Решение № 229 от 06.07.2020, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И Е № гр.

Ловеч, 06.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря........Петя Маринова…..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2501 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл.

106 ал. 3 във връзка с чл. 106 ал. 1, т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Постъпила е искова молба от А.В.Г.

***, чрез пълномощник адвокат М.Б., против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, за заплащане на сумата 6990.00 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране в размер на 6 месечни основни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на правоотношението – 24.02.2019 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност "главен експерт" в отдел „Административно и правно обслужване" в Районна здравноосигурителна каса-Ловеч. Със заповед № 1/21.01.2019 г. на управителя на НЗОК, служебното й правоотношение било прекратено на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител, с посочена причина за прекратяването: несъвместимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 - придобито и упражнено право на пенсия от държавния служител. На 24.01.2019 г. й било връчено предизвестие № 1/21.01.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение, а с посочената Заповед № 1/21.01.2019 г. на управителя на НЗОК, връчена на 24.01.2019 г., било прекратено служебното й правоотношение, считано от 24.02.2019 г.

Ищцата счита, че в случая е налице хипотезата на чл.106 ал. 1, т.

5 във връзка с ал. 3 от ЗДСл - ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години той има право да получи 6 месечни основни заплати. Твърди, че нито в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, нито преди това, към момента на придобиване и упражняване правото на пенсия, работодателят е начислил и изплатил някакво обезщетение.

Посочва, че тя е била служител в РЗОК-Ловеч от 03.07.2000 г. до момента на получаване на заповедта за прекратяване, т.е. твърди, че е работила през последните повече от 10 години - общо 19 години в същата администрация.

Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът Национална здравно-осигурителна каса да й изплати обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, а именно 6990 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на прекратяването - 24.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Асенова, с който е изразено становище за неоснователност на претенцията.

Изложени са съображения, че извън хипотезата на чл. 104 ал. 2 от ЗДСл, липсва правно основание за изплащане на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, което в случая е прекратено на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Предвиденото обезщетение по чл. 106 ал. 3 от ЗДСл е в случай на прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106 ал. 1, т. 5 от същия закон - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изтъква се, че ищцата не е информирала органа по назначаване за упражненото от нейна страна право на пенсия през 2016 г., като той е узнал за този факт едва с получаване на отговор с вх.№ 33-01-2/09.01.2019 г. от ТП на НОИ след отправено запитване. Ответникът счита също, че претендираното вземане е погасено по давност, на основание чл. 111 от ЗЗД, тъй като от реализиране на правото на пенсия от страна на ищцата до момента на предявяване на исковата молба са изминали повече от три години. В условията на евентуалност, в случай, че искът се приеме за основателен, ответникът застъпва становище, че ищцата като държавен служител, считано от 01.08.2012 г., съгласно Заповед № 3/31.07.2012 г. за назначаване, има право на обезщетение при пенсиониране в размер на 2 месечни основни заплати, тъй като е работила в същата администрация по-малко от 10 години.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат Б.. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като се присъди и лихвата за забава върху претендираното главно вземане за периода от 24.02.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, в размера, установен от вещото лице. В представени писмени бележки на процесуалния представител са изложени подробни съображения за основателност на претенцията.

Ответникът

Национална здравно-осигурителна каса /НЗОК/ се представлява от юрисконсулт Десислава Асенова, която моли за отхвърляне на исковата молба, като неоснователна и недоказана, при съображенията, изложени в отговора, евентуално исканото обезщетение да се присъди в размер на две основни месечни заплати. Относно акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава, счита, че в тази част исковата молба следва да бъде върната и производството прекратено, поради неотстраняване в срок на указаната от съда нередовност. В писмена защита доразвива съображенията си за неоснователност на претенцията. Направила е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност приложените по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори, а и от приложеното копие от трудова книжка № 18, серия Т № 462940, се установява, че ищцата А.В.Г. е работила по трудово правоотношение в Районна здравно-осигурителна каса /РЗОК/ – Ловеч от 03.07.2000 г.

На 01.08.2012 г., трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 325 ал. 1, т. 12 от КТ, т.е. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител /стр. 13 от трудовата книжка/.

Със Заповед № 3/31.07.2012 г. на Директора на

РЗОК-Ловеч, ищцата е била назначена на длъжността „Главен експерт“, с ранг IV младши, за държавен служител в РЗОК-Ловеч, „Обща администрация“, Отдел „Административно и правно обслужване на дейността“, считано от 01.08.2012 г., с основна месечна заплата – 855.00 лева. Това е видно и от приложеното копие от служебна книжка № 3 от 01.08.2012 г. на името на ищцата /стр. 7 от книжката/.

Със Заповед № 3/18.02.2019 г. на Директора на

РЗОК-Ловеч, основната месечна заплата на А.В.Г. е определена в размер на 1165.00 лева, считано от 01.01.2019 г.

С писмо изх.№ 33-01-1/03.01.2019 г., във връзка с настъпили промени в ЗДСл от 01.01.2019 г., Директорът на РЗОК-Ловеч е отправил запитване до ТП на НОИ-Ловеч относно наличие на упражнено право на пенсия от А.В.Г., тъй като е навършила необходимата възраст и притежава изискуемия осигурителен стаж, като същата е от служителите, назначени по служебно правоотношение.

От постъпилия отговор от ТП на НОИ-Ловеч

/писмо вх.№ 33-01-2/09.01.2019 г., е видно, че ищцата е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищцата е подала писмено уведомление до

Управителя на НЗОК, с вх.№ 94-01-2/07.01.2019 г., с което уведомила, че към влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., е в недопустимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 от ЗДСл, тъй като е упражнила правото си на пенсия по КСО, на основание чл. 68 от КСО.

Отправено е предизвестие № 1/21.01.2019 г. от

Управителя на НЗОК до ищцата, връчено на 24.01.2019 г., с което, на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е предизвестена, че след изтичане на едномесечното предизвестие, ще бъде прекратено служебното й правоотношение, на посоченото основание, считано от 24.02.2019 г.

Със Заповед № 1/21.01.2019 г. на Управителя на НЗОК, на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на ищцата, считано от 24.02.2019 г., поради несъвместимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 – придобито и упражнено право на пенсия от държавния служител. Заповедта е връчена на ищцата на 24.01.2019 г. В същата заповед е разпоредено да се изплати на лицето само обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

От представеното Разпореждане № ********** по протокол № N01481/14.12.2016 г. на ТП на

НОИ-Ловеч, е видно, че на ищцата А.В.Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.12.2016 г. пожизнено по чл. 68 ал. 1, 2 от КСО.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът преценява като обективно и компетентно изготвено, се потвърждава факта, че ищцата е работила през последните 10 години в РЗОК-Ловеч /от 03.07.2000 г. до 24.02.2019 г./, с общо прослужено време – 18 години, 7 месеца и 22 дни, а прослуженото време на ищцата като държавен служител е 6 години, 6 месеца и 25 дни /от 01.08.2012 г. до 24.02.2019 г./. Вещото лице е констатирало, че на ищцата не е начислявано и изплащано обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетение, поради придобиване право на пенсия на основание специален закон. От експертното заключение се установява, че размерът на обезщетението на ищцата при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на служебното й правоотношение, е както следва: на база 6 месечни основни заплати – 6990.00 лева, а на база 2 месечни основни заплати – 2330.00 лева. Обезщетението за забава върху главницата от 6990.00 лева за период от 24.02.2019 г. до датата на предявяване на иска /23.12.2019 г./ е в размер на 588.32 лева, а върху главницата от 2330.00 лева за същия период, обезщетението за забава е в размер на 196.11 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

106 ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Съгласно чл. 106 ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя. В чл. 106 ал. 3, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него.

Следователно, за да възникне правото на служителя да получи от работодателя обезщетение по чл. 106 ал. 3, изр. второ от ЗДСл в размер на 6 месечни основни заплати, трябва да са настъпили следните материални предпоставки: 1) ищецът да е работил по служебно правоотношение, което е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на прекратяването на служебното правоотношение; 3) да е работил в същата администрация през последните 10 години преди прекратяване на служебното правоотношение.

В случая се установи, че служебното правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 24.02.2019 г., на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл, поради несъвместимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 от същия закон /в редакцията ДВ, бр. 103 от

2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ – придобито и упражнено право на пенсия от държавния служител.

С Решение № 3/07.03.2019 г. на Конституционния съд на Република България (Обн., ДВ, бр.23 от 19.3.2019 г.), са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 7 ал. 2, т. 8 и чл. 103 ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн.,

ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с параграф 14, т. 1, 2 и 3, б. „а“ от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.).

Съдът намира за ирелевантен факта, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата е осъществено поради установената тогава несъвместимост държавният служител да продължи да работи по служебното си правоотношение след като е упражнил правото си на пенсия по чл.

Разпечатката съдържа 47 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/921b9f06-2bd1-4871-9c45-1fdce757b5cf