Решение № 229 от 17.10.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 434/2019
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 17.10.2019
- В сила
- 22.11.2019
- Състав
- ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА, ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА НИКОЛОВА, ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.126 т.2 · Кодекс на труда
- чл.200 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201 · Кодекс на труда
- чл.201 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201 ал.2 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№229 гр. Добрич, 17.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На тридесети септември година
2019
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Павлина Пенева разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева въззивно гражданско дело номер 434 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби, подадени от двете страни срещу решение №549/13.05.2019г. по гр.д.№4920/2018г. на Добричкия районен съд, с което Х.Д.Х.– земеделски производител, от гр.Добрич, е осъден да заплати на Н.К. ***, сумата 1 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата следствие трудова злополука, настъпила на 18.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 18.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за обезщетение е отхвърлен за горницата над 1 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева и страните са осъдени за разноски по делото.
Жалбата на ищцата Н.К.Н. е срещу решението в отхвърлителната му част. Същата не е съгласна с приетото от първоинстанционния съд, че претърпеният от нея на 09.12.2017г. мозъчен инсулт не е в причинна връзка с мозъчното сътресение, получено при трудовата злополука на 18.10.2017г. Медицинската експертиза по делото, даваща такова заключение, макар да не била оспорена от въззивницата, била непълна и поради това не следвало да се възприема. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че мозъчният инсулт е резултат на трудовата злополука и причинените й от него увреждания подлежат на обезщетяване от работодателя. При отчитане на тяхната тежест, интензитет, трайност, както и на икономическата обстановка в страната, присъденото на въззивницата обезщетение от 1 000 лева било крайно несправедливо, с оглед нормата на чл.52 от ЗЗД. Иска, като се вземе предвид посоченото в жалбата, решението в отхвърлителната част по претенцията за неимуществени вреди да бъде отменено и същата да се удовлетвори в пълния й размер.
В писмен отговор и в съдебно заседание насрещната страна Х.Д.Х., чрез адвоката си, оспорва тази жалба като неоснователна.
Жалбата на Х.Д.Х.е срещу решението на районния съд в осъдителната му част. Същият възразява срещу решението, като постановено свръх петитум, доколкото ищцата претендирала обезщетение за уврежданията, причинени от мозъчния инсулт, а не от мозъчното сътресение, каквото й било присъдено. Що се отнася до мозъчното сътресение, в жалбата подробно са обсъдени събраните по делото гласни и писмени доказателства, налагащи според въззивника извод, че мозъчното сътресение не е причинило болки и страдания на ищцата, не е дало следващи отражения и на здравето й. Възразява се и срещу приетото от първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на увреждането от насрещната страна, като обратното следвало от данните по делото за употреба на алкохол и за отклоняване от правилата за безопасност на работа от страна на ищцата. Счита, че изцяло следва да бъде освободен от отговорността за обезщетяване на ищцата за вреди от трудовата злополука, с оглед на което настоява за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковата претенция и за размера от 1 000 лева.
Отговор от Н.К.Н. по тази жалба не е представен. В съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, изразява становище за нейната неоснователност.
Жалбите са подадени в срок, редовни са и са допустими.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционно решение е постановено по предявен от Н.К.Н. срещу земеделски производител Х.Д.Х.иск по чл.200 ал.1 от КТ за осъждане на ответника, като работодател на ищцата, да я обезщети за неимуществените вреди, които тя е претърпяла в резултат на трудова злополука, настъпила на 18.10.2017г.
