Решение № 261158 от 12.11.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1485/2019
- Вид
- Решение № 261158
- Подписан
- 12.11.2020
- В сила
- 30.07.2021
- Състав
- ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал. 1-3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал. 1-3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал. 1-3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.35в · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 19, ал. 2 и 3 · Конституция на Република България
- чл. 19, ал. 2 и 3 · Конституция на Република България
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 60, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 7 · Конституция на Република България
- чл. 76, ал. 2 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр.София,
12.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав на петнадесети октомври година 2020 в открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева секретар:
Ваня Ружина като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1485 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно евентуално съединeни искове - предпочитан иск с пр. основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.
45 от ЗЗД, евентуални искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.
59 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищцeцът „У.Б.8“
ЕООД с ЕИК ******* представляван от Г.П.- управител, чрез адв.Р.
М. и адв.О.Т. -пълномощници е предявило при евентуално обективно съединяване някололко осъдителни иска, от които първия предпочитан иск срещу Република България представлявана от М. на Ф., с правно основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 7 от Конституцията на Р България за заплащане на сумата от 138 304.28 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от събрана такса в периода 01.01.2014г. до 09.08.2014г. въз основа на разпоредбата на чл. 35б от ЗЕВИ, която е обявена за противоконституционна, ведно с лихва за забава в размер на 42 150.20 лв., за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите. В условията на евентуалност ищецът претендира Република България, представлявана от М.НА Ф.да бъде осъдена да заплати на „У.Б.8“ ЕООД на основание чл. 55 ЗЗД сумата в размер на 138 304.28 лв., ведно със законна лихва за забава в размер на 42 150.20 лв., за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2019г. Предявен е при условията на евентуалност и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - Република България, представлявана от М.НА Ф.да заплати на „У.Б.8“ ЕООД сума в размер на 138 304.28 лв., ведно със законна лихва за забава в размер на 42 150.20 лв., за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г. Претендира сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятър. Ищцовото дружество продавало електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която е изкупувана от "Енерго-Про Продажби" АД съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия № 97 от 26.08.2009 г., сключен между ищцовото дружество и "Е.ОН България Продажби" АД. Твърди се, че "Енерго-Про Продажби" АД е изкупувало ежемесечно произведената електрическа енергия, на база издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011. Посочва, че ВяЕЦ на ищцовото дружество е присъединена към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД на основание сключен Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-242/08.10.2007- 3077/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., между ищеца и "Е.ОН България Мрежи" АД. Сочи си, че с нормата на чл. 35а от ЗЕВИ била въведена нова "такса", приложима единствено по отношение на производителите на енергия с енергиен източник вятър и слънце в размер от 20 на сто върху приходите от преференциалната цена за произведената електрическа енергия от възобновяем източник. Твърди се, че съгласно чл. 35б от ЗЕВИ таксата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения или от крайните снабдители.
Наведен е довод, че с Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС на РБ по к.д.
№ 1/2014 г. са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр.
109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ и същото е влязло в сила считано от 09.08.2014г. Твърди още, че ищецът издал на ЕПП Фактура № ********** от 31.01.2014 г. за сумата от 130 037,59 лв. с ДДС за произведената през м. януари 2014 електрическа енергия от неговата ВяЕЦ.
Твърди се, че на 24.02.2014 г. "Енерго-Про
Продажби" АД /ЕПП/ извършило плащане на дружеството ищец по Фактурата за м. 01/2014 г. за сумата от 108 364,66 лв. с ДДС, което представлява първоначалната сума за произведена електрическа енергия по преференциална цена, намалена с новата такса от 20%. По същия начин, през следващите месеци ищецът издавал съответните фактури за произведената електрическа енергия по преференциална цена, но получавал от ЕПП плащане, намалено с 20%, подробно описани. Заявява, че е претърпял преки и непосредствени загуби/вреди/ от неоснователно платени суми в общ размер от 138 304.28 лв. Поддържа се, че е налице противоправно поведение на длъжностни лица, съставляващи колективния държавен орган – Народно събрание, които се изразяват в приемането на противоконституционен закон –разпоредбите чл.35а –чл.35в ЗЕВИ и последващо бездействие – неуреждане на правните последици възникнали в резултат на прилагането на тези норми по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС в двумесечния срок предвиден в ПОДНС. Моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът Република България чрез М.НА Ф.в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция. Оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че процесиите такси са били събрани законосъобразно и на ищеца не се дължи обезщетение за заплащането им, защото КРБ съдържа забрана за придаване на обратно действие на обявените за противоконституционни разпоредби. По евентуалния иск, счита че не следва да отговаря за действията на народните представители, че действията им не са виновни и противоправни, оспорва наличието на причинна връзка. Претендират се сторените по делото разноски.
В открито заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.М. – САК поддържа предявените искове. Представя списък на разноски.
Възраженията на ответника Държавата чрез
МФ се поддържат от юрк.И..
