Определение № 1867 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1867 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900863 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Авис България” ЕООД, чрез пълномощника му адв. Гл. Датова от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 74/01.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 687/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 3 търговски с-в, с което е потвърдено решение № 738/07.06.2023 година, постановено по т. д. 857/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-5 с-в, с което са уважени предявените от „Уно Моменто” ООД срещу „Авис България” ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) 44892 лв. - платена на отпаднало правно основание поради разваляне на договора за недоставена стока по проформафактура № 17/07.10.2020 г. на стойност от 89784 лв. с ДДС и основание за плащане - замразено пилешко филе произход Бразилия; 2) 67299,16 лв. платена на отпаднало правно основание поради разваляне на договора за недоставена стока по проформа-фактура № 19/05.11.2020 г. на стойност от 90299,16 лв. с ДДС и основание за плащане - замразен обезкостен свински 1 джолан Полша, ведно със законната мораторна лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане;

3) 411,54 лв. - законна мораторна лихва върху главницата от 44892 лв. и 4) 616,96 лв. - законна мораторна лихва за забава върху главницата от 67299,16 лв., изтекли за периода от 09.04.2022 г. до 11.05.2022 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е необосновано – макар и от събраните по делото доказателства да се установявало правнорелевантното обстоятелство, че доставките по процесните два договора за търговска продажба на хранителни стоки да са осъществени изцяло, въззивният съд е достигнал до незаконосъобразния фактически извод, че продавачът по двете договорни правоотношения не е изпълнил изцяло насрещно поетата престация – да достави на купувача стоките, предмет на двата договора за търговска продажба, в количеството, което е уговорено. Счита, че апелативният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради неправилното съждение, че не е подаден в законоустановения срок писмен отговор на допълнителната искова молба, не е разгледал релевираните в него правни доводи за неоснователност на предявените искове.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1. „При неформалните търговски сделки за покупко-продажба следва ли приложение на намерят общите правила на Търговския закон за търговската продажба за уговорките между страните, и съдът задължен ли е да се съобрази с тези правила и да ги обсъди в мотивите на решението, като обвърже твърденията на страните и косвените писмени доказателства, отразяващи техни отделни уговорки? При липса на конкретни писмени уговорки между търговците правилно ли е съдът да приема за неосъществили се фактите, за които няма писмени документи или прилага общите правила на закона? Обвързан ли е съдът със задължение да съобрази материалния закон, при липса на изрични писмени договорки или може да приеме фактите, за които няма писмено доказателство за неосъществили се между страните търговци, на които законът изрично позволява неформалност при договаряне?”; 2. „При липса на писмената форма в отношенията между 2 търговци следва ли да се приложи чл. 327 ТЗ, съобразно който срокът за плащане на цената е при получаване на стоката? Самото плащане на цената удостоверява ли получаване на стоката, при липса на „уговорено друго между страните”?; 3. „При липса на приета писмена форма в отношенията между търговци плащането на цената, след издаване на валидна и неоспорена данъчна фактура, приема ли се като релевантно доказателство за получаване на стоката, след като страните по сделката са избрали отношенията между тях да са неформални? В случай че не се приема, то в неформалните търговски отношения задължен ли е продавачът да се снабди с отделен от фактурата писмен документи за конкретно направена доставка? След като законът освобождава търговците от формалност в отношенията им, има ли право съдът да изисква писмено доказателство за доказване на даден факт, в случая на доставка, и при непредставянето му, при установени неформални отношение, да приеме този факт за неосъществил се?”; 4. „При липса на установено писмено начало в дадени търговски отношения съгласно чл. 293 ТЗ и при нередовно водено счетоводство на купувача кои са доказателствата, които биха били достатъчно на съда да установи приемане на стоката, при направени няколко плащания след издаване на фактура, за които не са представени доказателства по делото, че са направени като авансови?”; 5.

„Данъчна фактура, осчетоводена в счетоводството на продавача, достатъчно основание ли е за доказване изпълнението на задължението за предаване на стоката от продавача на купувача, при условие че по нея има плащане и че съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ между страните няма уговорено друго?”; 6.

