Решение № 260352 от 24.11.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………./…...11.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена

Янакиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1163 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.4 от ГПК, вр. чл. 694 ТЗ).

Приети са за разглеждане обективно съединени допустими искове, предявени по реда на чл. 694 ал. 2 ТЗ от кредитора „Петрол Холдинг“ АД, в открито производство по несъстоятелност срещу „Франсис Резидънс“ ЕООД, в несъстоятелност при участието на синдика

Т.Д.И., за установяване по отношение на възразилия несъстоятелен длъжник на предявени вземания, произтичащи от договор за предоставен търговски заем, отречени по реда на чл. 690 ТЗ при съставяне на списък на приети вземания както следва:

· сумата от 10537.37лв., претендирана като договорна лихва за периода 30.06.2009г. до 15.06.2011г. върху главница от 100000.00лв.,

· сумата от 5186.76лв., претендирана като договорна лихва за периода 15.06.2011г. до 31.12.2011г. върху главница от 200000.00лв.

· сумата от 135600.28лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 200000.00лв. и договорната лихва от 15724.10лв. за периода 31.12.2011г. до 01.03.2018г.

· сумата от 74 622.28лв, претендирана като остатък от неустойка за забавено изпълнение, начислена на основание чл.8 от договора за заем в размер на законната лихва за забава за периода от 01.01.2012 - 07.05.2015г.

Ищецът, чрез назначен синдик на неплатежоспособен търговец З. Н., поддържа твърдения, че холдингово дружество, се договорило на 30.06.2009г. с ответника да му предостави чрез преводи в банкови сметки заемна сума от 100 000лв за ползване срещу възнаграждение в размер на годишна лихва в размер на 3М Софибор плюс 1% надбавка, като заемателят се задължил да заплати неустойка в размер на законната лихва при неизпълнение на задължение за връщане на главницата, ведно с лихвата в уговорения едногодишен срок. Позовава се на два анекса, сключени на 18.06.2010 и на 15.04.2011г., с които да били променени срока на ползване до 31.12.2011г и размера на предадената главница на 200 000лв. Тъй като дългът не е бил погасен от заемателя и този факт бил признат с писмо от 15.05.2013г. по повод съставяне на консолидиран годишен отчет на холдинга, в споразумение от 10.12.2013г насрещните страни установили както факта на ползване на цялата главница от 200 000лв, така и натрупани допълнителни задължения по същия договор обобщени и разсрочени до 31.12.2016г като общ сбор от 423 538.82лв, включващ начислени договорни лихви до падежа на заема, мораторна неустойка и законни лихви, както за срока на ползване, така и след пропускане на падежа. След откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, кредиторът предявил претенцията си, но правата му били признати само до размера на заетата главница и уговорена неустойка за забава. Тъй като съдът по несъстоятелността е уважил неоснователно възражение за изтекла давност на задълженията за лихви и мораторна неустойка моли дължимостта на предявените вземания да бъде установена.

По същество представителят на ищеца излага доводи за отчитане на начало на давността от падежите на разсроченото след признание задължение и прекъсването на давностния срок с предявяване на претенции в производството по несъстоятелност, като пледира за пълно уважаване на исковете.

Ответното дружество „Франсис Резидънс“ ЕООД в несъстоятелност, действащо на осн. чл.

635 ал. 3 ТЗ чрез законен представител управител М. Динева, признава договарянето на заема, потвърждаването на дълга и разсрочването му със споразумението от 10.12.2013г., като признава, че претенцията е вероятно основателна.

Синдикът на несъстоятелния длъжник Т.Д.И., като орган в производството по несъстоятелността на

„Франсис Резидънс“ ЕООД излага становище за прекъсване на давността с признанието в писмото за потвърждение на главницата, без начислени лихви и неустойки, като счита че позоваването на допълнителното споразумение не променя обстоятелствата по делото и моли съдът да се произнесе по предявения иск съобразно представените доказателства.

Тези страни не са участвали в пледоариите пред съда.

Страните не са претендирали за определяне на разноски по делото.

Предварителните въпроси, допустимостта на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени с определение № 2220/14.06.2019г.(л.162), изменено и допълнено след частично прекратяване с определение №260618/29.09.2020г.(л.207), съобщени на страните. Исканията на трето лице за встъпване в процеса като подпомагаща страна са отхвърлени със стабилни определения( л.80 и л.182).

По-подробно изложение на твърденията и правната квалификация на процесуалните действия на страните, включително и зачетеното предварително оспорване в производството по чл. 692 ТЗ са изложени в устен доклад в заседанието на 29.01.2020г(л.219), чрез препращане към одобрен начален проект (л.163), коригиран след допълнително уточняване на интереса на кредитора да търси установяване само на неприети вземания ( л.208).

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните по изрично признати в хода на размяна на книжата по настоящото дело фактически обстоятелства:

Ищецът като холдингово дружество, се договорил на 30.06.2009г с ответника, да му предостави чрез преводи в банкови сметки заемна сума от 100 000лв за ползване срещу възнаграждение в размер на годишна лихва в размер на 3М Софибор плюс 1% надбавка, като заемателят се задължил да заплати неустойка в размер на законната лихва при неизпълнение на задължение за връщане на главницата, ведно с лихвата в уговорения едногодишен срок. Няма спор, че сумата била предоставена по уговорения начин, а с два анекса, сключени на 18.06.2010 и на 15.04.2011г. са били променени съответно срока на ползване, който е бил продължен до 31.12.2011г., а размерът на получената от заемателя главница е завишен на 200 000лв. Дългът не е бил погасен от заемателя и е бил признат изрично с писмо от 15.05.2013г. по повод съставяне на консолидиран годишен отчет на холдинга – заемодател като осчетоводена главница по договора за заем в размер на 200 000лв.

Към този момент, според отразените в публичен търговски регистър вписани обстоятелства, холдингът вече контролирал пряко заемателя като дъщерно предприятие (след придобиване на всички дялове от капитала на 19.12.2009г., дотогава собственост на друго дъщерно дружество от същия холдинг).

Въз основа на тези факти е установено вземането на заемодателя в списъка на приетите вземания и това установяване обвързва всички участващи в делото страни(чл. 693 ТЗ).

Допълнително в хода на настоящия процес е представен и неоспорен от насрещните страни частен писмен документ, от който се установява, че заемодателят и заемателят са постигнали споразумение на 10.12.2013г., като в него са установили както факта на ползване на цялата главница в посочения размер, така и натрупани допълнителни задължения по същия договор обобщени и разсрочени до 31.12.2016г като общ сбор от 423 538.82лв, включващ начислени договорни лихви до падежа на заема 31.12.2011г. в размер на 15 724,10лв., мораторна неустойка за просрочие след настъпване на падежа в размер на 135 600,28лв. и законни лихви, както за срока на ползване(1804.24лв.), така и след пропускане на падежа, начислена върху всички просрочени вземания (70 410.72лв.).

Изявената от насрещните страни воля за обединяване на тези признати задължения и разсрочването им в цялост до 31.12.2016г. е потвърдено както от синдика на вече неплатежоспособния холдинг (позовал се на този новооткрит документ в допълнителната искова молба), така и от новоназначен законен представител на заемателя(представил идентичен документ в отговора по тази молба). Съдът отчита, че макар и да не е бил оповестена при разглеждането на възраженията на длъжника в производството по чл. 690 ТЗ(приключила на 26.07.2018г), индиция за съществуването на такава сделка е била заявена по данни за счетоводно отразени размери на дълг, но достъпът до книжата на двете несъстоятелни предприятия е бил затруднен и синдиците са могли да възприемат оригинала едва след като управлението на дъщерното предприятие е било поверено на нов управител, вписан по партидата на 06.08.2018г.

При така установеното, съдът намира претенцията на кредитора за отчасти основателна.

На първо място, съдът отчита, че първата част от споразумението има характер на установителен договор, чиято цел е да изключи споровете относно дължимост на изискуеми парични задължения.

С това признание длъжникът изрично е прекъснал не само давността по просрочените дългове за главница и лихва, текла само около две години, считано от фиксиран падеж на тези задължения, но е признал ликвидност и на обезщетенията за забава, за чието плащане няма уговорен падеж.

На второ място, срещу това неизгодно за неизправния заемополучател изявление, кредиторът е предоставил допълнителен тригодишен срок в полза на длъжника, като се е съгласил да отложи принудителното търсене на плащането до 31.12.2016г. При съвкупна преценка на двете части от споразумението се налага категоричен извод, че целта му е реструктуриране на просрочените задължения по удобен за двете страни начин, така че длъжникът да може да организира финансовите си средства за да изпълни, макар и късно безспорно ликвидни задължения, а кредиторът да бъде гарантиран срещу погасяване на правата му да ползва средства за принуда и компенсиран за допълнителната забава. Затова като последица от това договаряне на осн. чл. 116 б.”а” ЗЗД, съдът зачита както заличаване на неизтеклата до момента обща давност по главницата (чл. 111 б. „а” ЗЗД) и кратка давност по лихвите и обезщетенията за забава (чл. 111 б. „б“ и „ в“ ЗЗД), така и отлагането на новия й начален момент до новия падеж на консолидирания дълг.

За периода от 31.12.2016г. до 10.05.2018г., когато е регистрирано предявяване на вземането на ищеца за приемане в производството по несъстоятелност(дори да не се отчете, че инициативата на самия длъжник да иска откриване на това производство още през 2016г е следвало да се съгласува с едноличния му собственик) не е изтекъл нов тригодишен период, за да може да се приеме за основателно възражението на длъжника, заявено пред съда по несъстоятелността (и неподдържано в настоящия процес).

Този извод налага да се признаят за същестуващи и изпълняеми в производството по несъстоятелност признатите от длъжника по размер задължения за възнаградителната лихва в сбор от

15 724.10лв, породена от уговорка в чл. 3 от заемния договор, начислена във фиксиран размер за ползване на съответните размери на заетите суми за целия период на уговорено ползване, както следва: сума от 10537.37лв. начислена за периода 30.06.2009г. до 15.06.2011г. върху главница от 100000.00лв. и сумата от 5186.76лв., претендирана като договорна лихва за периода 15.06.2011г. до 31.12.2011г. върху главница от 200000.00лв.

По отношение на претенцията за уговорена мораторна неустойка, съдът зачита вече безспорно установен дълг, приет като възникнал въз основа на неустоечна клауза по чл. 8 от договора за заем, като обезщетение за забавено плащане след 07.05.2015г. Съобразно установената от настоящия съд изискуемост на просрочени задължения на заемателя още от първия падеж на главницата и възнаградителната лихва, натрупаната и за предходния период от 01.01.2012 до 07.05.2015г. забава също поражда основание за възникване на неустоечната компенсация. От съдържането на споразумението за консолидиране на дълга не може да се извлече воля на кредитора да освободи длъжника си от последиците на забавата докато тече новия срок за доброволно изпълнение. Затова и остатъкът от 74 622.28лв до сборния размер на призната от длъжника неустойка следва да се приеме за събиране в производството по несъстоятелност.

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/921a29c0-9f39-42cd-ba0b-7c90e66ec4ea