Решение № 260076 от 10.12.2020, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№

/10.12.2020 г., гр. Провадия

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 516/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 3135/06.07.2020 г., подадена от И.Д.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М.В. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:*** против А.Ю.В., с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права спрямо малолетното Д. А.Ю.; определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, по чл. 143 от СК - за осъждане на ответника да заплаща на детето Д., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 160 лева, с падеж – 25-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване иска, както.

В исковата молбата и уточнителната такава са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищецът твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Д. А.Ю., родена на *** г. в гр. *****, за което е съставен акт за раждане № 1805 от 26.09.2018 г. на Община *****.

Майката била все още непълнолетна и като дете се подлъгала по думите на ответника за това, че я обича, че иска да гради дом и семейство с нея. По детски наивна се съгласила, макар и в крехка възраст, защото и тя имала чувства към него. Заживели на семейни начала в неговия дом. Всичко било добре, имало хармония и разбирателство между тях. Забременяла и родила детето им. Започнала да се учи да отглежда Д., като ѝ обръщала повече внимание отколкото на А.. Това го вбесявало. Започнал да я обижда, да вдига скандали за всичко, заплашвал я.

Ответникът довел друга жена, с която заживял. Тя не могла да издържи, нямало как да живее с другата жена под един покрив и напуснала дома им на 07.06.2019 г. Твърди, че с нищо не е предизвиквала това унизително поведение, продължавала да е добра и отзивчива и за неговите нужди, но така и отношенията им не се подобрили.

След като напуснала дома им търсила контакти с детето многократно. Бащата обаче не ѝ давал да вижда детето си. Не я допускал до него, въпреки че е родител, ограничавал всички нейни опити за контакт с Д.. На молбите ѝ той отговарял с обиди, гонил я и не ѝ давал да вижда дъщеря си. Посочва, че е купувала дрехи и др. неща на детето, но когато ги занесла, А. не ги взел и пак я отпратил със закани и обиди. Твърди, че е ходила веднъж за съдействие в полицията и Агенция „Закрила на детето", но не получила помощ от никъде.

Това била причината да заведе настоящото дело.

Твърди също, че новата жена на ответника също я обиждала и ругаела, и не я допускала до собственото ѝ дете. Счита, че тази среда е вредна за дъщеря ѝ, че такива хора не следва да отглеждат и възпитават едно дете, че същите нямат родителски капацитет за това, нямат възпитателски качества. Излага, че за нея детето е най-ценното, което има. Обичала го много и искала то да расте в семейна среда с много любов. Мислила за Д. през цялото време, тревожела се за здравето ѝ. Тя много ѝ липсвала и ѝ тежало това, че не може да я вижда. Счита, че едно дете на такава възраст има нужда от майка си ежедневно, че в интерес на дъщеря ѝ е тя да живее при нея и майката да упражнява родителските права по отношение на нея, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти. Твърди, че тя, като майка, имала добри родителски качества, а връзката между бащата и детето не била такава, че да дава възможност родителските права да бъдат предоставени на него. Сочи, че провинение, което съдът следва да обсъди в изводите си при кого да остане детето, бил фактът, че бащата ограничавал и напълно я е лишил от възможността да осъществява контакти с детето.

Моли съда да постанови решение, с което да ѝ предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А.Ю., а на ответника да се определи режим на лични отношения, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 08:00ч. до 18:00ч., пет дни през пролетната ваканция на детето и един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Моли да бъде определено местоживеене на детето при нея на адрес: с. *****, общ. *****, област *****, както и да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител И.Д.Р., в размер на 160 лева, с падеж 25-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба до отпадане на основанието или изменение на същото, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира разноски.

С допълнителна молба вх. №

260715/16.10.2020 г. моли, в случай че съдът предостави упражняването на родителските права на бащата, да определи един по – разширен режим на лични контакти на майката с детето, което ще е в интерес на детето, като същият да бъде, както следва: всяка втора и четвърта събота на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя. Един месец през лятото, когато другият родител не ползва платен годишен отпуск, пет дни за Коледа и Великден, един ден за рождения ден на детето и един ден за рождения ден на майката.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата молба и оспорва отговора, подаден от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, подаден от ответника, в който изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва същите изцяло, като неоснователни.

Заявява, че твърденията, наведени от ищеца в исковата молба, не отговаряли на действителността. Признава фактите, че с ищеца Р. са живели няколко месеца на семейни начала и от тази връзка се родила дъщеря им Д. А.Ю.. Сочи, че след един семеен скандал И. напуснала ответника и дъщеря им с думите: „Оставям ти детето, да видим колко време ще го гледаш“. Така, майката на детето го оставила да се грижи сам за него. Твърди, че в грижите за малката им дъщеря, бил подпомаган от своята майка. Няколко месеца след като И. ги напуснала, той се събрал с друга жена, която от този момент нататък полагала грижи за Д..