Претендирано е обезщетение в размер на 20 000 лева за болките и страданията, които ищцата е претърпяла, след като на 18.10.2017г., докато работела в кравефермата на ответника в с.Долина, общ.Добричка, била бутната от крава, паднала и си ударила главата. От удара загубила съзнание. След като с помощта на колега се изправила, усещала световъртеж и болки в областта на гърдите; приета била по спешност в неврохирургично отделение на болницата с диагноза «вулнус рацеро контузум регио париеталис, комоцио церебри». Макар и в подобрено състояние, след болничното лечение ищцата продължила да не се чувства добре, имала постоянен световъртеж, силно главоболие, гадене. На 09.12.2017г. внезапно получила слабост в дясната ръка, говорни смущения и изтръпване на дясната лицева половина. Приета била в отделение по нервни болести с диагноза «МСБ. Хеморагичен мозъчен инсулт в ЛГМХ». Въпреки проведеното лечение ищцата не се възстановила и здравословното й състояние продължавало да не е добро. Била с пареза на десните крайници, имала смущения в говора и равновесието, реакциите й били по-забавени от преди злополуката. Била с намалена трудоспособност, трудно се обслужвала, изпълнявала елементарни дейности и общувала с околните.
Променила се психологически, чувствала се депресирана, обезверена, безпомощна и в тежест на близките си.
Ответникът е възразил, че ищцата е паднала и си е ударила главата, не защото била блъсната от крава, а защото била под въздействие на алкохол /често злоупотребявала/. При падането не е губила съзнание, изправила се сама и следващото й поведение /подробно описано/ не показвало да се чувства зле. По време на престоя й в болницата била посещавана от съпругата на ответника, на която ищцата обяснявала, че ще се възстанови бързо, пак ще се върне на работа и няма нужда от болничен. От полученото при трудовата злополука мозъчно сътресение ищцата нямала трайни увреждания, а между мозъчното сътресение и получения два месеца по-късно мозъчен инсулт нямало никаква връзка. Ищцата сама била виновна за трудовата злополука, като била под въздействие на алкохол и не спазвала правилата за безопасност на труда, както и за получения мозъчен инсулт, като с години не лекувала високото си кръвно налягане, от което страдала и имала вредни навици.
Установено е, че на 18.10.2017г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „животновъд“ при ответника. На посочената дата 18.10.2017г., докато изпълнявала трудовите си задължения в кравефермата на ответника, ищцата паднала и си ударила главата. Спорни са причините за случилото се /ищцата била блъсната от крава или под алкохолно опиянение/, но те са без значение, що се отнася до факта на полученото от ищцата внезапно увреждане на здравето и настъпването му по повод извършваната работа. Претърпяната от ищцата трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО е установена със задължителна сила с разпореждане №51042434/12.07.2018г. на ТП – Добрич на НОИ.
В съответствие с чл.200 ал.1 от КТ, ответникът, работодател на ищцата, дължи да я обезщети за вредите, които тя е претърпяла от трудовата злополука.
Първоинстанционният съд е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, свързани с получени от нея мозъчно сътресение и хеморагичен мозъчен инсулт, но само тези, свързани с мозъчното сътресение са в причинна връзка с трудовата злополука. При този извод и при преценка на естеството, продължителността и интезитета на болките и страданията на ищцата от полученото при трудовата злополука мозъчно сътресение на ищцата е присъдено обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпените от нея при трудовата злополука неимуществени вреди.
Възраженията на ответника във въззивната му жалба за недопустимост на така постановеното решение са неоснователни. Противно на посоченото в жалбата, решението не е постановено свръх петитум, защото претенцията на ищцата за обезщетение е не само за болките и страданията, които тя е претърпяла поради мозъчния инсулт, а за всички болки и страдания от увреждането на здравето й при трудовата злополука. От изложените в исковата молба обстоятелства е очевидно, че ищцата иска да бъде обезщетена за причинените й от трудовата злополука мозъчно сътресение с предизвиканите от него болки и страдания, включително мозъчен инсулт, предизвикал на свой ред още болки и страдания за ищцата. Въпрос по същество е кои от твърдяните от ищцата болки и страдания тя е претърпяла и кои от претърпените от нея болки и страдания са в причинна връзка с трудовата злополука.
Приетото от първоинстанционния съд по този въпрос е правилно.
