Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 713 от 12.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 463/2026
Вид
Определение № 713
Подписан
12.10.2026
В сила
12.10.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Ловеч, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500463 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частта жалба вх. № 10539/07.08.2026 г. на РС-Ловеч, подадена от „Изи Финанс“ EООД против определение № 732/29.07.2026 г., по гр.д. № 523/2025 г. на РС Ловеч, с което съдът е отхвърлил молбата на „Изи Финанс“ EООД за изменение на Решение № 82/18.02.2026 г., по гр.д. № 523/2025 г. по описа на РС-Ловеч в частта за разноските.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение с доводи за завишен размер на присъденото адвокатско възнаграждение, като се поддържа, че същото не съответства на конкретната фактическа и правна сложност на делото, вкл. минималните нормативно установени размери, нито на положените от адвоката усилия за изясняването на делото. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за намаляване на присъденото възнаграждение.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от С. Д. Ч. чрез адв. П. К., в който се дава становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (06.08.2026 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване изтича в края на 20.08.2026 г., а частната жалба е подадена преди този ден – 07.08.2026 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. № 523/2025 г. на РС-Ловеч е образувано по искова молба от „Изи Финанс“ EООД против С. Д. Ч., с която по реда на чл.

422 ГПК е предявен иск за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение в общ размер 1422,34 лв.

В срока по чл. 131 ГПК от С. Д. Ч., чрез адв. П. К., е постъпил писмен отговор, с който са направени възражения за недължимост на сумите по 1 заповедта.

В проведените три открити съдебно заседания (на 17.06.2025 г., 23.09.2025 г. и 19.01.2026 г.) е взето участие единствено от процесуалния представител на ответника - адв. П. К., като в две от съдебните заседания е извършено изслушване на вещо лице.

С решение № 82/18.02.2026 г., по гр.д. № 523/2025 г. на РС-Ловеч, съдът установил взеамнията на ищеца против ответника за част от сумите по заповедта (за чистата сума от 499,33 лв.), и отхвърлил иска за разликата над пълния претендиран размер от 1 161,20 лв. (главница) и 261,14 лв. (договорна лихва). Със същото решение съдът осъдил „Изи Финанс“ EООД да заплати по съразмерност на С. Д. Ч. сумата от 454,25 лв. (232,25 евро) разноски по делото.

С молба по чл. 248 ГПК (вх. № 2646/05.03.2026 г.) от „Изи Финанс“ EООД е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, чрез редуциране на присъдените такива в ползва на С. Д. Ч..

От С. Д. Ч. чрез адв. П. К. е постъпил писмен отговор по молбата (вх. № 3159/18.03.2026 г.).

С определение № 732/29.07.2026 г., по гр.д. № 523/2025 г. на РС-Ловеч, молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да го намали, присъждайки по-нисък размер на разноските в тази им част по искане на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Приключване на устните състезания в съответната инстанция се явява краен срок и за валидно противопоставяне на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като в случая възражението за прекомерност е направено с писменото становище, подадено на 28.05.2025 г., т.е. преди приключване на устните състезания е заседанието от 19.01.2026 г.

Макар подадено в срок, възражението за прекомерност е неоснователно.

В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на конкретната фактическа и правна сложност на делото, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, като същото отчита извършените от процесуалния представител на ответника действия в съдебното производство.

Предметът на делото е иск за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение, като размерът на защитавания материален интерес е 1422,34 лв. Несъмнено се касае за дело с ниска фактическа и правна сложност, по което установяването на фактите не изисква ангажиране и събиране на разнородни и многобройни доказателства. От друга страна, от процесуалния представител на ответника е изготвен подробен писмен отговор, в който са направени конкретни възражения за неоснователност на претенцията по отношение на част от вземанията по заповедта. Пълномощникът на ответника е взел участие и в трите открити съдебни заседания, а не в едно, както се поддържа в частната жалба, като в две от тях е изслушвано вещо лице, с оглед на което същият има право на допълнително възнаграждение от 250 лв. (чл. 7, ал. 9 от Наредбата). В този смисъл процесуалната активност на процесуалния представител не би могло да се квалифицира до формално участие в съдебната 2 процедура. Ето защо няма основание за редуциране на договореното и заплатено адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа нормативен минимум (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата).

По изложените съображения обжалваното определение, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 732/29.07.2026 г., по гр.д. № 523/2025 г. на РС-Ловеч, с което съдът е отхвърлил молбата на „Изи Финанс“ EООД за изменение на Решение № 82/18.02.2026 г., по гр.д. № 523/2025 г. по описа на РС-Ловеч в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3