Излага, че в първите месеци, след като напуснала детето, И. и майка ѝ на няколко пъти му се обаждали по телефона, за да кажат, че ще дойдат да я вземат. Той винаги показвал готовност и не искал да пречи на контакта на дъщеря им с нейната майка. Около 3-4 пъти приготвяли бебето с всичко необходимо и чакали те да се появят с часове, но те така и не идвали.

През месец септември 2019 година, И. отново се обадила, че иска да вземе детето за няколко дни. Жената, с която сега съжителствал, и той приготвили детето за посещението при майка ѝ. За първи път И. наистина дошла и взела Д.. Върнала я след три дни, но състоянието след престоя в нейния дом било повече от неприемливо. Д. била мръсна, некъпана откакто е напуснала дома му, с дрехите, с които я изпратили, а за негов най-голям ужас, вследствие на факта, че не е къпана три дни, тя била получила и обрив по тялото, който трябвало да лекуват. Състоянието, в което И. върнала детето в дома му, силно го разгневило и взел решение, че няма да дава малкото си момиче повече, докато няма постановено съдебно решение за това. Така, когато през месец ноември И. отново пожелала да вземе Д., той отказал. Сочи, че от този момент нататък, до получаване на призовката и документите по настоящото дело, И. не е ходила в дома му нито веднъж и не е търсила дъщеря си. Свързала се веднъж с жената, с която той живее, в социалните мрежи, за да я нагруби и обиди, но не и да попита как е детето.

Твърди, че от раждането на дъщеря му до настоящия момент, средства за нейната издръжка осигурявал само и единствено той.

Непълнолетната И. никога не била работила - нито през периода, в който са съжителствали, нито след това. Тя или нейни близки не били давали средства на издръжката на общото им дете. Детето дори не получавало подаръци от нея за рождения си ден или по повод други празници.

Категорично се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетната им дъщеря да бъде предоставено на майката на детето. Навежда, че И. живеела в дома на майка си, която също била безработна и средствата за издръжката на И., на майка ѝ, а и на другите обитаващи това жилище, идвали само от възнаграждението, което съжителят на майка ѝ получавал. И. била непълнолетно лице без каквито и да било доходи и не била в състояние да осигури собствения си жизнен минимум, а още по - малко да осигури средства за отглеждане на малко дете. Освен това към момента непълнолетната майка на дъщеря му била бременна с второ дете, което допълнително усложнявало нейното финансово положение. Отглеждането на две невръстни деца от майка, която не само е непълнолетна, но няма нито трудови доходи, нито дом, нито каквато и да установеност в живота, било изключително рисковано и не следвало да се толерира. Счита, че за всяко дете е от съществено значение средата, в която живее и расте. Твърди, че в дома му в град ***** имало всички необходими условия за отглеждане на малко дете. В грижите за Д. помощ му оказвали, както жената, с която в момента живеел, така и майка му, която живеела в същата къща. В град *****, Д. щяла да има по-добър достъп до детска градина и училище, както и до медицинска помощ, отколкото в село *****.

Той работел в строителството и заплащането му било редовно и стабилно, което му позволявало да посреща изцяло разходите по издръжката на малолетната си дъщеря, дори и без финансовата помощ на майка ѝ, която никога не била считала за нужно да дава пари за издръжката на своето дете.

По изложените съображения моли съда да отхвърли така предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан и да предостави упражняването на родителските права на него - бащата на детето, да определи местоживеенето на детето при него на адрес: гр. *****, ул. “Академик Андрей Сахаров“ № 19 и режим на лични отношения на майката с детето, както следва: две седмици през лятото всяка година, когато бащата не ползва платен годишен отпуск /уточнение, направено с молба вх. № 260659/12.10.2020 г./; по 1 ден за

Великден, Коледа и Нова година, всяка втора седмица от месеца от събота 10:30 до неделя 17:00 с преспиване, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка между родителите, както и да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 155 лева на малолетната им дъщеря, считано от деня на предявяване на исковата молба, с падеж 1-во число на текущия месец. Заявява, че няма претенции за издръжка за минало време.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез своя процесуален представител, оспорва предявените искове. Моли за тяхното отхвърляне и за уважаване на искането да му бъдат предоставени родителските права по отношение на дъщеря му и да бъде определена издръжка в минимален размер, която майката следва да заплаща на детето. Представя писмена защита.

В съдебно заседание не се явява представител на

Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия. Становища на Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия е изразено в представени по делото социални доклади.

В производството по привременни мерки, развило се по молба на ищеца, с протоколно определение на съда от 09.07.2020 г. същата е оставена без уважение, като със същото определение родителските права и местоживеенето на детето са предоставени на бащата. На майката е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца, за първия месец и половина, от 10:30 ч. до 15:30 ч., както и 10 дни през лятото – от 01.08.2020 г. до 10.08.2020 г. С последващо протоколно определение от 17.11.2020 г. отново по искане на ищеца така определените привременни мерки са изменени, поради настъпила промяна в обстоятелствата, в частта относно режима на свиждане на майката с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя.