Решение № 517 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100500239 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени от В. Л. Д., с ЕГН **********, К. В. Д., с ЕГН ********** и Л. В. Д., с ЕГН **********, тримата с адрес: **********, действащи чрез адв.К. К., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Солун“ №8, против Решение №163/16.07.2024г. и Решение №231/14.11.2024г., постановени по гр.д.№20233120101071 на Районен съд Девня, с които са отхвърлени предявените от наследодателката на жалбоподателите-И. К. Д., с ЕГН **********, против ЗК “Прогрес“, с ЕИК 813143611, със седалище и адрес на управление: с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, представлявана от И.В.И., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Чаталджа“ №14Б, вх.“В“, партер, чрез адв.Д. П., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за плащане на сумата от 1040.58лв., представляваща неизплатена част от договорено арендно плащане в размер на по 45лв. на декар за стопанската 2020/2021г. и сумата от 203.18лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2022г. до 08.10.2023г., както и за връщане на сумата от 96лв., която е платена на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

В жалбата се излага, че атакуваните решения-основно и допълващо, са постановени на база погрешен анализ на доказателствата, при неправилно приложение на процесуалния и на материалния закон, и са необосновани. Сочи се, че по делото няма спор, че между ищцата 1 и наследодателка на жалбоподателите-И. К. Д., и ответната кооперация е сключен Договор за аренда №160 от 08.04.2019г., вписан в АВ-СВ гр.Девня като акт №248, том 1, дело №295/2019г., вх.рег.№860/08.04.2019г., с предмет възмездно ползване на собствената на Д. земеделска земя, с обща площ от 23.122 дка, находяща се в землището на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, който договор е прекратен, считано от 30.09.2021г. на основание чл.27, ал.1, т.3 от ЗАЗ по взаимно съгласие между страните, обективирано в Анекс от 18.11.2020г., сключен в гр.Девня. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че уговорката визирана в раздел 5 от договора, според която арендатора дължи арендно плащане, не по-късно от края на календарната 2021г., в размер на 25 % от дохода/добива на декар от арендна земя, предвижда изчисление на дължимото на база добива от всички обработваеми площи от ответника, а не само от тези, находящи се в землището на с.Стефан Караджа, защото няма как да се изчисли, съответно докаже, каква точно продукция е добита от това землище и на каква точно цена е реализирана добитата земеделска продукция. Сочи се, че по делото са представени множество идентични по смисъл и съдържание касаещи стопанската 2020/2021 година договори за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.Стефан Караджа, сключени между ответника и други физически лицаарендодатели. Сочи се още, че клаузата за размера на арендното плащане, е еднаква за всички арендни договори, включително и с тази от договора на ищцата, както и че в никой от договорите не съществуват клаузи и условия зависещи от членството на арендодателите в кооперацията. Твърди се, че тъй като в процесният договор за аренда не е упоменато, че при определяне на арендната цена ще се има предвид средния добив/доход от декар на база всички обработваеми площи от ответника и доколкото договора е сключен за конкретен имот, в конкретно землище, то следва, че средния добив/доход ползван за определяне на плащането по договора, трябва да е за конкретното землище, местност и масив, в които се намира процесния имот. Ето защо се поддържа, че при определяне на дължимото арендно плащане, е следвало да се ползва заключението на назначената по делото ССчЕ, според което средно рентно плащане за стопанската 2020/2021г. е в размер на 104.68лв./дка, от които до края на 2021г. са били изплатени 78.26лв./дка, а останалите на 05.04.2022г. Също така е следвало да се вземе предвид, че в полза на арендодателите М.М. П., И.В.И., И.К.П., В. Л. Д., М. Л. Д. и Ж.П.И., които по силата на идентични по съдържание договори за аренда с този на ищцата, са предоставили земеделски земи в землището на с.Стефан Караджа, за стопанската 2020/2021 година и като рентно плащане от ответника са получени по 110лв. на декар. Поддържа се, че за настоящия спор е ирелевантно, че ответника е организирал счетоводното си заприходяване по начин, който не позволява установяване на добив и доход от декар продукция през стопанската 2020/2021г. от отделните масиви, а води общо счетоводство за цялата площ на арендуваните земи, които кооперацията е ползвала през стопанската 2020/2021г. Оспорват се доводите на ответника, съответно мотивите на съдът, че по високият размер на арендно плащане от 110лв. на декар в полза на други арендодатели се дължи на изпълнение на решение на ОС на член-кооператорите в ЗК “Прогрес“ за извършване на авансово плащане на рента за следващата стопанска 2021/2022 година.

Твърди се, че ангажираните по делото доказателства установяват, че отказът да се заплати 2 пълният дължим размер на рента от 110лв. на декар, съставлява своеобразна санкция за предсрочното прекратяване на процесния договор за аренда. По отношение на претендираната като платена без основание сума в размер на 96лв. се твърди, че процесният договор за аренда не предвижда дължимост на средства за компенсиране на разходите за подготовка и подписване на договора. Твърди се, че в Анекса за прекратяване на договора за аренда, също няма клауза за заплащане на подобни разходи. Сочи се, е решение за такова компенсиране е взето от Управителния съвет на кооперацията в деня, когато са депозирани молбите на арендодателите Н.Д.Н., И.Д.В., Г.Д.Р., И. К. Д., Ж.Р.С. и М.В.С. за прекратяване на сключените от тях договори за аренда с ответника. Твърди се, че ответника не е извършил никакви действия по подготовката на прекратяването на процесния договор за аренда, както и че представените от него финансово-отчетни документи не удостоверяват извършени разходи, направени по повод прекратяването на конкретния договор с ищцата. Изложен е обстоен анализ на доказателствената съвкупност по делото, като са развити подробни съображения за неправилност на атакуваните съдебни актове, респективно за основателност на претенциите. С оглед горното, се моли за отмяна на решенията и постановяване на нови, с които да се уважат предявените искове, ведно с присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби. Оспорват се доводите на жалбоподателите, че за база при определяне на дължимото арендно плащане, следва да се ползват данни различни от тези заложени в счетоводството на кооперацията. Поддържа се от една страна, че счетоводството на кооперацията е водено редовно и в съответствие със ЗСч. и утвърдените счетоводни стандарти, като същото съдържа надлежна обобщена счетоводна информация. Сочи се, че обработваните масиви от кооперацията надхвърлят 115000 дка и е практически възможно да се складира, обработва и съхранява продукция по ниви, масиви и землища, като това не е и целесъобразно. От друга страна се поддържа, че представените договори с трети лица са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото касаят отделни и различни от процесното облигационни отношения. В този смисъл се твърди, че дължимият в полза на жалбоподателите размер на арендното плащане е надлежно изплатен и няма основание за допълнително такова. Твърди се още, че завишения размер на плащане в полза на трети лица, е на база взето решение на ОС проведено на 30.04.2022г. в с.Стефан Караджа, според което рентата за 2021г. е в размер на 65лв/дка и тя съответства на 25 % от дохода на декар. Със същото решение е прието плащане на авансова рента на стопанската 21/22г. в размер на 45лв./дка. Поддържа се, че доколкото процесният договор е прекратен, няма основание за авансово плащане в поза на жалбоподателите. По отношение на иска за връщане на недължимо платените 96лв., се поддържа че сумата е получена от ответника по фактура №988 от 12.11.2020г. и квитанция №73 от 12.11.2020г., ведно с касов бон, с посочено основание-такса за прекратяване на договор за аренда. Твърди се, че въпросната сума е заплатена доброволно от инициатора на прекратяването на договора и не подлежи на възстановяване, тъй като е компенсираща разходите за подготовка и подписване на договора за аренда/наем. Твърди се още, че основание за плащането на процесната сума е решение УС 3 на кооперацията, обективирано в Протокол №14 от 02.11.2020г., според което лицата искащи прекратяване на договори следва да заплатят направените разходи за пълномощно, скици, нотариус и служба вписванията, платени от кооперацията при сключване на договора за аренда в размер на средно 96лв. на договор. Сочи се, че по делото са ангажирани доказателства, удостоверяващи направените разходи във връзка с процесния договор за аренда на земеделска земя, а именно платежно нареждане за внесена д.т. от 10лв. към АВп. и нотариална такса 12лв. за заверка на договора за аренда, или общо 22лв., които имат компенсаторна функция за заплатени от страна на ответника разходи за подготовка на документи във връзка със сключването на договора за аренда. В допълнение се поддържа, че решенията на първоинстанционният съд са мотивирани задълбочено и всеобхватно, поради което се моли за потвърждаването им и за присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивниниците, чрез пълномощникът си, поддържат въззивните жалби и моли за уважаването на претенциите си, както и присъждане на разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият, чрез пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ЗК “Прогрес“ да заплати на ищците, в качеството им на наследници на И. К. Д., сумата от 1040.58лв, представляваща неизплатена част от договорено арендно плащане в размер на по 45лв. на декар за стопанската 2020/2021г. и сумата от 203.18лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2022г. до 08.10.2023г., както и за връщане на сумата от 96лв., която е платена на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор от 08.04.2019г. за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Девня като акт №248, том 1, дело №295/2019г., вх.рег.

№860/08.04.2019г., сключен между И. К. Д., като арендодател и ЗК “Прогрес“, като арендатор, на ответната кооперация е предоставено временното и възмездно ползване собствените на арендодателката земеделски земи обща плащ от 23.122дка., както следва:

Поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, местност “Дермен Кърши“, категория 3, НТП нива, с площ от 6.830 дка.;

Поземлен имот, с идентификатор ****** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, местност “Алмалъ Кулак“, категория 3, НТП нива, с площ от 5.602 дка. и Поземлен имот, с идентификатор ****** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, местност “Дере Кору“, категория 3, НТП нива, с площ от 3.191 дка. Сочи се, че по силата на този договор ответната кооперация е ползвала имотите през стопанската 2020/2021г., като с Анекс от 18.11.2020г., на основание чл.27, ал.1, т.3 от Закона за арендата, действието на договора е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 30.09.2021г. Твърди се, че съгласно 4 раздел 5 от Договора за аренда ответната кооперация дължи арендно плащане по банков път в размер на 25 % от дохода/добива на декар арендна земя, с падеж не по-късно от края на календарната 2021г. Твърди се, че за стопанската 2020/2021г., ответната кооперация е заплатила в полза на ищците сумата от 1502.82лв. или по 65лв. на декар като арендно плащане, а на други арендодатели е изплатила рента в размер на по 110лв. на декар.