Решение № 193 от 25.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000064 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 8.12.2023 г. на ответника „Мост Енерджи“ АД против решението от 7.11.2023 г. по търг. дело № 2082/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца „ВиК“ ЕООД: на осн. чл. 82 от ЗЗД сумата 98 402,03 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от отказа на ответника да изпълни задълженията по договора от 29.01.2021 г. и да достави ел. енергия на ищеца във вр. с фактура № 0323878859/12.10.2021 г., издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД за консумирано количество нетна енергия – 435,62 MWh, заедно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащането; на осн. чл. 82 от ЗЗД сумата 1 557,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от отказа на ответника да изпълни задълженията по договора от 29.01.2021 г. и да достави ел. енергия на ищеца във вр. с фактура № 032876252/12.10.2021 г., издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД, заедно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащането; на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 8 990,64 лв. – съдебни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че 1 процесните суми са дължими от ответника. Твърди се, че процесният договор правомерно бил развален от ответника и, че такова разваляне настъпило и на осн. чл. 89 ЗЗД поради обективна невъзможност за изпълнение. Сочи се, че ищецът неправомерно отказал да измени процесния договор съобразно отправеното от ответника предложение на осн. чл.

116, ал. 3, т. 3 ЗОП в нарушение на принципа за справедливост и добросъвестност по чл.

196а ЗОП, а освен това законът задължавал в подобна хипотеза ищеца да прекрати договора на осн. чл. 118, ал. 1, т. 1 ЗОП. Не било отчетено и, че договорът макар да бил сключен на 29.01.2021 г., към който момент е имало относителна стабилност на борсовите цени на ел. енергия, то реалното му изпълнение започнало едва от 1.04.2021 г. при започнал съществен ръст на цените. Поради това липсвало виновно поведение от страна на ответника с развалянето на договора, което било продиктувано от невъзможност на дружеството да осигури доставки на ел. енергия на фиксираната цена по договора. Противоречиво съдът приел, че доводите на ответника релевирали стопанска непоносимост, а същевременно, че по реда на чл. 307 ТЗ договорът можел да бъде изменен само занапред. Твърди се, че липсвала пряка и непосредствена връзка между неизпълнението и настъпилите вреди, тъй като те били настъпили и породи действия на ищеца, а освен това вредите били непредвидими – били настъпили поради неочаквано и непредвидимо увеличение на цените на ел. енергията, в резултат на необичайно изменение на пазарните условия. Твърди се, че било налице основанието по чл. 83, ал. 1 ЗЗД за пълно или частично освобождаване от отговорност на ответника. Била налице и хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, тъй като ищецът би могъл да избегне или намали размера на вредите си, ако бил приел предложението за изменението на процесния договор или ако бил избрал друг доставчик на ел. енергия, различен от доставчика от последна инстанция, чиито цени били най-високите.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и и да отхвърли предявения иск. В жалбата е направено и искане за присъждане на направените разноски, което в заседанието на 11.03.2024 г. не се поддържа.

Въззиваемият „ВиК“ ЕООД – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната и частната жалба пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като 2 въззивният състав споделя част от мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

1. Предмет на въззивното производство е част от спорния предмет в първата инстанция, а именно – относно уважените от СГС искове по чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумите 98 402,03 лв. и 1 557,37 лв. Спрямо тази част от първоинстанционното решение е насочена въззивната жалба и само за тези искове е заплатена и дължимата държавна такса за обжалването. В останалата част решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано – в осъдителната част по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 572,87 лв. и в отхвърлителната част. В тази връзка следва да се коригира становището на въззивния съд относно предмета на обжалване, изразена в разпореждането от 24.01.2024 г. за насрочване на делото, което е провокирано от несъвсем ясния петитум на въззивната жалба. Същевременно, не само поради размера на внесената такса, но и поради това, че в жалбата липсват оплаквания спрямо уважения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, потвърдено и от последващата позиция на жалбоподателя в писмената му защита, следва да се приеме, че по този иск липсва подадена въззивна жалба. По така уточнения предмет на обжалване въззивният съд намира следното:

2. Не е спорно между страните /в жалбата и отговора липсват оплаквания/, че: 1) между страните е бил сключен процесният договор за възлагане на обществена поръчка от 29.01.2021 г., с който ответникът се е задължил срещу възнаграждение да извърши доставка и балансиране на определени количества нетна активна ел. енергия за 20 обекта на ищеца, описани в техническата спецификация, както и да администрира нормативно определените такси, мрежови услуги и акциз, дължими от възложителя; 2) договорът е сключен за срок от 12 месеца и влиза в сила от датата на регистрация на първия регистриран график за доставка; 3) по договора ищецът се е задължил да заплаща на ответника уговорената цена за доставка, съгласно офертата на ответника в ценовото му предложение в процедурата по обществена поръчка – в размер на 98 лв/MWh без ДДС; 4) в раздел ІV от договора са уговорени основанията за прекратяването му – по взаимно писмено съгласие на страните съобразно изискванията на чл. 116 ЗОП, при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената доставка, при прекратяване на дейността на една от страните, а освен това и едностранно от възложителя – ако в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения; 5) с писмо с вх. № 101/25.06.2021 г. ответникът е предложил проект за изменение на договора в частта за цената, като същата бъде определена на 169,07 лв/MWh, считано от 1.06.2021 г. по реда на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, позовавайки се на повишение на средната месечна цена на базов товар в пазарен сегмент „Ден напред“ на Българска енергийна борса за м. 04, 05 и 06.2021 г., както и на решения на КЕВР, което предложение е било отказано с писмо от 28.06.2021 г. на ищеца; 6) с писмо с вх. № 123/20.08.2021 г. ответникът е заявил на ищеца, че цената, на която закупува ел. енергия на свободния пазар, е повече от два пъти по-висока от цената по 3 договора между страните, поради което отново е предложено да бъде подписано споразумение за изменение на цената на договора в срок от 3 дни, с предупреждението, че ако не бъде сторено, то на осн. чл. 89 ЗЗД договорът следвало да се счита за развален по право, като ответникът ще предприеме действия за прехвърлянето на ищеца на доставчик от последна инстанция за доставка на ел. енергия, а в последващо писмо от 13.09.2021 г. ответникът е заявил, че договорът е бил развален на 23.08.2021 г.; 7) с писмо с изх. № 465/23.08.2021 г. ищецът е отговорил на ответника, че не са налице основания за изменение на договора от 29.01.2021 г. и същият остава да се прилага по начина, по който е подписан;

8) с писмо изх. № **********/30.08.2021 г. ищецът е бил уведомен от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че във връзка с изпратено от ответника уведомление по чл. 62, ал. 6 и чл.

104в, ал. 1 от ПТЕЕ посочените обекти на ищеца са заявени за прехвърляне към доставчик от последна инстанция, считано от 1.09.2021 г., т.е. към „ЧЕЗ Електро България“ АД; 9) за доставената ел. енергия на ищеца в периода 1.07 – 31.07.2021 г. е била издадена от ответника фактура № 6000004135/1.08.2021 г. за общата сума 47 528,93 лв. с ДДС, от които 2 495,81 лв. без ДДС – за мрежови услуги, 37 111,63 лв. без ДДС – за доставка на активна ел. енергия, прогнозиране, балансиране и цена „задължение към обществото“, при единична цена от 119,47 лв./MWh, включваща цена за доставка на енергия от 98 лв./MWh + 21,47 лв./MWh – цена „задължение към обществото“, като сумата по фактурата е заплатена от ищеца на ответника на 24.08.2021 г.; 10) за доставената на ищеца през м. 09.2021 г. ел. енергия е била издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД фактура № 0323876252/12.10.2021 г. за сумата 2 952,22 лв. с ДДС и фактура № 0323878859/12.10.2021 г. за сумата 185 094,24 лв. с ДДС, които суми са заплатени от ищеца, като те надхвърлят с 131 087,58 лв. сумата, която би била дължима въз основа на уговорената в процесния договор от 29.01.2021 г. единична цена.

Спорните въпроси са: 1) дали преустановяването на доставките на ел. енергия от ответника след писмото му с вх. № 123/20.08.2021 г. представлява неизпълнение на процесния договор; и 2) при положителен отговор – дали са налице основания по чл. 83 ЗЗД за освобождаване или намаляване на отговорността на ответника. По тези въпроси въззивният съд намира следното:

3. В основата на съвременното договорно право стои римскоправният принцип „pacta sunt servanda“, който /не най-точно/ е закрепен в чл. 20а ЗЗД – договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Израз на този принцип е и разпоредбата на чл. 63 ЗЗД, според която разпоредба всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Докато договорът действа неосъществяването на дължимия резултат представлява неизпълнение, за което длъжникът винаги отговаря, освен ако докаже, че то се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази причина 4 може да бъде: 1) обстоятелство от вида на непреодолима сила или случайно събитие, или 2) недадено от кредитора дължимо съдействие, водещо до неговата забава /чл. 95 ЗЗД/.

В настоящия случай не е спорно, че ответникът е преустановил изпълнението на процесния договор от 29.01.2021 г., считано от 23.08.2021 г., което сам е признал в писмо от 13.09.2021 г. /л. 51 от делото на СГС/. Ответникът обаче твърди, че не е бил длъжен да изпълнява договора, тъй като след тази дата той не е бил действащ. По-конкретно твърди, че договорът бил развален по право на осн. чл. 89 ЗЗД поради последваща обективна невъзможност за изпълнение, а именно – настъпило значително увеличение на пазарните цени на ел. енергия.

Разпечатката съдържа 27 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/921637d0-c014-410f-a6fe-a47c53dd9c7b