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че ищцовото
„У.Б.8“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник-вятър.
По делото е приет неоспорен Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА-242/08.10.2007- 3077/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., сключен между ищцовото „У.Б.8” ЕООД и "Е.ОН България Мрежи" АД, съгласно който електрическата централа, находяща се в имот №*** по плана за земеразделяне на с.Камен бряг, Община Каварна, собственост на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на "Е.ОН България Мрежи" АД . /л.38 –л.40 от делото/ Приет е неоспорен Договор за изкупуване на ел. енергия произведена от възобновяем енергиен източник №97/26.08.2009г., сключен между ищцовото „У.Б.8” ЕООД, като производител, и "Е.ОН България Продажби" АД / от 10.09.2012г. преименувано на "Енерго-Про Продажби" АД/, като купувач, съгласно продавачът се е задължил да произвежда електроенергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – вятърна централа ВяЕЦ „Камен Бряг Север-3“ находяща се в землището на с.Камен бряг, Община Каварна срещу насрещното задължение на купувача да изкупува цялото количество произведена енергия на преференциални цени ./л.31-л.35 от делото/
От приобщената по реда на чл.192 ГПК справка от КЕВР, обективирана в писмо изх.№ Е-12-00435/20.07.2020г., се установява, че „Енерго-Про Продажби" АД е превеждало удържаните от ищеца „У.Б.8“ ЕООД такси от 20 % по бюджетна сметка на КЕВР, през периода от 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г., като от сумите от КЕВР са прехвърлени към централния бюдеж при спазване на указанията на Министерство на финасите. Според справката на КЕВР така удържаната и преведена такса за производство на ел.енергия от вятърна и слънчева енергия възлиза на 138 304,28лв./л.153 от делото/
По делото са представени фактури и справки, въз основа на които е изслушано и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д.. От приетото неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че за периода от 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. начислената „такса за производство на електрическа енергия“ по Удостоверения за удържана такса по чл. 35б от ЗЕВИ от страна на "Енерго-Про Продажби" АД е в размер на 138 304.28 лева. Сочи се, че "Енерго-Про Продажби" АД е превеждало удържаните такси от 20 % по сметка на КЕВР в срок до 15-то число, както следва: с платежни нареждания на 15.04.2014г., на 05.07.2014г., на 15.10.2014г. с посочено основание – такса за производство на ел. енергия, съгласно чл.35 Б от ЗЕВИ. От заключението се установява, че законна лихва за забава върху главницата от 138 304,28лв. за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г. възлиза на 42 154,07лв.
Приетото заключение на съдебно счетоводна експертиза, съдът възприема като обективно и кореспондираща с приетите писмени доказателства.
Не е спорно обстоятелството, че с решение на КС № 13/31.07.2014 г. разпоредбите на чл. 35а-чл. 35в от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Р ешението е обнародвано на 06.08.2014 г. и е влязло в сила на 10.08.2014 г. съгласно нормата на чл. 151, ал. 2 от КРБ като противоконституционния т закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила. Т.е. безспорно за релевирания период от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. законовата разпоредба е действаща. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество, а претенцията е обоснована с твърдение за противоправност поради приемане на противоконституционна разпоредба.
Така устнавеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявения осъдителен иск срещу държавата представлявана от М.НА Ф.е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни/надлежен процесуален субституент по см. на чл.31, ал.1 ГПК/, правен интерес от предявяване на иска, като правото на иск е редовно упражнено.
По същество:
По главния иск по чл. 49, вр.45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ:
На първо място следва да се уточни, че деликтният иск е един, а не два, предявени при условията на евентуалност.
Твърдят се вреди от противоправно поведение, като дали противоправността се изразява в нарушение на законодателството на ЕС или на вътрешното законодателство или едновременното и на двете, не е основание се счита, че се предявяват различни искове. Твърди се настъпване на деликт, сочат се обективните и субективните признаци на деяни e то и се твърди противоправност, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца квалификация на противоправността, а дължи самостоятелна преценка дали деянието е правомерно или не. Ето защо не е налице обективно съединяване на искове при посочени различни основания на вземането при условията на евентуалност - вземането е едно, основанието за възникването му е едно (чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, като се отчита, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна) и предявеният иск за обезщетение е един.
Ноторно е, че съгласно разпоредбите на чл.
35а, ал. 1-3 ЗЕВИ, приети с точки 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г., на парламентарно заседание на 42-рото Народно събрание, проведено на 04.12.2013 г., за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, чиито размер е определен по формула, установена в, ал. 2 на разпоредбата. Задължени за таксата лица са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е производител на електрическа енергия чрез вятърна електрическа централа.
Установява се от изисканата по реда на чл. 190 ГПК справка от КЕВР (л.153), че в периода първо - трето тримесечие на 2014 г. от ищеца като производител на електрическа енергия от слънчева енергия е събрана такса общо в размер на 138 304, 28лв.
Разпечатката съдържа 47 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/921b8b9f-58d0-4822-a130-da6514cfe5de