Решение № 151 от 01.12.2023, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 461/2023
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137Б · Закон за движението по пътищата
- чл. 137б, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137в, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4 т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Нова Загора, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20232220200461 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. М. А. от *********, чрез адв. С., против НП № 23-0306000781 от 08.08.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което:
1. На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137Б от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.
В писмени бележки приложени по делото, жалбоподателят, чрез адв. С. счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна.
Ответникът – ОДМВ – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.07.2023 г. в 23:30 часа И. А. като водач на лек автомобил, Опел „Зафира“ с рег.
№ **** в гр. Нова Загора на ул. Цар Освободител до автомивка „Тони“ с посока юг-север е управлявал лека автомобил Опел „Зафира“ с рег. номер **** собственост на фирма "ЛУНА" 2019 ЕООД. При извършена проверка се установило, че по време на движение водачът не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и превозвал дете на задната седалка без допълнителна седалка или друго устройство осигуряващо неговата безопасност по време на движение.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 986413 от 15.07.2023 г., а въз основа на него и процесното НП, с което на А.:
1
1.
На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
2.
На основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137Б от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Т. и Ж., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението по т. 1 са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По отношение на нарушението по т. 2 съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а в ал. 2 на същия член са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. В Акта и в Наказателното постановление не е посочено, а и по делото не са събрани доказателства, сочещи, че А. е лице измежду посочените в чл. 137а, ал.
2 от ЗДвП. Нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано с думи и в съответствие с дадената му правна квалификация. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в АУАН и НП е записано, че А. е управлявала лек автомобил. Това включва данни, както за качеството на "водач" на нарушителя, така и данни за категорията на МПС, което е управлявала - в предвид общоизвестния факт, че леките автомобили не са с повече от 8 места за сядане /без мястото за сядане на водача/ и са без място за стоящи пътници, което изключва категориите по чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "б. " и "в" и т. 3 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4 т. 7 от ЗДвП глобата е във фиксиран размер от 50 2 лв., поради което е наложена законосъобразно.
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4 т. 10 от ЗДвП наказва се с глоба в размер на 50 лв. водач, който превозва деца в нарушение на глава втора, раздел ХХV. Съгласно чл. 137б, ал.
1 от ЗДвП, системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи, като се подразделят в два класа - пълен или не пълен. По силата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП моторните превозни средства от категории M1, №1, №2 и №3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Следователно посочената като нарушена в НП норма на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП установява пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от тяхното тегло. Тя не създава правило за поведение, което да е задължително за водач на МПС, който превозва дете/ деца в управляваното от него превозно средство. Предвид това нормата не може да бъде нарушена от лице, управляващо МПС в посочената хипотеза. Задължителни правила за поведение за водачи на МПС, превозващи деца, се съдържат в разпоредбите на чл. 137в, ал. 2, ал. 3 и, ал. 5 от ЗДвП, както и в чл. 137д от същия закон, но те не са били приложени от АНО.
Дори да се приеме, че в чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на МПС да ползва система за обезопасяване при превоз на деца, в АУАН и НП следва да се посочи теглото, ръста и възрастта на детето. Това изискване произтича от съдържанието на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и, ал. 3 от ЗДвП. В случая това не е сторено, поради което НП по т. 2 следа да се отмени. (В този смисъл РЕШЕНИЕ № ОТ 11.09.2020 Г. ПО А. Н. Д. № 88/2020 Г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0306-000781 от 08.08.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен в ЧАСТТА по т. 2 , с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП на А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137Б от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА № 23-0306-000781 от 08.08.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР - Сливен да заплата сумата от 15 лева по сметката на Районен съд Нова Загора, представляващи разноски на св. Т..
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3