Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 463 от 23.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9056/2023
Вид
Решение № 463
Подписан
23.01.2025
В сила
23.01.2025
Състав
Здравка Иванова, Цветина Костадинова, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл.139в · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.36, ал.3 · Закон за енергетиката
  • §1, т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100509056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №9250 от 01.06.2023г., постановено по гр.д. №39474/2022г. по описа на СРС, 55-и състав, предявените по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Г. С., ЕГН **********, искове с правно основание 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са частично уважени, като е признато за установено, че В.

Г. С. дължи на дружеството сумата от 1 409,37 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2018г. – 30.4.2020г., сумата от 59,54 лева, представляваща главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.03.2018г. –30.04.2020г. за топлоснабден имот – апартамент №17, находящ се в гр.София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК /22.04.2021г./ до окончателното им плащане, както и сумата от 147,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 15.04.2021г. и сумата от 11,17 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г.15.04.2021г.

По делото е постъпила въззивна жалба от особения представител на ответницата В. Г. С., с която се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди се, че сключеният на 09.06.2020г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната 1

България“ ООД договор, касаещ отчитането на доставената топлинна енергия, не обвързва ответницата, поради което районният съд неправилно е приел, че същата дължи претендираните от нея суми. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства за основанието и размера на сумите за дялово разпределение, както и за заплащането, извършено от ищеца на третото-лице помагач. Обосновава се, че доколкото в Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за плащане на цената за услугата за дялово разпределение, то длъжникът изпада в забава след покана. Посочва се, че по делото липсват данни такава да е била отправяна, поради което претендираната лихва за забава върху сумата за дялово разпределение се явява недължима. Предвид изложеното се отправя молба до съда за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за 2 битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е уредено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №188, т. LLIV, дело 20446/97г. се установява, че на 01.08.1997г. собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** е прехвърлена на ответницата В. Г. С., като е запазено учреденото с Нотариален акт №102, т.LXXXXV, дело 19162/93г. в полза на Ф.З.П. и В.Г.П. пожизнено право на ползване върху имота. Видно от приложените по делото преписизвлечения от актове за смърт, последните са починали съответно през 2012г. и 1994г., като след тяхната смърт учреденото им право на ползване се е погасило. Настоящият въззивен състав, съобразявайки изложеното по-горе относно придобиването на качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, както и обстоятелството, че към процесния период пълноправен собственик на топлоснабдения имот е ответницата, намира извода на районния съд относно обстоятелството, че последната се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично 3 известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката/ за правилен.

На следващо място, от приетото по делото заключение на съдебно техническа експертиза, което настоящата инстанция кредитира като обосновано, задълбочено и компетентно изготвено, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е била с непрекъснато топлоснабдяване в периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., като топлофикационното дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер, който е от търговски тип и е преминал през периодичен метрологичен контрол. Изведен е и извод, че извършените измервания в абонатната станция, начисленията по издадените фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия са в съответствие с изискванията на Наредбата за топлоснабдяването и актуалните цени на дружеството за процесния период.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано основанието на предявения иск за топлинна енергия. Доколкото във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу размера и дължимостта на претендираната сума за топлинна енергия, съответно срещу присъдената от районния съд мораторна лихва за забава на нейното плащане, настоящият въззивен състав намира, че решението в тази част следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенциите на дружеството за цена на извършваната услуга по дялово разпределение и начислената върху нея мораторна лихва следва да бъде посочено, че съгласно чл.139, ал.2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е определен в закона. Съгласно чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи плащането им на търговеца, осъществяващ самата услуга, без изпълнението на това задължение да влияе на дължимостта на сумата от потребителите. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „Бруната България“ ООД, като съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническа експертиза същото е било извършвано в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уреди за сградата и имота. Приети по делото са и Договор №897 от 14.11.2001г., с който етажната собственост на бл.21, ж.к.

„Младост“ е възложила на дружеството извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, заедно с протокол от Общото събрание 4 на етажните собственици от 12.09.2001г., на което е взето решението същият да се сключи. Въз основа на съвкупната преценка на посочените доказателства съдът намира, че искът за заплащане на предоставената услуга за дялово разпределение се явява установен в своето основание. Доколкото ответната страна не е оспорила с конкретни доводи неговия размер, същият следва да бъде уважен изцяло.

Настоящият въззивен състав обаче намира за недължима претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху цената на извършваната услуга дялово разпределение. Това е така, тъй като в приложимите общи условия не е предвиден срок за нейното плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а такава по делото не се установява да е била нито изпращана, нито получавана. Следователно в случая лихва за забава не се дължи, поради което и искът за установяване на нейната дължимост следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид липсата на пълно съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която районният съд е уважил предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от и 11,17 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г.-15.04.2021г.

По разноските: