Решение № 2 от 03.01.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Горна Оряховица, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200189 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. И. Г. е останал недоволен и чрез защитника адв. Н. К. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 230268-000201/10.03.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия закон. Оспорва фактическите констатации на наказващия орган и поддържа, че нарушението не е установено по несъмнен начин. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. К. от АК – Велико Търново поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени обжалваното наказателно 1 постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ В РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –

ГОРНА

ОРЯХОВИЦА при

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН повдига възражение за прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2023 г. вечерта жалбоподателят Г. отишъл с автомобил „Ф.“ с рег. № ***, който ползвал, в гр. С., за да прибере от работа приятелката си Б.

С. Б., която работи в хранителен магазин в града. Малко след 19:30 часа Г. бил в магазина и изчаквал да свърши смяната на приятелката му. В един момент по телефона се обадила майка му и му казала да се прибира в дома им в с. В., защото баба му не се чувствала добре и трябвало да я закара на лекар.

Жалбоподателят, свидетелката Б., свидетелят Ц. и още две лица (Д. – приятел на жалбоподателя, и В. – приятелка на свидетеля Ц.) се качили бързо в автомобила „Ф.“. Г. потеглил по ул. „М.“ в гр. С. към с. В.. На кръстовището до пазара в централната част на града жалбоподателят спрял пред знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. След това потеглил, но само след няколко метра двигателят на автомобила изгаснал. След няколко неуспешни завъртания на ключа на стартера Г. успял да запали и автомобилът потеглил с форсиране на двигателя. Гърнето (шумозаглушителят) на автомобила било спукано, в резултат на което форсирането на двигателя произвело силен шум. Този шум привлякъл вниманието на свидетелите С. Ц.

С. и С. Р. С. – служители на РУ – Горна Оряховица, Участък – С., които се намирали на около 100 – 200 метра след кръстовището по посоката на движение на жалбоподателя и изпълнявали задълженията си като органи за 2 контрол на движението. Свидетелят С. спрял автомобила за проверка. След извършване на проверката свидетелят С. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA № 754090/02.03.2023 г. за това, че при управление на посочения по-горе автомобил използва отворения за обществено ползване път за друга цел, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като при навлизане в кръстовището автомобилът се движи напред със страничната дясна част, преминава в съседната пътна лента, създавайки предпоставка за ПТП с останалите участници в движението, като това е съпроводено със свистене на гуми и форсиране на двигателя. Актосъставителят приел, че с така описаното деяние водачът Г. е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 10.03.2023 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана със съставянето на цитирания по-горе акт, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя Г. административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл.

175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 28.03.2023 г. На 03.04.2023 г. подписаната от защитника на Г. жалба против наказателното постановление била заведена в РУ – Горна Оряховица.

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите С. Ц. С., С. Р. С., Ц. Ц. Ц. и Б. С. Б. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е 3 процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан.

Според изложените от наказващия орган фактически констатации при управление на посочения по-горе автомобил Г. използвал отворения за обществено ползване път за друга цел, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като при навлизане в кръстовището автомобилът се движел напред със страничната дясна част, преминал в съседната пътна лента, създавайки предпоставка за ПТП с останалите участници в движението, като това е съпроводено със свистене на гуми и форсиране на двигателя.

Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят С. посочва, че чул свирене на гуми и видял управлявания от жалбоподателя автомобил да криволичи по пътното платно. Според показанията на С. със свистене на гумите и криволичене автомобилът изминал около 500 метра до мястото, където бил спрян за проверка. В свидетелските си показания полицейският служител С. посочва, че чул свистене на гуми и видял откъм центъра на гр. С. да приближава бял автомобил „Ф.“, на водача на който подал сигнал за спиране и след спирането установил, че се управлява от жалбоподателя.

Според свидетеля Ц. Ц. след спирането на знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ Г. потеглил, но малко след това двигателят изгаснал. Жалбоподателят се притеснил, завъртял няколко пъти ключа на стартера и при тези опити да приведе автомобила в движение форсирал двигателя и причинил силен шум. Свидетелката Б. Б. посочва, че при преминаване през кръстовището двигателят на автомобила изгаснал.