Съгласно разпореждането за установяване на трудовата злополука, ищцата е получила увреждане на здравето, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата с мозъчно сътресение. От медицинската документация и от заключението на медицинската експертиза по делото се установява, че в периода 18.10.2017г. - 23.10.2017г. е била на лечение в неврохирургично отделение на болницата с диагноза „вулнус лацеро контузум регио париеталис. Комоцио церебри“. Изписана е в ясно съзнание, без травматичен неврологичен дефицит. Няма данни да й е бил разрешен отпуск по болест и от гласните доказателства се установява, че не е ползвала такъв. Върнала се е веднага на работа, но от показанията на ангажираните от нея свидетели се установява, че бързо се уморявала и имала главозамайване.
Свидетелите са близки на ищцата, но така изложеното от тях следва да се възприеме, тъй като съответства с посочените от вещото лице симптоми на мозъчното сътресение, като понижена работоспособност, лесна уморяемост, главоболие, световъртеж, които отшумяват в период от около няколко дни до две – три седмици.
Други болки и страдания в резултат на трудовата злополука ищцата не е претърпяла.
На 09.12.2017г. тя е получила хеморагичен мозъчен инсулт и в периода до 16.12.2017г. е била на лечение в нервно отделение на болницата. Следствие на това заболяване ищцата е с трайно намалена на 53% работоспособност - експертно решение №104/13.06.2018 г. на
ТЕЛК при МБАЛ-Добрич. От гласните доказателства се установява, че след инсулта ищцата има затруднения с говора и с движенията с дясната ръка, трудно извършва дейности, емоционално е нестабилна.
Заключението на вещото лице обаче категорично изключва наличието на причинна връзка между трудовата злополука и претърпяното при нея мозъчно сътресение от ищцата с претърпения по-късно мозъчен инсулт. Вещото лице е специалист – невролог, заключението му е задълбочено и обосновано, и няма причина да не се възприеме. От него се установява, че черепно-мозъчна травма може да предизвика травматичен мозъчен инсулт, докато хеморагичният инсулт /какъвто е претърпеният от ищцата/ се предизвиква от други причини, като най-честата е артериалната хипертония. Мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна травма, не предизвиква патоморфологични промени в мозъка, протича благоприятно и завършва с пълно оздравяване без последствия за болния. В конкретния случай мозъчното сътресение при ищцата е било напълно излекувано, като в рамките най-много на месец симптомите му са напълно отшумели. Полученият от ищцата приблизително два месеца след сътресението хеморагичен мозъчен инсулт е напълно невъзможно да е бил предизвикан от мозъчното сътресение, което означава, че инсултът не е в причинна връзка с трудовата злополука. Съответно, такава връзка липсва и що се отнася до установения при ищцата траен неврологичен дефицит /остатъчна десностранна централна латентна хемипареза, остатъчна моторна афазия – затруднени движения на десните крайници, залитане, паметови нарушения, по-трудно разбираем говор/ - последица на мозъчния инсулт, но не и на мозъчното сътресение и поради това без връзка с трудовата злополука.
Не следва друг извод от вписването на мозъчното комоцио в експертното решение на ТЕЛК, защото то е отбелязано като минало заболяване, а не като водеща диагзона и общо заболяване; както е посочило вещото лице, мозъчното сътресение не може да е причина за поява на друго заболяване или за инвалидизация на болния. Не следва друг извод и от застъпеното във въззивната й жалба, че от инцидента с трудовата злополука ищцата преживяла стрес, който провокирал хипертония, довела до получения после хеморагичен инсулт. В исковата молба и въобще в първоинстанционното производство ищцата не е твърдяла да е била в стрес от злополуката. Отрицателни психологически и емоционални състояния са въведени с исковата молба, но като появили се след мозъчния инсулт и поради неврологичните недостатъци от него; твърдения за стрес след злополуката и преди инсулта в исковата молба липсват. Въведените за първи път с въззивната жалба твърдения в тази връзка /за стрес от злополуката и за провокиране на инсулта от този именно стрес/ не подлежат на изследване.
Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/921a0a5a-6fac-44b6-82a1-2b69efbee429