Решение № 45 от 23.03.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 1191/2025
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Светослав Емилов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.13 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Кюстендил, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20251520201191 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. И. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *** срещу Наказателно постановление № 25-1139-001923 от 21.07.2025г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 700 лева, лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание пред Районен съд – Кюстендил, жалбоподателят се явява лично и с адв. Т., като се подържа жалбата и не се оспорва фактическата обстановка излагат се твърдения, че нарушението е извършено при условията на крайна необходимост и се прилагат доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок. Процесното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е редовно образувано пред РС-Кюстендил.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2025 г., в 11:35 часа, в с. Нови Чифлик, обл. Кюстендил, с техническо 1 средство за измерване „TFR-1M №523“ било заснето движение на МПС марка „Ауди“ с рег. номер ***, със скорост от 104 км/ч., като разрешената за движение скорост в този участък от пътя е 50 км/ч., респ. превишената стойност на скоростта е 54 км/ч.
Въз основа на заснемането бил съставен АУАН № 366878 от 25.06.2025г., в който като нарушител е било вписано името на А. И. И., с оглед декларираното от същия в декларация от 25.06.2025г., че именно той е управлявала процесния автомобила на 25.06.2025г. около 11:35 часа.
В описателната част на АУАН е вписано наказуема скорост от 101 км./ч. при ограничение от 50км/ч. За дата и час на нарушението са били вписани показанията на техническото средство. За място на нарушението е вписано – с.Нови Чифлик, обл.
Кюстендил, ВП II-62 км 9+000 в посока от гр. Кюстендил към гр. Дупница.
АУАН е връчен на 25.06.2025г. лично жалбоподателя.
Административнонаказващият орган е издал наказателно постановление № 25-1139001923 от 21.07.2025г., като е приел за установено нарушение на чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, при идентична фактическа обстановка с тази посочена в АУАН № 366878.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал, АУАН и наказателното постановление, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е 3%.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидтели, както и приложения снимков материал, като същата не се оспорва от жалбоподателя.
И. сочи, че действително е управлявал автомобила на датата на нарушението и е бързал да стигне до гр.***, където живее и съпругата му имала записан час във връзка напредналата си бременност, но по пътя започнала да изпитва силни болки в корема и го помолила да побързат да стигнат до лекаря. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелката К.И.а, която сочи, че часа за лекар бил 12:30ч. на процесната дата, но преди с.
Багренци започнала да чувства болки и казала на И. „сви ме корема, боли ме, стяга ми се“, което мотивирало същият за започне да кара по-бързо, за да се окаже медицинска помощ на съпругата му, която била бременна.
По делото са представени и приети писмени доказателства /амбулаторен лист и ехографски снимки/, от които се установява факта на бременността и видно от амбулаторния лист на 25.06.2025г. е извършен преглед на И.а в гр. *** с оплаквания болки ниско в корема /видното от посочената анамнеза/.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
В административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, факта на нарушението е действително доказан, но АНО неправилно не се съобразил с категоричните доказателства, че нарушението е извършено при хипотезата на крайна необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 от НК. При крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. В конкретния случай са налице доказателства сочещи, че е възникнала опасност за здравето на 2 съпругата на И., която е била бременна и имала болки в корема възникнали по време на пътуването и преди установеното нарушение, поради което И. е предприел действия за осигуряване по-бързо придвижване до гр. ***, където съпругата му имала записан час при лекар.
С оглед гореизложеното съдът намери, че АНО не е ценил правилно всички доказателства по преписката и е издал обжалваното наказателно постановление, въпреки изричното предписание на закона, че нарушителя не трябва да бъде наказан, ако е действал при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 от НК и респ. наказателно постановление ще бъде отменено от съда, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 200 /двеста/ евро представляващи адвокатско възнаграждение, видно от приложения договора за правна защита и съдействие /л.42/.
Предвид гореизложеното, Кюстендилски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 25-1139-001923 от 21.07.2025г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, с което на А.
И. И. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул.
„Цар Освободител“ № 12 да заплати на А. И. И. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *** сумата от 200 /двеста/ евро представляваща сторени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Кюстендил в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3