Решение № 150 от 14.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ловеч, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500270 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. И. Д., действаща като майка и законен представител на детето М. Ю. Ф., против решение от 02.04.2026 г., по гр.д. № 1706/2025 г. на РС-Ловеч в частта, с която съдът е отказал да увеличи размера на месечната издръжка за горницата над 200 до 409 евро.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до: неправилна и невярна интерпретация от районния съд на представените от ответника доказателства (декларация за материалното и гражданско състояние), при която е изграден извод, че ответникът полага грижи за други близки и разходва средства за ***; липса на означено в диспозитива на решението падеж на плащане на издръжката; несъобразяване от районния съд на конкретните нужди на детето, безкритично кредитиране показанията на свидетелите, за давани от бащата подаръци и средства за детето, както и игнориране на доказаните изменения на обстоятелствата, налагащи увеличаване на издръжката в исканият размер. Във въззивната жалба е наведено искане за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения иск за издръжка и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба, в които се дава становище за нейната неоснователност, респ. за правилност на обжалваното решение, като е поискано потвърждаването му в обжалваната част му и присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание, чрез неговата майка 1

Х. И. Д. и пълномощника адв. Х. П., която поддържа жалбата, моли за отмяна на решението в обжалваната му част, за присъждане на издръжка за разликата до пълния претендиран размер от 409 евро, както и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемият взема участие в съдебното заседание лично и чрез адв. М.

Д., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна квалификация чл. 150 СК, предявен от Х. И. Д., действаща като майка и законен представител на детето М. Ю. Ф., против Ю. М. Ф., с който е поискано увеличаване на присъдената през 2021 г. издръжка за детето от 180 лв. на *** лв. Като основание за увеличение на издръжката е посочено изменение на социално икономическите условия в страната и израстване на детето, вкл. негови здравословни проблеми.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени възражения за неоснователност на иска, основани на твърдения за доброволно давана издръжка на детето и за изплащане от бащата на кредити към търговски банки, изтеглени за купуване на жилище, придобито на името на детето.

С решение № 154/02.04.2026 г., по гр.д. № 1706/2025 г. на РС-Ловеч, съдът е изменил присъдената със съдебно решение № 260043/26.03.2021 г., по гр.д. № 837/2020 г. на РС-Троян, издръжка, увеличавайки я със сумата 107,97 евро, осъждайки занапред Ю. М. Ф. да заплаща на М. Ю. Ф. чрез неговата майка Х. И. Д. месечна издръжка в размер на 200 евро от датата на подаване на исковата молба (21.11.2025 г.) до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, респ. отхвърляйки иска за разликата до 409 евро.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 260043/26.03.2021 г., по гр.д. № 837/2020 г. на РС-Троян, след прекратяване на сключения граждански брак между Х. И. Д. и Ю. М. Ф., съдът одобрил споразумението по чл. 50 СК относно последиците от прекратяване, според което детето М. Ю. Ф. ще живее при неговата майка Х.

И. Д., която ще упражнява родителските права, а на бащата Ю. М. Ф. се определя режим на лични контакти с детето и същият се задължава да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 180 лв. Детето М. Ю. Ф. е родено на **.**.**** г., което се установява от удостоверение № 1600147, издадено въз основата на акт за раждане № *** г. на Община ***.

Бащата Ю. М. Ф. е управител и едноличен собственик на капитала на 2 две търговски дружества - *** и ***. Пой е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците на физическите лица, от която се установява, че за данъчната 2024 г. годишната данъчна основа на неговите доходите от трудови правоотношения е 17 344,68 лв., а на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне на имущество или права – 4 320 лв. От представената декларация за материално и гражданско състояние се установява, че Ю. М. Ф. получава месечен доход от *** евро, че живее на съпружески начала и семейството му се състои от четири души, че неговата съпруга получава месечно възнаграждение в размер на *** евро, че той и съпругата му притежават жилище в ***, и ½ от правото на собственост върху земеделска земя с площ от 630 кв.м и от парцел с площ от 1900 кв.м в ***, както и че има месечни разходи за *** в размер на 100 евро и за *** в размер на 360 евро. Декларираните притежавани права на собственост върху същите имоти се установяват и от приетите разпечатки на справки чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице, като от тях се установява и че Ю. М. Ф. е собственик на *** в ***, че той и Х. И. Д. са прехвърлили на детето си М. Ю.

Ф. поземления имот в *** с построените в него сгради (с административен адрес ***), сграда депо с площ от 19 000 кв.м, сграда друг вид обитаване с площ от 16 000 кв.м и поземлен имот с площ от 287 000 кв.м.

От същите справки чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице се установява, че майката Х. И. Д. притежава и самостоятелен обект в сграда с площ от 65 кв.м, находящ се в ***. От представената декларация за материално и гражданско състояние се установява, че месечният доход на Х.

И. Д. е *** евро (работна заплата), че *** и че семейството й се състои от ***, които се издържат от нейните доходи, че притежава жилище в *** с площ от 40 кв.м и лек автомобил марка *** г.

През 2015 г. Х. И. Д. и Ю. М. Ф. са изтеглили договор за банков кредит за закупуване на жилището в *** и като солидарни длъжници двамата се задължили да върнат сумата по кредита (58 000 лв.) с начислените лихви до 2035 г.

В началото на 2026 г. детето е посещавало лекари специалисти като в амбулаторния лист от 25.02.2026 г. е поставен диагноза *** с предписана терапия ***, в амбулаторния лист от 24.02.2026 г. е поставена основна диагноза *** с предписана терапия ***.

Тези здравословни проблеми на детето се потвърждават и от показанията на свидетелите И. И. Д. и Ю. Д. И., ценени според обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят е *** на майката, а свидетелката живее с ответника на съпружески начала), като от техните показания се установява, че детето живее при Х. И. Д., която преимуществено полага грижи за него. Във връзка със здравословните проблеми (*** и ***) майката, а понякога, при нейна невъзможност, и бащата, го водят на прегледи при лекари специалисти. От показанията на свидетеля И. се установява, че освен присъдената издръжка, бащата е давал на детето дребни суми и му е купувал различни вещи (играчки или училищни пособия).

От приетия социален доклад на ДСП Ловеч се установява, че след раздялата на родителите детето живее при майката, но осъществява контакти с бащата. То има личен лекар, клинично здраво е, поставени са му задължителните за възрастта имунизации и няма установени хронични 3 заболявания. Грижите за детето се осъществяват преимуществено от майката Х. И. Д., при която то живее. Същата е осигурила благоприятна среда за отглеждане и развитие на детето М. Ю. Ф., който разполага с лично пространство, облекло и индивидуални принадлежности, осигурен му е достъп до здравеопазване и подходящо учебно заведение. Майката е здравноосигурена и не съобщава за установено заболяване или други пречки за изпълняване на родителските задължения към М. Ю. Ф.. Жилището, в което живеят майката Х. И. Д. и М. Ю. Ф. (на адрес ***), е нейна собственост, като то разполага с помещения и площ достатъчни за двамата, вкл. за нормалното функциониране на детето. Майката и бащата са трудово ангажирани и получават доходи от полаган труд. Детето има възможност да контактува с членовете на разширеното семейство, с други деца от приятелския кръг в учебното заведение и извън него. През учебната 2025/2026 г. то е *** в *** на ***, а в извънучилищно посещава ***, за което се заплаща по 60 лв. месечно.

В заключителната част на социалния доклад се изгражда извод за обезпечена от майката благоприятна среда за развитие на детето, чрез задоволяване на всички негови потребности, включително и от бащата, който също се ангажира с даване на вещи и пари.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск за увеличение на издръжката е основателен, но не до претендирания максимален размер от 409 евро.

По влязло в сила съдебно решение ответникът е задължен да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 180 лв., като от постановяване на решението (26.03.2021 г.) до момента е изминал период, чиято продължителност е малко повече от пет години. Ищецът е на ***, ***, завършил ***, при което несъмнено нуждите му от издръжка са нараснали, предвид възрастта и потребностите отпреди пет години. От първоначалното определяне на издръжката до настоящия момент са настъпили промени и в икономическите условия на страната, изразяващи се в увеличаване нивата на инфлация и размера на минималната работна заплата, което повишение също следва да бъде отчетено при изследване и съпоставяне на обстоятелствата към настоящия момент спрямо тези, при първоначалното присъждане на издръжка. Касае се за трайно съществено изменение на нуждите на издържания, налагащо увеличаване на размера на издръжката (ПВС-5-70, Пленум, т. 19). За да определи конкретния размера на дължимата издръжка съдът съобразява разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете (¼ от минималната работна заплата за страната през 2026 г. – 620,20 евро), нуждите на лицето, търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Съобразявайки възрастта на детето, неговото развитие и съпровождащите го потребности от всякакво естество, вкл. ***, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието му е необходима сума в размер на 430 евро.

От последната сума майката следва да поеме 180 евро, ведно с грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето, а разликата от 250 евро да се възложи на бащата. За да стигне до този извод съдът съобрази доходите на родителите и нуждите на ищеца. Ищецът е живее при майка си и е подсигурен жилищно. Сумата от 430 евро покрива месечния разходен профил 4 на детето, включващ както неговите базови нужди (храна, дрехи, битови сметки, джобни за ***) и таксите за извънкласни занимания (***), които са относително постоянни и сигурни, така и разходите, свързани с прегледите и лечението на детето, които са епизодични и спорадични, предвид естеството на здравните проблеми (*** и ***), нямащи живото застрашаващ характер и неналагащи често (ежедневно или ежемесечно) проследяване. В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че ежемесечните разходи на детето възлизали на 600 евро, както се поддържа и в исковата молба. Двамата родители имат приблизително еднакво деклариран месечен доход, реализиран от труд (бащата – *** евро, а майката – *** евро). При съобразяване нуждите на ищеца и възможностите на всеки от родителите му, съдът приема, че на ответника следва да се възложи по-голям дял от издръжката, като я заплаща, но не в претендирания размер от 409 евро, а в размер на 250 евро.