Решение № 1455 от 30.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Пловдив, 30.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330110858 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди настъпило ПТП на ***********г. в гр. *****************, при което за застрахован по им. застраховка „Каско+“ при ищеца – л.а. с ДК № *****************, настъпили имуществени вреди, поради преминаване през необозначена и необезопасена дупка на платното.

Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят платил сумата от 348,26 лева. Въпреки изпратената покана, ответникът не погасил.

Счита, че отговорност за вредите носи Община Пловдив. С плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума, ведно с ликвидационните разноски от 10 лева, поради което претендира същата, както и 109,18 лева – обезщетение за забава за периода 11.05.2018 г. – 11.05.2021 г. За сумите се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4326/14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7615/21 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което се породил интерес да предяви настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва – 1 механизма на ПТП; причинната връзка с настъпили щети; липсвали док. за настъпване на ПТП по описания начин и за причиняване на сочените щети; твърди съпричиняване на резултата от водача на МПС, който не съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била налице валидна и действаща застраховка „Каско +“ между ищеца и собственика на увредения автомобил; застрахователят е заплатил сумата от 348,26 лева като обезщетение за ремонт на МПС; ответникът е получил регресна покана за плащане /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 7527/26.09.2021 г. – л.55-56/.

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско“, наличието му и покриване на риска са безспорни обстоятелства.

В съставения протокол за ПТП /л.7/ е отразено настъпването на инцидента, увреденият автомобил, фактът, че на сочената дата, при движение в гр.****************************** е попаднал в дупка на платното с конкретни размери, при което са настъпили описани щети по МПС.

Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необозначена и необезопасена дупка на платното с описаните размери /обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за 2 настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са били определени на стойност 348,26 лева, която е била изплатена.

За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Й.И. /водач на МПС/. Посочва, че управлявал автомобила, в гр.

**********************************, с невисока скорост 40-45 км./ч., в тъмната част на денонощието, попаднал в дупка от изровени павета, една от гумите „гръмнала“, позвънил на МВР, дошли на място, съставили протокол, констатирали, че гумата е разцепена 5 см. от вътрешната страна и е непоправима; уведомил застрахователя; щетата била възстановена; дупката не била сигнализирана, обозначена по никакъв начин; имало коли в лентата за насрещно движение, поради което не могъл да я избегне и заобиколи.

Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите доказателства.

По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка при установения механизъм на ПТП е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, именно при преминаване на автомобила през дупка на платното за движение от разместени павета. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтновъзстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 349,07 лева.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка.

Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано, дори само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение. По делото е налице и съставен протокол за ПТП, с посочената док. стойност.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка 3 с настъпилото ПТП и да е допринесло за вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Пътният участък, на който е реализирано произшествието, се намира на територията на Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Не се установява и избраната такава да е над определената за градски условия.

Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на 4 застрахователното събитие е 349,07 лв.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 348,26 лв. Следва да се установи дължимостта и на претендираната сума от 10 лева - ликвидационни разноски /чл.410, ал.1, пр.2 КЗ/. Те съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя.

Искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването.

Възражението за изтекла погасителна давност в ОИМ, макар своевременно въведено, е неоснователно.

Вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок по чл.

110 ЗЗД, който започва да тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение /т. 14 от Постановление № 7/77 от 04.10.1978 г. на ВС; Решение № 212 от 24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 447/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 276 от 5.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1553/2015 г., II т. о., ТК и др./.

Видно от пл. нар., плащането е извършено на 06.07.2016 г. /л.12/ - искът е предявен на 11.05.2021 г. с подаване на заявлението /фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК/, при което срокът е прекъснат – чл. 116, б. „б“ ЗЗД и вземането не е погасено по давност.