.2014 г., издадено по ИД № 2010***0404915 по описа на ЧСИ С.Я., рег.

№ *** при КЧСИ, влязло в сила на 16.06.2015 г., вписано в Служба по вписванията София на 18.06.2015 г. (л. 61-62 от делото) се установи по безспорен начин, че ответникът Ч. В. П. е бил собственик на процесния имот в исковия период като купувач от публична продан, като преди това собственици на този имот са били М.И.Р. и Ц.И.Р..

Не се спори и че имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди.

Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за 3 исковия период не е бил подписван и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.

За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е спорно между страните и се потвърждава от представения акт за собственост.

От страна на ищеца е следвало да се установи при условията на пълно и главно доказване доставката на топлинна енергия в соченото количество и че същата е потребена именно от ответника.

От приетите писмени доказателства и заключенията на допуснатите СТЕ и ССЕ се установи, че в исковия период ищецът е доставил топлинна енергия, която възлиза на претендираната с исковата молба сума за топлинна енергия.

По делото обаче не е установено при условията на пълно и главно доказване, че доставената до процесния имот топлинната енергия е потребена именно от ответника Ч. В. П.. Напротив, установи се, че след като е придобил процесния имот на 16.06.2015 г. с влизане в сила на посоченото постановление за възлагане, изпълнението по цитираното ИД № 2010***0404915 е било спряно с Обезпечителна заповед от 17.05.2015 г. по ГД № 1055/2015 г. по описа на СГС като обезпечение на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който И. Д. Г. е предявил срещу М.И.Р. и Ц.И.Р., а с Обезпечителна заповед от 15.01.2019 г. по ГД № 396/2019 г. по описа на СГС като обезпечение на иска по чл. 79 ЗС, вр. чл. 124 ГПК, който И. Д. Г. е предявил срещу Ч. В. П., е постановено спиране на въвода във владение в процесния имот, насрочен по ИД № 2010***0404915.

От приетия по делото Протокол за въвод във владение по ИД № 2010***0404915 се установи, че ответникът Ч. В. П. е получил владението на процесния топлоснабден имот едва на 30.10.2023 г. – в края на исковия период.

След като ответникът Ч. В. П. не е бил във владение на процесния топлоснабден имот през исковия период, същият не е имало и как да го ползва, респ. да ползва доставената в същия топлинна енергия, съответно не се явява и материално легитимиран да отговаря за тези задължения.

Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване топлинна енергия да е била потребена от ответника. Обстоятелството, че ответникът е собственик на имота не променя този извод, тъй като претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в случая е обстоятелството обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца, като е ползвал топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.

4

След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от страна на ответника, то предявеният срещу него иск не е доказан по своето основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия размер.