„Данъчна фактура, осчетоводена в счетоводството на продавача, достатъчно основание ли е за доказване изпълнението на задължението за предаване на стока от продавача на купувача, при условие че по нея има плащане и че съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ между страните няма уговорено друго, и при условие че предадената стока подлежи на постоянен контрол от допълнителни органи - в случая Агенция по храните, и може да бъде проследена нейното местоположение във всеки един момент?”; 7. „При липсата на писмени документи по търговска сделка издаването на фактура от продавача и плащането на продажната цена по нея от купувача установява ли реалното предаване на стоката?”; 8. „При липса на писмени документи между страните-търговци и нередовно водено счетоводство на същите за установяване от една страна наличие на изпълнение, а от друга страна 3 направено възражение за неизпълнение с помощта на какви доказателствени средства съдът установява коя е изправната в спора страна?” (по тези материалноправни и процесуалноправни въпроса се твърди противоречи с формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС с решение № 71/8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; решение № 92/7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК; решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2009 г., I т. о., ТК; решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК; решение № 30/8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК; решение № 118/5.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК; решение № 211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК и решение № 109/7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК); 9. „При оспорване на писмени доказателства, в случая издадените от продавача фактури и търговски документи, следва ли да се открие нарочно производство по оспорването им?”; 10. „Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства - свидетелски показания? Ако е задължен да стори това, следва ли съдът да обсъди тези доказателства в тяхната цялост?”; 11. „Ако не възприема за достоверни показанията на свидетел, разпитан по делото, допустимо ли е само на това основание съдът да не ги обсъди въобще или трябва изрично да посочи защо ги приема за недостоверни?” и 12. „Налице ли е извършено от съда процесуално нарушение по делото и нарушено ли е правото на защита на страната поради липса на обсъждане на твърденията на страните в допълнителната искова молба и в постъпилия допълнителен отговор на искова молба, след като производството се развива по реда и правилата на търговските спорове, предвидени в чл. 365 и сл. от ГПК?” (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение № 447/18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2010 г., IV г. о., ГК; решение № 182/13.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 657/2018 г., III г. о., ГК; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК; решение № 118/11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК и решение № 22/4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2644/2018 г., IV г. о., ГК).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до 4 касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, като по този начин ги е възприел като свои, е счел, че отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването в дневника за покупките и продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - съгласно ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението за плащане.

Изяснил е, че по отношение на факта дали стоката, предмет на договора за покупко-продажба, е приета от купувача, с решения № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. и № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г., във връзка с разрешен правен въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата за покупко-продажба от купувача, включването в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит, е прието, че по аргумент на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажбата на родово определени вещи има правно значение на признание за получаването на стоката. Счел е обаче, че константно в съдебната практика, вкл. и в цитираната от въззивника (решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/ 2009 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. и др.) е изложено разбирането, че първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. В конкретния случай фактура № 54/07.10.2020 г. е издадена за цялото количество стока, заявена от купувача 20640 кг. замразено пилешко филе. Не било спорно, а и от доказателствата се 5 установявало, че стоката е платена от купувача с платежни нареждания от 08.10.2020 г., 09.10.2020 г., 10.10.2020 г. и 12.10.2020 г., всички с основание проформа фактура № 17/07.10.2020 г. (за сумата от 89784 лв. с ДДС). Според апелативният съд фактура № 54 е съставена със задна дата, тъй като последното плащане на стоката от 12.10.2020 г. е по проформа фактура № 17, а не по фактура № 54. Доколкото с представения търговски документ № 1807 ответникът твърди, че стоката по тази фактура е доставена на 07.10.2020 г., то не може да се обоснове аргумент по правилата на формалната и правна логика, че получаването и заплащането на стоката е мотивирано с проформа фактурата, а не с оригиналната фактура - именно тя е следвало да бъде отразена в счетоводството като документ, който установява доставката. Тъй като не било спорно между страните, че половината от заявеното количество 10320 кг. пилешко месо, е доставено от ответника, е следвало да се приеме, че купувачът е очаквал, че доставката ще бъде осъществена в пълен обем, поради което той е включил фактура № 54 в дневника за покупките.