Когато отново потеглил, свидетелката чула тракане и рев на двигателя.

Според обясненията на самия жалбоподател поради повреда двигателят на управлявания от него автомобил угаснал точно при преминаване през кръстовището. Той се притеснил, тъй като автомобилът спрял в района на самото кръстовището и пречел на другите участници в движението, а при първите няколко опита не успял да запали двигателя. Затова задържал педала на газта и продължил да върти ключа на стартера. В един момент успял да 4 запали и автомобилът потеглил с форсиран двигател. Заради спуканото гърне форсирането на двигателя предизвикало силен шум и привлякло вниманието на полицаите от автопатрула, които го спрели за проверка.

В така цитираните гласни доказателства няма никакви данни за описаната в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление маневра, изразяваща се в навлизане на автомобила в кръстовището напред със страничната дясна част и в преминаване в съседната пътна лента, при което била създадена опасност за ПТП с останалите участници в движението. Нито едно от разпитаните лица не съобщава за такова движение на автомобила в кръстовището. Нещо повече. Свидетелят С. С., който единствен споменава за криволичене на автомобила, посочва изрично, че в участъка, в който видял автомобилът да криволичи, няма кръстовище – „Там няма кръстовище, има десен завой от центъра в посока бензиностанция „С.“ – л. 29 от делото.

Предвид изложеното съдът приема за недоказани фактическите констатации относно описаната в акта и в наказателното постановление маневра на управлявания от жалбоподателя автомобил.

От анализа на гласните доказателства обаче се установява, че е доказана фактическата констатация в акта и в постановлението за това, че автомобилът е изминал известно разстояние с форсиране на двигателя и със свистене на гуми. Данни за форсирането на двигателя се съдържат в показанията на четиримата свидетели и в обясненията на жалбоподателя. За свистене (въртене) на гумите съобщават само разпитаните като свидетели полицейски служители С. и С.. Съдът кредитира показанията на полицейските служители в посочената част, тъй като те кореспондират с данните от останалите гласни доказателства за няколкото неуспешни опита на жалбоподателя да запали двигателя, за това, че се притеснил и че задържал натиснат педала на газта, и за рязкото потегляне на автомобила с форсиран двигател.

Така установеното от гласните доказателства форсиране на двигателя и въртене (свистене) на гумите при управление на лекия автомобил по принцип може да бъде квалифицирано като изпълнително деяние на нарушението по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП, дори да е осъществено самостоятелно, а не едновременно или непосредствено след недоказаната маневра, описана в постановлението. В процесния случай обаче 5 обвинението за такова нарушение не се доказва от субективна страна.

Доколкото в състава на нарушението е включена изрично специалната цел на дееца – да ползва пътя, отворен за обществено ползване, за друга цел, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, същото може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл – в отклонение от общия принцип по чл. 7 от ЗАНН. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства не дават основание за несъмнен извод, че Г. е предизвикал умишлено форсирането на двигателя и въртенето на гуми.

Показанията на свидетеля Ц. Ц., че жалбоподателят е потеглил за с. В. след получено обаждане, че баба му не е добре и трябва да я закара на лекар, показанията на свидетелката Б. Б., че след прибирането им в с. В. установили, че бабата на Г. не е добре и че се наложило той да я закара в Бърза помощ, както и данните, че жалбоподателят не успял да запали от първия път авариралия автомобил, не дават основание да се приеме за опровергана изложената от самия Г. версия, че е предизвикал форсирането неволно при опитите си да запали двигателя, тъй като бил притеснен за състоянието на баба си и за това, че автомобилът е спрял в зоната на кръстовището и пречи на движението. Следователно доказателствата не изключват възможността форсирането на двигателя и въртенето на гуми да са предизвикани от жалбоподателя по непредпазливост при изложените по-горе обстоятелства.

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че обвинението против Г. за нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин. При това положение обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е наказан за това нарушение, е издадено при неправилно приложение на материалния закон.