Решение № 1024 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000503302 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 263027 от 27 септември 2022г. по гр. д. № 3810 /2020.

Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, е отхвърлил предявения от И. М. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. Ф., против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 120 000 лева, причинени от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното сл. дело № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-Н/ 1998г. по описа на ВОП - София, а понастоящем ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП - София, за периода от образуването му през м.януари 1991г. до 08.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2017г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

Ищецът И. М. С. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 3810/2020г. на СГС, ГО, 13 състав. С доводи за неправилност на решението, 1 концентрирани върху нарушение като резултат на материалния закон – чл. 6 ЕКЗПЧОС и чл. 2б ЗОДОВ, иска отмяната му и уважаване на иска изцяло.

Ответникът ПРБ не е подал отговор на въззивната жалба. Оспорил е жалбата в открито заседание във въззивното производство, като е посочил, че евентуално 10 000 лв. би бил справедливият размер на претендираното обезщетение.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че с постановление от 31.01.1991г. на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1 от 1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998г. на Военно - окръжна прокуратура - гр. София, а по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на т.нар. "възродителен процес " престъпления през периода 1984г. - 1989г. за подбуждане към национална вражда и омраза. Приел е още, че, когато наказателното производство е било образувано през 1991г., разследването по него първоначално се е водило срещу петима обвиняеми по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, затова, че през периода от 1984 г. до 1988г. при условията на продължавано престъпление всеки от обвиняемите в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, във вр. с, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК – затова, че през периода от 1984г. до 1988г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите в съучастие злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. С решение на Парламентарната комисия за разглеждане и решаване на някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушения на законността в държавния, обществения и стопанския живот (обн. в ДВ, бр. 44.01.06.1990г.), е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода и въдворени в Белене 517 лица във връзка с насилствена промяна на имената на тези български граждани, поименно изброени в списък, публикуван в посочения брой на ДВ, 2 измежду които ищецът, фигуриращ с името, което е носил към този момент Д. Д. Т.. СГС е приел още, че от заповеди за прилагане на превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за народната милиция се доказва, че Д. Д. Т. е установен принудително последователно в трудововъзпитателно общежитие /ТВО - Белене/, впоследствие за 3 години е презаселен в с. ***, *** окръг, поради това, че се противопоставял на мероприятията за националното осъзнаване на турчеещите се българи, а през време на въдворяването му в Белене е показал, че продължава да стои на вражески националистически позиции. Въдворяването на ищеца с административен акт в ТВО - Белене за времето от 09.04.1985г. до 17.04.1986г. е удостоверено и с нарочен документ, издаден от Министерство на вътрешните работи. От Заповед на МВР се установява, че превантивната мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за народната милиция е прекратена на 08.12.1988г., поради това, че ищецът е декларирал, че в бъдеще няма да създава затруднения на властта и провежданите мероприятия, макар че все още не бил преодолял националистическите си предразсъдъци. Ищецът е поискал по реда на чл. 368 НПК вр. с чл. 369 НПК от СГС да определи мерки за ускоряване на наказателното производство, поради забавяне на разследването, и да определи срок, в който досъдебната фаза да приключи. По НЧД № 4716/2018г. на СГС, НО, 13 състав, с определение № 4849 от 06.11.2018г. съдът определил едномесечен срок. На 13.12.2021г. ищецът и още 47 лица са подали молба за конституиране в качеството на пострадал.

СГС е заел становище, че никаква причина не може да обуслови продължителност на ДП повече от 30 години. СГС е формирал извод обаче, че производството по сл. дело № 1 от 1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999г. на ВОП - гр.

София, няма пряко определящо значение за гражданските права на ищеца по см. на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, въпреки че е претърпял вреди като пострадал от инкриминираните деяния. Тези вреди обаче, според СГС, не подлежат на репариране по чл. 2б ЗОДОВ, а по реда на ЗПГРРЛ.

Именно приетото от СГС, че процесното ДП няма определящо значение за гражданските права на ищеца по см. на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС е оспорено в жалбата, по която е образувано настоящото въззивно производство. Жалбоподателят поддържа, че не е разполагал с възможността да предяви правата си по граждански път пред граждански съд, вкл. и поради 3 това, че гражданският съд не може да установява конкретния деликт без да има необходимост от присъда, поради което и цитираното от първоинстанционния съд решение, за да отрече правото му, предявено в процеса, е неотносимо за разрешаване на спора. Сочи, че виновните лица за причинени му вреди е следвало да бъдат установени с разследването, за да стане възможно предявянето на искове за обезщетяване на вреди, което не било възможно поради прекомерното забавяне на делото. Счита, че за легитимацията му да предяви иска и да получи обезщетение по избрания ред не е необходимо да бъде конституиран като частен обвинител или граждански ищец, като правното положение на всички пострадали от конкретното процесно наказателно производство е «аналогично», признато и във вече установена съдебна практика. Релевира доводи и, чe ЗПГРРЛ е неотносим към възникването на търсеното в процеса обезщетение.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за частично неправилно по следните съображения :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2б ЗОДОВ срещу ПРБ, разгледан и от първоинстанционния съд. Ищецът И.

М. С. претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като пострадал от престъпленията, които се разследват 30 години по сл. дело №1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. д. №780-П/1998г. по описа на ВОП- София, а накрая в ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП- София, известно в публичното пространство като делото за т.н. „възродителен процес“, разследването по което още не е приключило. Поддържа, че е бил лишен от свобода в рамките на периода 10.03.1985г.-22.12.1988г. в арест в МВР - Казанлък, в затвора на остров Белене (където бил в килии при крайно деградиращи условия) и в с. ***, където бил принудително заселен, при положение, че не е извършил престъпление и не е бил осъден. През лятото на 1989г. бил изгонен в Турция, където се установил да живее, където с други пострадали образували сдружение с цел търсене на отговорност от виновниците за упражнената от тях репресия. По делото бил разпитан като свидетел и му били разяснени правата на пострадало лице. На 11.01.2012г.

4

НС приело декларация, с която осъдило опитите за насилствена асимилация на българските мюсюлмани и призовало правосъдението да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за т.н.

„възродителен процес“. По искане на пострадали, в това число и на самия ищец, след като възникнала легална възможност за това, били постановени мерки за ускоряване на производството, което обаче било спряно с постановление от 04.10.2018г. за изчакване на отговор по молба за правна помощ, каквато фактически не била изпращана. Изложени са съображения, че необоснованото забавяне и прекомерна продължителност на производството по делото е равносилно на отказ от правосъдие и нарушава правото на ищеца по чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС, за което отговорност носи прокуратурата. Това забавяне по презумпция причинява неимуществени вреди, той реално изпитвал притеснения, безпокойство от резултата, фрустрация от бавеното на производството, разочарование и загуба на доверие в институциите, което било засилено поради бездействието да се преквалифицират деянията по други престъпни състави, доколкото тези, за които се водело разследването, било за деяния, за които давността било изтекла и единственият жив обвиняем се е позовал на давността, а приключването на делото за него било от огромно значение за ищеца, тъй като в резултат от деянията той бил лишен от свобода, което не било разследвано изобщо. Търсената като обезщетение за неимуществени вреди сума е 120 000 лв. ведно със законната лихва 07.05.2017г. до плащането й, която ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска с възражения, предмет и на въззивното производство с оглед релевираните от жалбоподателя доводи за пороци на обжалвания акт , - че няма доказателства, че ищецът е пострадал от неприключилото производство в разумен срок, както и, че делото не е от значение за гражданските права на ищеца по см. на § 6, ал. 1 ЕКПЧОС, тъй като всички факти от значение за гражданското му право за обезщетение за вреди от престъплението могат да бъдат установени от гражданския съд. Оспорил е иска и по размер.

В жалбата, с която е сезиран съдът, по същество не се правят обосновани (мотивирани) оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство по хода на наказателното производство, в предмета на делото, от чието забавяне се претендира настъпването на 5 вреди. При тези оплаквания на жалбоподателя, въззивният съд, действащ при условията на ограничен въззив, в правоприлагащата си дейност следва да изходи от установеното от първата инстанция относно развитието на наказателното производство, в предмета на делото, като приложи закона, уреждащ спорното право, и се произнесе по доводите за неправилност на обжалвания акт, при съобразяване на съответните императивни норми, регулиращи спорното правоотношение, за чието приложение следи служебно – съгласно правомощията му, уредени в закона, разяснени, както се посочи, в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното и спорния по делото предмет, въззивният съд, за да определи дължи ли се и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, взе предвид следните установени фактически положения в производството:

Не е спорно между страните по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че с постановление от 31.01.1991г. на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991г., преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998г. на Военно - окръжна прокуратура - София, преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на т.н.